Най-честите признаци са премигване, облизване на устни и трудно преглъщане - те се виждат само когато човек изпитва вина, че изрича неистини
Макар да сме наясно, че лъжите заемат голяма част от нашето всекидневие, все пак много от нас продължават да се стремят да говорят истини и да очакват и останалите хора да го правят. И ако благодарение на развитието на технологиите вече сравнително бързо можем да проверим достоверността на дадена обществена информация или събитие, то при личните контакти положението изглежда далеч по-сложно. Не на последно място, защото често са намесени чувства, които допълнително замъгляват реалната представа на човек и той пропуска някои характерни знаци за лъжливо поведение като зачервяване, бързо говорене и избягване на поглед.
Също така специалисти по човешки взаимоотношения предупреждават, че не бива да се доверяваме само на един-два фактора, а да се стремим да следим цялостното поведение, защото,
когато човек лъже
многократно, спира
да му пука, че го прави,
и обичайните признаци на притеснение изчезват. А и понякога истината се прикрива и заради добри чувства. Още като деца ни учат, че съществува и благородна лъжа и не бива да казваме, че подарък не ни харесва, защото е даден от сърце. Нито пък да издаваме досада при разговор с близък, който отдавна е чакал да ни види. Така вече пораснали, машинално изричаме: “Благодаря, страхотно е” или “Радвам се да те видя” дори когато не мислим, че е така. Отсрещната страна очаква пълноценно общуване, каквото подобава на харесващи се хора, но то не се получава, защото по някаква причина не одобрявате дадения човек и не харесвате неговата компания. Бързате да се измъкнете от срещата и отклонявате поканите за нова с измислени аргументи, защото не ви се ще да кажете наистина какво мислите за него.
“Лъжата ни обединява толкова, колкото и ни отдалечава. Ако не се чувствате стресиран, когато лъжете, няма да покажете нито един от характерните за нея сигнали”, казва професорът по психология Ричард Уайзман пред Би Би Си. По думите му видими признаци се наблюдават само когато човек изпитва вина, че изрича неистини.
Важно е и дали го прави за първи път, защото, когато разказва една лъжа многократно, той свиква да го прави добре, даже в един момент самият започва да вярва в нея.
Затова е загуба на време непрекъснато да се съмняваме, че човекът срещу нас ни будалка. Добре е да го правим единствено ако усещаме, че по някакъв начин казаното или направеното от него ни наранява или поставя в по-неблагоприятна ситуация.
Скот Тейлър е експерт по езика на тялото и близо 30 г. е работил в областта на безопасността и сигурността. Обучаван е от водещия следовател на ФБР в затвора “Гуантанамо” и смята, че колкото и да е изпечен един лъжец, все пак може да бъде разкрит по някои признаци. Сред най-често срещаните са премигване, облизване на устни и трудно преглъщане.
“Обичайно мигаме с очи 12-14 пъти в минута, но хората под стрес го правят по-често. Когато лъжат, те отделят и повече кортизол, хормона на стреса, който изсушава устата и забавя отделянето на слюнка”, обяснява Скот Тейлър.
Широко известното изчервяване пък се дължи на по-високото ниво на адреналин, който кара кръвоносните съдове да се разширяват и така
повече кръв стига до
повърхността на лицето
Получава се и нещо като компресия на устните, което води до разтеглено изговаряне на някои фрази, често срещан признак при политици, опитващи се да излязат от трудни ситуации.
Променят се и използваните думи. Фрази като “сигурен съм”, “категоричен съм” и “убеден съм 100%” се появяват много повече от обикновено, защото лъжещият се опитва да убеди слушащия го да му вярва. Зачестяват и изрази, издаващи дистанциране.
Скот Тейлър дава пример с начина, по който американският президент Бил Клинтън лъже за любовната си авантюра със стажантката в Белия дом Моника Люински.
“Знаехме, че той не казва истината, от първия момент, в който взе да говори по въпроса, защото използва фразата “не съм имал сексуален контакт с тази жена”. Ако говореше истината, вероятно той би казал “не съм имал сексуален контакт с нея”, но той предпочете “тази” в опит допълнително да се дистанцира от случката”, обяснява Скот Тейлър.
Ако някой плете мрежа от лъжи, лесно може да се разбере и по промяната в движенията на очите му. За да се уверите дали се случва това, е достатъчно първо да му зададете въпроси за някои обикновени и познати неща, след което да преминете към съмнителните. “Когато ви попитам например: “Къде паркирахте колата си?”, очите ви ще се разтворят до определена точка естествено, когато отговаряте. Тя обаче ще бъде съвършено различна, когато се опитвате да излъжете”, посочва специалистът по езика на тялото.
Той добавя, че всеки говори неистини или измислици в своето ежедневие,
за да спести нещо
на партньора си и да
не го разочарова
В повечето случаи това се случва чрез замълчаване, а не чрез създаване на лъжи и тогава видимите признаци на стрес не се наблюдават, тъй като в съзнанието си не го правим злонамерено. Например казваме, че ще закъснеем от работа заради ангажимент, но не уточняваме какъв, тъй като подсъзнателно знаем, че половинката ни ще одобри, че се трудим допълнително, за да израстваме в кариерата, но не и просто да пием бира с колеги. Затова и тези уж невинни и добронамерени лъжи често се оказват решаващи в отношенията на хората. Те започват да се съмняват един в друг, защото между тях остават прекалено много премълчани неща.
