Рискът от менструални нарушения нараства през трите месеца след поставяне на РНК ваксина срещу КОВИД-19, съобщи АФП, цитирайки резултати от научно изследване, разпространени в сряда от здравните власти във Франция. Връзката между менструалните смущения и ваксината продължава да бъде обект на дебат в научната общност.
Изследването представя данни за нарастване с до 20 процента на риска от обилно кървене, изискващо болничен престой, в периода между 1-вия и 3-тия месец след поставянето на ваксина на "Пфайзер"и "Модерна", се казва в съобщението на организацията "Епи-Фар" (Epi-Phare), която обединява органите, свързани с употребата на лекарствата, и със социалното осигуряване.
От началото на ваксинационната кампания срещу КОВИД-19 преди две години и половина много жени имаха менструални смущения. На базата на тези съобщения Европейската агенция по лекарствата включи наличието на тежки менструални нарушения като възможен страничен ефект след поставяне на РНК ваксина на "Пфайзер/Байонтек" и "Модерна". Изследванията по този въпрос обаче остават противоречиви.
Проучването на "Епи-Фар" ще даде аргументи на привържениците на връзка между менструалните нарушения и ваксината, коментира АФП.
Учените са събрали данни за имунизационния статус на хиляди жени, хоспитализирани заради обилно менструално кървене през 2021 и 2022 г. Те са сравнили статуса на пациентките с този на група жени, които не са ваксинирани. Заключението е, че рискът от подобно менструално нарушение е по-висок при жени, ваксинирани за първи път с "Модерна" или "Пфайзер". Всяка от тези ваксини има две дози. Рисковият период продължава три месеца. След поставянето на бустерната доза рискът изчезва, предаде БТА.
Тези резултати контрастират с резултатите от изследване, направено в Швеция и публикувано през пролетта на 2023 г. в сп. "Би Ем Джей" (BMJ). Според шведското изследване няма солиден аргумент в подкрепа на връзката между ваксината срещу КОВИД-19 и менструалните нарушения.
На въпрос, отнасящ се до разликите в заключенията на изследванията във Франция и Швеция, учените от "Епи-Фар" се позоваха на разликите в методологията. По думите на френските учени изследването в Швеция е взело предвид период, който продължава едва една седмица след поставянето на ваксината. Такъв избор "може да доведе до неотчитане на евентуално нарастване на риска в по-късен период", обяснява епидемиологът Розмари Дре-Спира, която ръководи френското изследване. Екипът във Франция е предпочел да се фокусира върху период от един месец след поставянето на първата доза на ваксината.
