Десетки хора засипаха с топли думи и благодарности началника на Спешното отделение в УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив доц. д-р Кирил Атлиев, помогнал не само на тях, а и на близките им. Това стана след поста на известната лекарка и телевизионна водеща д-р Неделя Щонова, описала по емоционален начин в социалните мрежи действията на своя колега, когато му завела свой близък в тежко състояние.
Ето разказа й.
"Наоколо по земята всичко беше в кръв, сигурно имаше около половин литър ... струята се изстрелваше нагоре от някакъв кръвоносен съд, подобно гейзер и капките летяха навсякъде.
Приличаше на огнен вулкан, бълващ алена лава, която се издига на около метър над земята.
В първия миг се зачудих това артериална кръв ли е, венозна ли е?
Но всичко се случва внезапно, за секунди, с мой близък.
Не припаднах.
Озовахме се в спешното.
При доц. д-р Кирил Атлиев - началник на Спешно отделение в Университетска болница „Свети Георги", Пловдив.
Голям. По-голям. Най-голям!
Той!
Доц. д-р Кирил Атлиев.
Фар в мрака!
Истински лекар. Дълбок и овладян.
Той знае стойността на всяка дума.
Работи с умение, чувства всичко и остава изключително хладнокръвен.
Точен, човечен, спокоен ... но и бърз ... слуша, гледа, действа, успокоява страхове всякакви, проявява невероятно чувство за хумор ... докато овладява всякаква спешност.
Абсолютно прекрасен лекар.
При това с душа.
Благодарим ти, доц. Атлиев.
Бъди благословен и здрав!
Всичко мина и завърши добре.
Тръгваме си от спешното.
На излизане от залата се загледах в операционната лампа и слушам какво говори следващият дошъл пациент, докато доц. Атлиев се занимава с крака му:
- Ей тоя човек ... виждаш ли го ...?! - ми казва пациентът и сочи доц. Атлиев. - Той е голяма работа, Бог е. Без него, щях да си загубя пръстите на краката, щяха да ми ампутират крака даже. От Варна идвам. Аз съм с диабет от дълги години ... малко се занемарих с контрола ... но имам дете на 8 години ... момиченце ... остани, за да ти я покажа ... чакахме я да се появи толкова дълги години, 3 неуспешни опита инвитро във Варна правихме, тя стана от четвъртия ... в Тутракан го направихме четвъртото инвитро ... и това така чакано дете ... сега ще има баща ... със съхранени пръсти и запазен крайник ... благодарение единствено на него - казва мъжът и все гледа към доц. Атлиев като вярно кученеце - с любов, вярност, гордост и смайващо обожание - щото навсякъде другаде ме бяха отписали ... и щяха да ми ампутират крака ....
В болницата ... винаги разбираш, колко специално нещо е животът.
И човещината.
И да ... технологиите, изкуственият интелект и всякакви други такива кодиращи алгоритми и високоразвити интелигентни платформи са тук, завлядяват ни, заплашват ни, вредят, казват ... че един ден те ще убият нас и човешката раса.
Но ... докато на света има доц. д-р Кирил Атлиев и лекари, като него ... които ... ни помагат да намерим себе си и съдбата си ... които се раздават от сърце за сърцата на познати и непознати ...
Този свят, няма да изчезне!
А ще изглежда ...
като очите на баба ... най-честните очи на света ...
като корени ... пълни с живот и родили красива дъга в цветовете
като шестгодишно дете ... което тича напред и хвнало за ръчичка звездния свод
като орлица, обгърнала малките си орлета ... със своите топли, разранени криле ...
като вятър ... който не се кланя опитомен
като тъга ... която се усмихва и ухае на бор, на цветя, на топъл хляб и на пролет
като Кирил Атлиев
като една цивилизация ... в която отчаянието не нахлува ... а надеждата невинно коленичи ... но с поглед нагоре ... към небето, към звездите, към слънцето или към лампата в операционната ...
... но нагоре!
Към небесните пътища.
И в молитвена благодраност.
Последва лавина от благодарности на признателни хора от цялата страна.
"Респект и поклон на целия екип на д р Атлиев. Този млад и отговорен екип. Преди четири години 10 август. С тригодишното ни внуче пристигаме, ръчичката му бе напълно пречупена държим я в ръка. Посрещната ни трима млади лекари, започнаха операция дълга до разсъмване. Целите обляни в пот те спасиха, те сглобиха, ръчичката на детето. Не им зная имената. Но благодарим на целия екип, за всеотдайност та за отношението към нас. Бъдете благословени! Дълбок поклон", написа Жечка Култукова.
"Така е, когато човек е роден за тази професия, когато върши работата си със сърце и любов. Безчет са хората, на които е помогнал. Постигнал е позицията си с много труд, постоянство и всеотдайност. Благодаря ти Кирчо, обичаме те!", добави от своя страна Недялка Вангелова.
"Бог да благослови този лекар, екипа му, Вас и всички лекари обичащи и даващи всичко от себе си за благородната професия и хората!!!", сподели Мариета Иванова.
Красимира Гешева определи Кирил Атлиев като най-добрият лекар. Цял живот ще му бъде благодарна. Преди няколко години се борил много и спасил крака на баща й и живота му.
"Благодаря, докторе, за грижите, за вниманието и човещината!
Вече почти няма такива лекари като Вас!", написа Любомир Бакърджиев.
