- 54-годишната американка е първата с присадена животинска тимусна жлеза
- Ако нещо се обърка, може да проработи за следващия човек - някой ще има полза, оптимистка е тя
- Медицинският екип взел разрешение за операцията по "състрадателна употреба" и използвал продукти, които още не са в период на клинични изпитвания
Първата в света трансплантация, която комбинира механична сърдечна помпа и генномодифициран бъбрек от прасе, бе извършена в нюйоркската университетска болница "Лангони".
Пациентката е 54-годишната Лиза Пизано от Ню Джърси, която била с тежко увредено сърце и в последен стадий на бъбречна недостатъчност, която изисква рутинна диализа, съобщават от клиниката.
Жената нямало как да бъде подложена на стандартна сърдечна и бъбречна трансплантация заради други хронични заболявания, "които рязко намаляваха надеждата за добър изход", и поради голямата липса на донори в САЩ, обяснява Си Ен Ен.
"Когато ми предложиха тази възможност, веднага си казах: "Трябва да опитам", заявила Пизано от леглото си в интензивното отделение.
"Бях опитала всичко друго, изтощих се от надежди без резултат. И когато дойде предложението на лекарите от болницата в Ню Йорк, реших, че трябва да се възползвам. Разчитам това да ми даде още време с внуците, да мога да играя с тях", допълва пациентката.
Нуждата от органи в САЩ значително надхвърля наличните в здравната система.
Всеки ден в страната умират 17 души, които чакат за трансплантация
Най-голямата опашка е за присаждане на бъбреци. Според мрежата за осигуряване на органи за трансплантация през 2023 г. са били присадени 27 000 бъбрека при 89 000 чакащи. Експерти са категорични, че ксенотрансплантациите – присаждане на животински органи на хора – е ключовоа за да се преодолее недостигът.
Генна редакция прави прецизна модификация на ДНК на прасето, за да попречи на човешкия организъм да разпознае животинските части като чужди и да ги отхвърли.
Първата успешна трансплантация на свински бъбрек бе извършена в Масачузетс през март и пациентът – 62-годишен мъж - вече напусна болницата и се възстановява по план у дома.
Пизано първо получила сърдечната помпа на 4 април, после, на 12 април, присадили свинския бъбрек заедно с тимусната жлеза на прасето. Така тя стана втората в САЩ пациентка с успешно трансплантиран свински бъбрек и първата, която получава и животинска тимусна жлеза.
Досега са правени две присаждания на генно редактирани свински сърца на живи хора, но и двамата пациенти от болницата в Мериленд починаха няколко седмици след операциите.
В допълнение към бъбречното заболяване Пизано имала застойна сърдечна недостатъчност и са поставени множество стентове, каза тя във видео, предоставено от болницата. През 2020 г. тя научила, че има рак на дебелото черво, и отстранили "голяма част" от него, допълва нейният съпруг Тод във видеото.
Пациентката се влошавала с всеки изминал ден и реално
очакваната продължителност на живота се измервала със седмици и дори дни,
обяви пред американските медии д-р Робърт Монтгомъри, директор на Института по трансплантации към "Лангони". Той е водил операционния екип и по време на пресконференция определил ситуацията като истински медицински параграф 22.
"При пациентката сърцето и бъбреците отказваха едновременно, но тя не беше кандидат за комбинирана сърдечна и бъбречна трансплантация заради другите си здравословни проблеми", посочва Монтгомъри.
Неговият екип получил разрешение от американската Агенция за храните и лекарствата да извърши новата процедура по силата на политика, наречена "състрадателна употреба", която дава възможност на хора в терминална фаза на болестта си и нямат други опции да получат достъп до лечения и продукти, които дори все още не са в период на клинични изпитвания.
Д-р Монтгомъри през 2021 г. прави първата в света трансплантация на свински бъбрек на пациент в мозъчна смърт. Сега той посочи, че операцията на Пизано „ще ни доближи до възможността
да не са налага никой повече да умира, докато чака друг да умре, за да може да бъде спасен"
Бъбрекът дошъл от прасе, генетично модифицирано, за да бъде разрушен ген, отговорен за производството на захар, открита на повърхността на животинските клетки, наречена алфа-гал, която може да бъде разпозната от човешки антитела и атакувана.
Тимусната жлеза на свинята, която играе роля в имунитета, е поставена под капака на бъбрека в опит да помогне на имунната система на Пизано да разпознае органа. Ако не е била извършена тази новаторска процедура, жената от Ню Джърси би трябвало да чака с години, тъй като тялото отхвърляло всички възможни донори.
Д-р Монтгомъри посочва, че генните редакции, използвани в прасето в този случай, са били много по-прости от тези в други ксенотрансплантации на живи хора.
"Ще имаме възможност наистина да се заемем с проблема за недостига на органи. Колкото по-сложни са генните редакции, толкова по-малка е вероятността да можем да ги извършваме масово.
Ще трябва всяко прасе да бъде клонирано за всеки орган
Това не е нещо, което може лесно да се прави в голям мащаб", обяснява хирургът.
Според него Пизано трябва да извърви много дълъг път, за да се възстанови, но "бъбрекът функционира прекрасно, сърцето също е в много по-добро състояние".
Сега лекарите следят дали няма да се получат инфекции или отхвърляне. За щастие, почти месец след операцията нищо подобно не се е случило. Бъбрекът много бързо започнал да произвежда урина.
А преди няколко дни Пизано дори направила първите си няколко крачки. Но пациентката със сигурност ще остане още месец в болницата, преди да се мисли за изписване.
"Все пак още не сме минали критичния период", предупреждава д-р Надер Моазами, кардиохирург от Нюйоркския университет, който имплантирал сърдечната помпа.
"Трябва да поздравя колегите", заяви пред АП д-р Тацуо Кавай от болницата в Масачузетс, където бе опериран успешно първият 62-годишен мъж през март.
Лекарят отбеляза, че неговият собствен пациент със свински бъбрек е бил по-здрав като цяло при операцията, отколкото пациентката на нюйоркската клиника.
"Когато сърдечната функция е лоша, наистина е трудно да се направи бъбречна трансплантация", коментира той.
Преди операциите Пизано имала значителни проблеми дори само като ходи. Сега признава: "Чувствам се най-добре от много време насам" и е оптимист за резултата. "В най-лошия случай, ако не проработи, може да проработи за следващия човек - философски разсъждава 54-годишната жена. - Поне някой ще има полза от това."
Според експертите сега се налага да започнат сериозни изследвания, които да докажат, че животинските органи действително работят при хора.
Съдбата на първите двама пациенти с присадени генно редактирани свински сърца със сигурност ще даде тласък на Агенцията за храните и лекарствата да разреши такива изпитвания.
Има индикации, че едно от тях ще стартира през следващата година, казват от United Therapeutics, където всъщност извършват генното инженерство върху свинските органи.
