Учени са открили начин за подпомагане на лекарствата срещу Алцхаймер да проникват по-бързо в мозъка - чрез временно пробиване на предпазния му щит, предаде Асошиейтед прес и БТА.
Методът е изпробван само върху трима пациенти. На местата в мозъка обаче, където се е прицелила, новата технология е ускорила отстраняването на характерната за болестта на Алцхаймер плака.
"Целта ни е да осигурим преднина на пациентите, като подобрим някои нови методи за лечение на Алцхаймер, на които е необходимо дълго време, за да подействат", казва ръководителят на изследването д-р Али Резай от Института по неврология "Рокфелер" към университета на Западна Вирджиния.
В случая става въпрос за т.нар. кръвно-мозъчна бариера - защитна обвивка на кръвоносните съдове, която предотвратява проникването на микроби и други вредни вещества в мозъка от кръвния поток. Тя обаче е в състояние и да блокира лекарствата срещу Алцхаймер, тумори и други неврологични заболявания, налагайки прилагането на по-високи дози за по-дълги периоди, за да бъде достигната целта в мозъка.
Сега учените използват технология, наречена фокусиран ултразвук, за да разклатят временни отвори в този щит. За целта те инжектират микроскопични мехурчета в кръвния поток, след което насочват звукови вълни през устройство, наподобяващо шлем, към точно определена област на мозъка.
Енергийните импулси предизвикват вибрации на микромехурчетата, които разхлабват пролуките в бариерата достатъчно, за да могат лекарствата да проникнат вътре.
Предишни малки проучвания са установили, че технологията може безопасно да пробие малки дупчици, които се запечатват за 48 часа. Сега екипът на Резай е направил още една крачка напред - прилагайки едновременно с това лекарство срещу болестта на Алцхаймер.
Някои нови лекарства, които вече са на пазара или са в процес на разработване, обещават известно забавяне на влошаването на невродегенеративното заболяване. Те са предназначени да изчистят лепкавия протеин, наречен бета-амилоид, който се натрупва в определени области на мозъка. Те обаче изискват интравенозни вливания на всеки няколко седмици в продължение на поне 18 месеца.
"Защо да не се опитаме да изчистим плаките в рамките на няколко месеца?", казва Резай в обосновката си за провеждане на изследването за доказване на концепцията.
Неговият екип дава на трима пациенти с лека форма на болестта на Алцхаймер месечни дози от едно от тези лекарства, Aduhelm, в продължение на шест месеца. Непосредствено след всяко интравенозно вливане, изследователите насочват фокусирания ултразвук към определена запушена с амилоид част от мозъка на всеки пациент, отваряйки кръвно-мозъчната бариера, така че по-голяма част от дневната дозата да попадне на точното място.
Нивата на амилоида преди и след шестмесечното приемане на лекарствата са проследени с ПЕТ-скенер.
Изследователите са наблюдавали с около 32 процента по-голямо намаляване на плаките на местата, където е нарушена кръвно-мозъчната бариера, в сравнение със същата област от противоположната страна на мозъка.
Изследването е публикувано в сп. "Ню Ингланд джърнъл ъв медисин" (New England Journal of Medicine).
Експерти, които не са участвали в проучването, приветстват получените "вълнуващи" резултати, но отбелязват, че то е твърде малко, за да се правят заключения.
Екипът на Резай се готви да започне друго малко изпитване на подобно, но по-добре доказано лекарство, наречено Leqembi. В крайна сметка ще са необходими мащабни проучвания, за да се установи дали комбинирането на фокусиран ултразвук с лекарства срещу болестта на Алцхаймер има реално значение за пациентите.
Важно е също така да се проучи внимателно дали по-бързото намаляване на плаките може да увеличи риска от рядък, но тревожен страничен ефект на тези нови лекарства - кървене и подуване на мозъка.
Болестта на Алцхаймер не е единствената цел. Други изследователи тестват дали преодоляването на кръвно-мозъчната бариера може да позволи на повече химиотерапия да достигне до мозъчните тумори, както и начини за насочване към други заболявания.
