Индикатор за качеството на обучение в МУ - София, е, че младите ни лекари имат самочувствието да работят в чужбина, казва деканът на Медицинският факултет
Още акценти:
- Атанас Буров е казал, че “муха и банка се убиват с вестник” – към тази алегория можем да прибавим и болниците
- Като студент бях 2 г. санитар и 1 г. сестра. Сега законът им разрешава да са само болногледачи. Ако правилата се променят, ще се облекчи проблемът с недостига на медицински сестри
- Много се гордея със студентите, които бяха доброволци в пандемията, без тях колегите нямаше да се справят
- У нас има и регулации без смисъл - никой не може да каже защо броят на сестрите е обвързан с този на лекарите, а не с броя на леглата
- Проф. Буланов, започна новата учебна година в Медицинския университет - най-престижното висше училище по медицина у нас. И в тази кандидатстудентска кампания имаше сериозен наплив от желаещи. Защо винаги е толкова голям интересът към обучението по медицина при вас?
- Учебната година стартира с пълна сила и се надяваме периодите на физическа дистанция и он-лайн обучение да останат в миналото. Кандидатстудентската кампания е лицето на всяко висше училище и надпреварата в Медицинския университет - София, традиционно е изключително оспорвана.
Борещите се за едно място са 8-9. И това е позитивен факт - ученици с много сериозна подготовка, силна мотивация и амбиция кандидатстват при нас. Медицинският факултет е желано място заради утвърдените традиции, високотехнологичните бази за обучение и отлично подготвените преподаватели в МУ - София.
При нас има отлични условия за съчетание на солидна теоретична подготовка при фундаменталните медико-биологични дисциплини и обучение на студентите по клиничните дисциплини. Впоследствие уменията и увереността в собствените възможности идват с трупането на опит. Това е продължителен процес – през целия си професионален живот лекарят учи. Придобиването на професионална квалификация “лекар” е само първият етап от професията. От друга страна, този етап, както и последващите в реализацията на лекарите са немислими без тясното сътрудничество между висшето училище и университетските болници. Тук, за съжаление, има множество натрупани с годините проблеми от трудовоправно естество. Нашият университет има договори с 14 университетски болници, в които се осъществява обучението по клиничните дисциплини след 3-и курс . Там студентите се обучават “при леглото на пациента”, виждат работата на преподавателите на живо, т.е. процесът на лекарска дейност и учебният процес са единно цяло. Разбира се, студентите нямат правата да извършват повечето манипулации върху пациентите и затова съществуват редица други начини да придобият практически умения.
- Т.е. работят със симулатори?
- Има съществена разлика между симулационен тип обучение и такова с манекени мулажи. Мулажите са правдоподобни модели на човешкото тяло, неговите органи и тъкани в норма и патология, буквално човешки тела от различен тип материя, върху които студентите се учат да правят разрези, налагане на шевове, инжекции, поставяне на катетри, ендоскопски изследвания, интубиране, раждане и т.н.
- А симулационните модели?
- Симулаторите са апарати за овладяване на високоспециализирани лекарски дейности. В по-голямата си част те са по-полезни в следдипломното обучение на лекарите. Например симулаторите в хирургията - на екрана пред обучаващия се реализира хирургична операция, която той започва, реализира и завършва. Може да се зададат за изпълнение огромен брой оперативни интервенции, огромен брой различни клинични ситуации и съответно да се отчетат и анализират всички позитивни и негативни действия в рамките на едно упражнение, което може да протича до безкрайност. Така се “натренира” обучаващият се.
Но задачата на обучението по медицина не е да научи студента да прави лапароскопски операции, бронхоскопии, гастроскопии, сърдечни катетеризации и т.н. И нито един медицински университет в света не си поставя такава задача. В противен случай обучението не би било 6, а 20 и повече години. Завършващият студент трябва да е усвоил принципите на диагностиката и лечение на болестите, начина по който да разпитва и изследва болния, подхода към пациента, да познава причините за симтомите и да има сериозен комплексен поглед върху човешката патология, за да има шанс да постигне високо професионално ниво в последващите периоди на специализация. Студентите, разбира се, имат амбиции към различни специалности. Някои искат да работят клинична медицина, други имат влечение към научноизследователска дейност, трети искат да се реализират във фармацевтичния бизнес, четвърти в организационно-административната област. Задачата на факултета е да обучи всички еднакво добре, а те после да се профилират.
- Студентите по медицина бяха герои по време на пандемията, много от тях бяха доброволци в критични структури.
- Така е. На много места те станаха част от екипите и без тях колегите нямаше да се справят. Познавам лично много студенти доброволци от този период и съм много горд с тях. Мнозина продължиха да работят и след онзи критичен период. За съжаление, болниците могат да сключат договори с тях само като болногледачи, а колегите не го правят толкова за пари, защото заплатите не са големи, а заради възможността да трупат клиничен опит.
- При този недостиг на медицински сестри не е ли време да се промени законодателството и студентите от последните курсове да могат да работят като сестри?
- Когато аз бях студент, всички след четвърти курс имаха правото да работят като медицински сестри с трудов договор. Аз съм работил 2 г. като санитар и 1 г. като медицинска сестра. В момента не е разрешено студентите по медицина от нито един курс да работят като сестри. Такова е законодателството. Обучението по специалността “Медицинска сестра” е 4 г. в степен бакалавър. Студентите по медицина в IV-V курс със сигурност са преминали това обучение, но с много по-голям хорариум. Вероятно ако правилата се променят, ще се облекчи донякъде проблемът с недостига на сестри, но няма да се разреши изцяло.
- Кандидат-студенти казват, че освен от традициите на МУ - София, са привлечени от възможностите за специализации в чужбина.
- МУ - София, има много висок национален и международен рейтинг. В престижната световна класация URAP, която включва над 3000 висши училища, МУ - София, заема 1454-о място. Имаме традиции и големи възможности за международен обмен на студенти и преподаватели по различни програми като “Еразъм”, меморандуми за академичен обмен с над 150 чуждестранни университета. Отскоро сме част от структурата на Европейския университетски алианс INGENIUM, който обединява 10 университета от 10 европейски държави. Чрез тези спогодби студентите могат да провеждат части от обучението си в други държави и така да се докосват до културата, традициите и образователните системи на по-развити от нас страни.
- Постига ли МУ - София, световните стандарти на образованието по медицина?
- Категорично - да. И това е така вече 105 г. Индикаторите за това са различни. Един от важните е, че немалка част от завършващите медицина студенти се стремят да отидат да работят и да специализират в западноевропейски държави. Т.е. те се чувстват подготвени за този високоспециализиран трудов пазар, в който конкуренцията е изключително висока. Голяма част успяват. Същевременно позитивна е тенденцията завършилите специализация да се връщат в България.
- Т.е не заминават само за пари, така ли?
- Имат няколко основни мотива. На първо място, в големите държави с много силно развита медицина - Германия, Франция, Испания, Италия, Великобритания и др., един млад лекар с качества има възможност да работи много по-интензивно и да се срещне с разнообразна като вид патология по-отрано. Това е много важно, защото, колкото и теоретично добре да е подготвен лекарят, професионализмът и експертността се добиват с практика. Условията на западния свят им позволяват да работят повече, но и да печелят повече и стандартът им на живот да бъде доста по-висок, отколкото в България. Там по-рано могат да станат добри специалисти, да получат от обществото уважение, достойно възнаграждение и предвидим живот. Условия, които в България не са достатъчно сигурни. Младите хора днес желаят по-бързо да навлязат в специалността, която са избрали, да имат шанса да се реализират с перспектива в модерни, високотехнологични и стабилни болници – както във финансово отношение, така и като инфраструктура, организация и кадри.
- Вие давате базата на тяхното професионално развитие, но държавата е тази, която трябва да им осигури добри условия, за да остават.
- Да, в това отношение след университета на ход е държавата. Всъщност важна цел на общата организация в системата на здравеопазването е да има екипност при различните нива на медицинска дейност – доболнична, спешна, болнична помощ. За да бъде факт това, освен писаните правила – закони, наредби, стандарти и прочее, държавата следва да осигури условия за адекватно финансиране, инфраструктура и контрол, а качеството и компетентността на лекарите са естествен процес, присъщ на емпатичната човешка природа и амбицията да бъдеш лекар. Когато тези условия са налице, здравната система ще работи ефективно. Всичко, което дестабилизира дадена болница, е с изключително дългосрочно негативно влияние върху качеството на дейността. Не говоря само за лечебния процес, говоря за стабилността на спойката лечебен процес и обучение. Това е потенциална заплаха не само за конкретното търговско дружество, както наричат болниците толкова години, но и за цялата система, за създаването на българските лекари и тяхното професионално израстване.
- Конкретно последните скандали в “Майчин дом” ли имате предвид?
- Не само там. Негативните новини на тема “престъпления в здравеопазването” заливат периодично обществото. Болница “Майчин дом” е по-особен случай. Тя е символ на майчиното и детското здравеопазване в България. Освен че е огромен институт, от който са тръгнали над 80% от сега работещите акушер-гинеколози и акушерки, тя е и единствената база за обучение по тези професии в Медицинския университет. Тя е и мястото, където се развива най-интензивно научноизследователската дейност в акушерството и гинекологията, неонатологията, медико-генетичните изследвания, проблемите на репродуктивното здраве и др. Тук работят и предават знанията си изключителни професионалисти. Ние като медицински факултет, студентите, лекарите имаме нужда от “Майчин дом”, който функционира перфектно като лечебница и като уникална база на висшето училище. А виждаме, че тенденциозно се създава усещането, че болницата е изтъкана от проблеми. Проблеми има, но те по-скоро са свързани с организацията и еволюцията на болничния пазар. Акушерството и гинекологията са основна медицинска дисциплина и специалност. От нея пряко зависят животи, при това почти винаги по два - на майката и на детето. Отговорността е колосална. Не трябва да се рушат авторитетът и усещането за професионализъм за нито едно лечебно заведение, особено за болница, която се занимава с бременност и новородени деца. Оттук се прави изводът, че в нея не лекуват добре. Ако хората се поддадат на това внушение, ако недоверието започне да расте, ако пациентът, насочил се към това лечебно заведение, започне да се лута и загуби време, може дори да загине. Известният български финансист Атанас Буров е казал, че “муха и банка се убиват с вестник” – никоя банка не може да устои, ако нейните вложители си изтеглят спестяванията от нея. Към тази алегория можем да прибавим и болниците, защото сегашният механизъм за тяхното финансиране е пряко свързан с броя на лекуваните в нея пациенти. Насочването на общественото мнение против определена болница или против група болници представлява заплаха за обществото отвътре, заплаха за здравето и живота на гражданите. От него не произхожда нищо полезно.
- Проф. Буланов, покрива ли българското здравеопазване определените стандарти в медицината?
- Професията на лекаря, денталния лекар, фармацевта, медицинската сестра, акушерката и всички други, които работят в системата на здравеопазването с пациенти, е с голяма обществена значимост и съществено значение за живота и здравето на хората. Постигането и прилагането на стандартите в медицината и в другите специалности започват именно от правната регулация на тези професии. А тя е в основата на възможността да се осъществява контрол върху дейността на тези професии. След 2000 г. започнаха да се пишат правила за медицинска, лечебна и диагностична практика като отделни нормативни документи извън това, което се учи в учебниците. Има работещи и адекватни стандарти, има и обратното на това. Това е много обширна тема, но ще ви дам един прост пример на регулация без смисъл. Липсата на медицински сестри и като количество, и като качество е огромен проблем в болниците. Никой не може да каже защо у нас в много професионални стандарти съществува като изискване за ниво на компетентност, съотношение на брой лекари и брой медицински сестри. Броят на медицинските сестри трябва да бъде обвързан с броя легла, а не с броя на лекарите, но това не е така.
CV
- Завършва медицина в МУ - София, през 1991 г.
- До 1995 г. работи в клиниката по Спешна неврохирургия на ВМА
- От 1996 г. започва академичното му развитие в МУ - София, където последователно е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по обща и оперативна хирургия
- От 2012 г. е доцент по хирургия, а от 2020 г. е професор
- Бил е зам.-директор по лечебната дейност на УМБАЛ “Александровска”, за кратко и директор.
- През 2020 г. е избран за декан на Медицинския факултет.
