- Тук няма откъде човек да си налее вода за вкъщи - тя се пие само по лекарско предписание
- Не се препоръчва и прекалено дългият престой в басейните
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красивни природни феномени можем да видим в близост? На всичко това ще отговорим в поредица за минералните води и бани в България.
Особена ценност на българските минерални води е тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса ) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води е характерна ниската минерализация и солево съдържание, по-малко от 1 грам на литър. Природните условия, в които се формират, допринасят за изключително разнообразния им състав и лековитост.
Може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при заболявания на носа, гърлото и др.
Първата дестинация, която ви представяме, е Павел баня.
Поречието на Тунджа е богато на минерални извори, сред тях се откроява водата в курорта Павел баня.
Градът се намира на 20-25 км от Казанлък в съседство с язовир Копринка в централната част на България, между Стара планина и Средна гора в Розовата долина.
На територията на Павел баня се намират 9 естествени хидротермални извора с общ дебит около 950 литра в минута.
В 7 от тях водата извира с температура между 50 и 61 градуса по Целзий. По своите характеристики
минералните води тук са слабо минерализирани,
хипотермални, радонови, силициеви и флуорни
Те са едни от най-богатите в Европа на елемента флуор, което създава условия за блокиране - чрез химични съединения, на налични тежки метали и радиоактивни елементи в организма и превръщането им в безвредни съединения.
Експерти определят водата в Павел баня като уникална по своя състав и лечебни качества. Тя е особено полезна за хора с проблеми на опорно-двигателния апарат, централната и периферната нервна система.
Препоръчва се на болни със счупвания на костите, на пациенти с разреждане на костното вещество (остеопороза), при синдрома на Зюдек - вид остеопороза, при кариес на зъбите и други стоматологични проблеми.
При бъбречнокаменна болест също се получават добри резултати, но лекарите предупреждават изрично, че водата на Павел баня не е трапезна и може да се пие само по лекарско предписание. Може би и затова, за разлика от други места, тук няма откъде човек да си налее минерална вода за вкъщи.
Преди години имали своята Добрева чешма в града, която била и истинска атракция за туристите, но тя вече не съществува. Прекалено дългият престой в басейните също не се препоръчва.
Курортът е специализиран в лечението на дискова болест, включително и чрез подводна екстензия. Водата помага след изгаряния, както и при някои кожни и алергични дихателни заболявания.
"Нашият курорт е единствен по рода си на Балканския полуостров. Той разполага с 2 хиляди легла в хотели и с още 250 в къщи за гости. Годишно общината получава от курортна такса 400 хиляди лева, а тя е 1,20 лв. на ден.
Това означава, че за една година при нас идват да се лекуват или да почиват около 33 хил. души", казва кметът на Павел баня Иса Бесоолу.
Сред тях са и тези, които ползват програмата на НОИ за профилактика и рехабилитация
на осигурени лица, те могат да се лекуват в два обекта.
Има данни, че качествата на минералната вода са били известни още на римляните, макар че историческите данни за курорта са оскъдни.
В брошурата си "Курортен комплекс Павел баня" покойният д-р Георги Гечев, един от пионерите на балнеолечението в града, пише: "Някои разкопки край минералните извори говорят за антично селище.
При изкопни работи на новия санаториум през 1939/1940 г. са открити останки от римски бани. Намерени са и останки от старинна християнска църква..."
През турското робство минералните извори са били използвани за лечебни цели, но по много примитивен начин. Около изворите не е имало селище, а голяма дъбова гора. На 1-2 км западно е било разположено турското село Лъджаклии. Самите бани се наричали Карагитлийски по името на съседното село Карагитлии (сега Висен).
Павел баня се създава като селище непосредствено след Освобождението през 1878 г. За това помага братът на руския цар Александър - княз Павел, който по това време бил главен началник на Казанлъшката околия.
Тъкмо на него, и на свети Павел, благодарните българи нарекли новото селище - Павел. Думата баня прибавили по-късно. През юни 2018 г. тук тържествено откриха паметник на патрона на селището.
"Баните през робството не са стопанисвани, никой не се е грижил за тях. След Освобождението много предприемачи се насочвали към минералните извори, но едва през 1923 г. се правят първите подобрения.
Построяват се две отделни сгради, наречени топли и хладни бани. И в тях балнеолечението било примитивно, със слаба хигиена. Тези постройки през 1967 г. се събарят.
Непосредствено преди Втората световна война започва строителството на нов балнеосанаториум. Войната замразява строителството. Новият красив балнеосанаториум бил открит едва на 1 октомври 1956 година.
Първото курортно лечебно заведение в Павел баня е откритата през 1951 г. курортна поликлиника
С нея се слага началото на едно научно балнеолечение, което укрепи и даде тласък на курорта.
Грамадните брястове край старата баня продължаваха да бъдат окичени с патерици и бастуни - доказателство, че са станали ненужни на собствениците си, дошли тук от цялата страна да търсят лек", пише още д-р Георги Гечев.
Тези дни предстои да бъде открит поредният хотел с много звезди в курорта. Един от собствениците на хотели тук е Якуб Махмудоглу - нашенец от казанлъшкото село Кънчево, прекарал като емигрант 19 години в Австрия и САЩ.
Неговата история е повече от интересна. Бил строителен инженер в Сан Франциско, но имал нещастието да падне на един от обектите си от 8 метра височина. Оцелял, но се потрошил здраво.
И в болката си се сетил за родината и за вълшебната вода на Павел баня. По-нататък е като приказка:
мъжът се върнал в България, а водата го изцерила
Благодарният емигрант решил да купи земя и да вдигне хотел на това място - и други хаир да видят. Строил го почти 5 години, но посрещнал първите гости.
Курортът постепенно се разраства, но местните не искат той да стане чак като Банско.
Те си имат стратегия - нормално е тук да живеят едновременно до 10 хиляди души, толкова позволява инфраструктурата на градчето.
Един от проблемите, които общината от години се мъчи да реши, е в това, че лековитата вода е изключително държавна собственост и с нейното разпределение се занимава МОСВ.
В Павел баня са убедени, че една промяна в Закона за водите може да позволи на общините да определят квотите и да предоставят за управление минералните извори, които не са отдадени на концесия.
