Мащабно проучване проследява случаи на терапевтични катастрофи след диетични грешки
За разлика от лесния достъп до препоръки за взаимодействията лекарство - лекарство, информацията за взаимодействието храна - лекарство невинаги е така подробна. Едновременно със създаването на нови и нови продукти обаче се събират доказателства, че диетата може да има значително влияние върху лекарствата. Антиефектът може да възникне от случайна неправилна употреба, поради липса на знания за активните съставки, включени в съответните вещества, или повърхностно четене на листовките и препоръките за утопреба от производителя.
Някои основни храни, както и алкохолът могат да доведат до
неуспех на терапията и дори влошаване на здравето на пациента. Взаимодействието на природни продукти и медикаменти е често срещан скрит проблем в клиничната практика. Това е амбицирало екип от Университета на Карачи, Пакистан, да се захване с проследяването на случаите на терапевтични катастрофи в резултат на диетични грешки. По-голямата част от клинично значимите взаимодействия между храна и определено лекарство са причинени от предизвикани от храната промени в бионаличността на лечебния препарат. Най-общо казано, бионаличност на лекарството е мярка каква част от активното вещество постъпва в тъканите, които трябва да лекува.
Фармацевтите го обясняват по-точно, но и по-сложно: бионаличността се отнася до степента и скоростта, с която активната част (лекарство или метаболит) навлиза в кръвообращението, като по този начин достига до прицелното място на действие.
Най-лошите взаимодействия между лекарствата и това, което ядем по време на терапията, провалят лечението поради значително намалена бионаличност под влияние на "враждебни" храни. Такива взаимодействия често се причиняват от
свързването на минерали с аминокиселини в контакт с храната. В допълнение, физиологичният отговор на поетата храна води до освобождаване на стомашна киселина, която може да намали или увеличи бионаличността на някои лекарства.
Отдавна е известно, че много лекарства променят свойствата си, ако човекът яде грейпфрут, докато ги пие. Когато беше разбран механизмът на реакцията, в същата категория попаднаха още два екзотични плода с крехка популярност у нас -
горчивият портокал, известен като севилски, и карамболът, наричан фрукт звезда, но и дребните горски плодове. Установи се, че те съдържат агенти, които потискат ензим, наречен цитохром P450 3A4, с доказана важна роля в метаболизма на лекарствата. Сокът блокира способността на черния дроб да подготви усвояването на лекарствата. От друга страна, специфични вещества в грейпфрута - фуранокумарини, повишават до 5 пъти
бионаличността на определени лекарства и техните концентрации
над токсично ниво.
Изучени са още десетки лоши взаимодействия и листовките непрекъснато се допълват с подробности. Важното е да се четат внимателно.
По-малко известни са взаимодействията на храни с лекарства за предотвратяване на тромби като например съдържащите варфарин. Някои зеленчуци и подправки като броколи, брюкселско, къдраво и други видове зеле, магданоз, спанак
марули и като цяло много от зеленолистните намаляват
противосъсирващото действие на медикаменти
в някаква степен поради висока концентрация на витамин К. Яденето на големи количества компрометира безопасността на терапията. Докладван е и случай на фатален хемоперикард и стомашно-чревен кръвоизлив поради възможно взаимодействие на сок от червена боровинка с варфарин. Не трябва да се набляга и на храни като нахут, черен дроб, зряло сирене и синьо сирене, авокадо, зехтин. Яденето на скара също понижава активността на варфарина, докато яденето на варен лук я увеличава. Значението на някои взаимодействия остава неясно, но докладваните случаи налагат внимание в избора на храна.
Хора, поставени на лекарства за понижаване на кръвното, ще имат полза от диети с умерено ограничение на натрий. Известно е също, че серумните нива например на антихипертоничното вещество пропранолол могат да се повишат, ако се приема с богата на протеини храна. А пушенето може да намали плазмените му нива чрез подобряване на метаболизма му.
В по-нови проучвания за различен тип кардиологични лекарства се сочи и друг виновник. Чревното всмукване на бета-блокер с молекула целипролол се потиска, когато се приема с портокалов сок.
Смята се още, че абсорбцията на АСЕ инхибиторите се повишава, когато се приемат на празен стомах. (Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, АCE, са лекарства, които помагат за отпускане на вените и артериите за понижаване на кръвното налягане.)
Храната влияе на ефикасността на много антибиотици. Казеинът и калцият от млякото например намаляват ефекта на активната съставка ципрофлоксацин, същото правят повечето плодови сокове.
Други също масово предписвани продукти, но с тетрациклин, трябва да се приемат 1 час преди или 2 часа след хранене и да не се съчетават с мляко. То свързва калция и желязото, образувайки неразтворими хелати и влияе върху бионаличността на антибиотика. Според проучване от преди няколко години дори малко количество мляко и незначителни количества калций силно влошават абсорбцията на лекарството.
Някои храни намаляват и въздействието на различни болкоуспокояващи и лекарствата за понижаване на температурата. За бързо облекчение ацетаминофенът например трябва да се приема на празен стомах, тъй като храната може да забави действието му. Едновременното приложение на лекарството срещу болка с храни, съдържащи пектини - такива са повечето плодове, затруднява навлизането му в кръвта. Нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, напроксен, кетопрофен и други могат да причинят дразнене на стомаха и затова според фармаколозите трябва да се приемат с храна или мляко.
Избягвайте или ограничавайте употребата на алкохол, тъй като може да увеличи риска от увреждане на черния дроб или стомашно кървене, предупреждават в Oman Medical Journal авторите на проучването. Според събраните от тях данни дневната доза на лекарства, съдържащи ибупрофен, трябва да бъдат намалени, когато се прилага на фона на кока-кола.
Друго предупреждение е към хората, които вземат лекарства за разширяване на бронхите на белия дроб. Продукти и ястия с високо съдържание на мазнини могат да увеличат количеството на някои от медикаментите, докато с високо съдържание на въглехидрати могат да го намалят.
Храните не се тестват толкова изчерпателно за взаимодействие с лекарства, колкото се прави за ефектите между различни медикаментозни препарати, данните за странични реакции много често се набират по емпиричен път. Прогнозата дали дадено лекарство или лекарствен продукт ще има нежелан отговор в комбинация с храна е предизвикателство. Най-малкото заради огромния брой неща, които хората ядат по единично или в комбинации. В последните години на фона на бума на използване на хранителни добавки обаче все по-често още в родилния етап на стратегически медикаменти се проверява за реакции от често срещани вещества.
