Древни вируси, заразили гръбначните животни преди стотици милиони години, са изиграли решаваща роля в развитието на нашия мозък и големината на тялото, съобщи АФП и БТА.
Статия, публикувана в сп. "Сел", разглежда произхода на миелина - мастна изолационна мембрана, която се образува около нервите и позволява електрическите импулси да се предават по-бързо.
Според авторите генетична последователност, придобита от ретровируси - вируси, които навлизат в ДНК на своя гостоприемник, е от решаващо значение за производството на миелин. Този код сега се среща в съвременните бозайници, земноводни и риби.
"Това, което намирам за най-забележително, е, че цялото това разнообразие от познати съвременни гръбначни животни и размерите, които са достигнали - слонове, жирафи, анаконди ... не би се случило без заразяването с тези ретровируси", казва пред АФП неврологът Робин Франклин, съавтор на изследването.
Изследователите преглеждат геномни бази данни, за да открият генетични фактори, свързани с производството на миелин.
Танай Гош, биолог и генетик, работещ с Робин Франклин, проявява особен интерес към загадъчните "некодиращи" области на генома, които нямат видима функция и са били смятани за безполезни, но е призната важната им роля за еволюцията. Той стига до последователност, извлечена от ретровирус, която отдавна присъства в нашите гени и която изследователите наричат "ретромиелин".
За да потвърдят откритието си, учените провеждат експерименти, като изтриват тази последователност при плъхове и наблюдават, че гризачите вече не произвеждат протеин, необходим за образуването на миелин.
Учените са проверили за подобни последователности също геномите на други видове и са открили подобни при гръбначните с челюст - бозайници, птици, риби, влечуги, земноводни, но не и при гръбначни без челюст или безгръбначни. Затова стигат до извода, че тази последователност се появява в дървото на живота приблизително по същото време като челюстите, т.е. преди около 360 милиона години.
