Много важно е правото на безопасно лечение, гарантирано за всеки пациент. Медицинската помощ следва да бъде оказана с изправна апаратура, от компетентен персонал, при спазване на изискванията за контрол и предотвратяване на вътреболнични инфекции, при наличие на безопасна инфраструктура и качествени и в годност лекарствени продукти. Проблемът за безопасността на пациента е проблем в целия свят. Това заяви адвокат Мария Шаркова.
Тя консултира УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД - Пловдив вече 13 години и има наблюдение върху много процеси, свързани с правата на пациентите. Изказването й бе по повод Световната седмица за тяхната безопасност.
“Въпреки трудностите в системата, болницата полага усилия да осигури обратна връзка за всеки пациент, който е изразил някакво недоволство и подхожда с огромна загриженост в такива ситуации. Пациентите трябва да са сигурни, че всички работим на една страна - за подобряване на медицинската грижа и по-качествено здравеопазване”, заяви Шаркова.
Тя разказа за мултидисциплинарните комисии, които често консултира и които не пренебрегват нито едно оплакване за евентуално нарушени права. В университетската болница са използвали медиатори за разрешаване на възникнали спорове. Полагат се много усилия за защита правата на децата - пациенти, като са изработени алгоритми за защита на личните им данни и осигуряване на закрила. Има приет регламент за предоставяне на информирано съгласие от пациентите, както и информационни табла.
Шаркова подчертава, че правото на информация има особено важно значение за лечебно-диагностичния процес. То включва и правото на пациента да избере дали да бъде лекуван, или не, след като се запознае с информацията, касаеща неговото състояние. Също така пациентът има право на информация за всички медицински услуги, които предоставят болниците, тяхната цена, източникът на заплащането им. Пациентът има право да се информира за имената на лекуващите го лекари, има право да се запознае с медицинската си документация. Правата на пациента включват и защита на личните данни за здравословното състояние.
Добре е да знаем, че правата на пациентите в сферата на здравеопазването са уредени в няколко закона и различни подзаконови нормативни актове и това води до трудности, както за пациентите, така и за медицинския персонал да се ориентира и научи повече зз пациентските права и тяхната защита.
А те са разнообразни - за всеки пациент без оглед на това дали е здравноосигурен или не (например право на ининформация, на качествено лечение, на достъп до медицинската документация), така и произтичащи от здравноосигурителния статус на пациента - да получи безплатна медицинска помощ в рамките на пакета, заплащан от НЗОК; право на жалба.
Пациентът има и други специфични права, когато е хоспитализиран - например да бъде посещаван от близките си, от личния си лекар или специалиста, издал направлението за хоспитализация, в това число и да отказва посетители, и много други. Пациентите често се ориентират трудно в нормативната уредба и затова се информират за правата си от други места - пациентски организации, консултации с юрист, електронните страници на различни администрации (например страницата на МЗ, на НЗОК). “Ако питате за начина, той е - проактивност. Пациентите трябва да познават правата си, да търсят активно информация и да знаят как да ги защитят. Но трябва да са запознати и със своите задължения и последиците от неспазването им”, казва адвокат Шаркова.
Не бива да прескачаме и задълженията на пациента, въпреки че са доста по-малко, ако се съпоставят с правата, но това има своето обяснение. Пациент не се става по желание или поне не в преобладаващия брой случаи, защото качеството "пациент" почти винаги се свързва със здравословен проблем. Това означава, че е засегнато едно от най-ценните ни блага - нашето здраве, а понякога и че е застрашен животът ни. Това прави пациентите уязвими, чувствителни, податливи на емоции, особено в състояния, изискващи според представите на пациента и неговите близки, спешна или неотложна намеса. Пациентът не избира дали бъде поставен в това положение и поради това е съвсем нормално законът да предвижда гаранции, че в състояние на уязвимост ще получи най-добрата грижа за състоянието си.
Все пак, за да се подпомогне и гарантира качеството и ефективността в работата на лекари и медицински специалисти и в лечебния процес, пациентът трябва да изпълнява и някои свои задължения. Например, той е длъжен да спазва стриктно правилата за вътрешния ред в лечебните заведения, трябва да съдейства пълноценно и да участва в своето лечение, да спазва препоръките на лекарите. За неспазването на тези задължения санкцията е най-тежка и тя няма административен характер - при неспазване на препоръките на лекарите или непредоставяне на важни данни за състоянието си, начин на живот или за приемани медикаменти например, често последицата може да бъде е влошаване на състоянието или неефективно лечение.
