- Липсата на специалисти по медицински грижи принуждава лекарите да поемат по-нискоквалифицирани дейности, това повишава натиска върху тях и понижава удовлетвореността на пациентите, сочи анализ на ИПИ
- България продължава да е първа в ЕС по брой места за лежащо болни
- Общинските лечебни заведения замират и трябва да се преструктурират
Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около
50 хил. души персонал
Управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лева, но част от тях са амортизирани.
Ковид кризата се е отразила благоприятно на финансите на повечето лечебни заведения - приходите и печалбите им растат значително след 2019 г. Като цяло през последните години дълговете им растат слабо, преобладават краткосрочните задължения.
Това са основните изводи в анализа на Института по пазарна икономика за финансовите показатели на българските болници.
Мрежата от държавни и общински болници обхваща 189 лечебни заведения
и е твърде голяма за намаляващото население на България, посочват от института. Тя отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги. По данните на Евростат сме на първо място в ЕС по болнични легла спрямо населението - 792,3 легла на 100 хил. българи при средно за съюза 524,8 на 100 хил. (числата са за 2021 г.). А информацията на НЗОК сочи, че заетостта на леглата у нас рядко е над 50%.
Между държавните и общинските болници се наблюдават разлики в пъти във финансовите показатели. Около 70% от разходи в сектора се правят от държавните.
Екипът на ИПИ посочва, че от години управляващите се затрудняват да намерят подходяща формула за преструктурирането на държавните и общински лечебни заведения - както териториално, така и като обхват на услугите.
Пътят към осигуряването на по-добра болнична помощ е постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения и концентрация на услугите и персонала в тях. Но отделно трябва да се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места.
Корекция на клиничните пътеки
като финансиращ механизъм ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите, поемани от съответната болница, казват още анализаторите. Нужен е и засилен финансов контрол за ограничаване на възможностите за злоупотреби.
Над половината от разходите на болниците са за заплати, като общият брой на работещите се запазва стабилен. Но тези в държавните заведения се увеличават, а в общинските се свиват.
Въпреки солидния брой на заети в многото болници у нас остава тревожно съотношението между лекарите и сестрите. През 2022 г. то е достигнало 1:1,2, което е твърде ниско по стандартите за качествени медицински услуги и в сравнителен план с останалите страни от ЕС, обясняват от института.
Медицинските специалисти по здравни грижи са намалели с 3 хиляди
за десетилетие. Малкият им брой спрямо лекарите означава, че много от дейностите, които могат да се извършват от сестри, се налага да се поемат от лекари.
“Това повишава неефективността на системата, създава допълнителен натиск върху по-висококвалифицираните специалисти и ограничава ресурса за дейности, които имат пряко отражение върху здравния статус и удовлетвореността на пациентите”, обясняват от ИПИ. Но проблемът със структурния недостиг на този вид специалисти е общ за цялата ни здравна система, а и за повечето останали членки на ЕС.
В спешната помощ: стари линейки, лош триаж и забавяне. Медиците обаче страдат от ниски заплати и агресия от пациенти и близките им
Най-честите нарушения на стандарта за спешна медицинска помощ са неправилно провеждане на триаж - и чрез интервюто от диспечерския екип, и на медицинския транспортен триаж. Допуска се обслужване на неспешни състояния, същевременно има случаи на несвоевременно изпълнени сигнали.
Това обяви изпълнителният директор на агенция “Медицински надзор” Иванка Динева. Т.нар. медицинска ДАНС извършва цялостна проверка на функционирането на спешната помощ. Пълният анализ ще е готов до 31 март, съобщи Динева на дискусия за състоянието на спешната помощ с КТ “Подкрепа”.
Целта на проверката на ИАМН е да се установи кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения и центрове, какво е функционирането на националната система за спешни повиквания 112 и насочването на пациентите, как се спазва медицинският стандарт и какъв е достъпът до медицинска помощ в отдалечените населени места.
В окаяно състояние като цяло е автопаркът на центровете - линейки на над 7 г. с пробег над 300 000 км, обобщава Иванка Динева.
Често се случват фатални инциденти, защото спешните центрове нямат актуална информация къде и какви свободни легла има и екипът обикаля лечебните заведения, обясни още директорката на агенцията. Сред другите посочени от нея пропуски са нерегистрирани в журнала прегледи на пациенти и непопълнени фишове.
Динева настоя, че трябва да се утвърдят единни стандарти и да е ясно за какво пациентите могат да се обърнат към центровете за спешна помощ, а за работещите да има стимули. Синдикатите искат промяна на категорията им на труд, увеличение на заплатите, добавка за нощен труд, допълнителни ваучери за храна, подобряване на униформите и облеклото на спешните медици.
Проблемите са в резултат на дългогодишна грешна политика, смята председателят на лекарския съюз Иван Маджаров. Ниското заплащане и агресията от страна на пациенти и близките им са двата големи проблема за спешните медици.
