Българите плащат за здраве по 7 различни “пътеки”
От лев до 15 хиляди може да доплати здравноосигуреният българин, когато влезе в държавна болница. Административни такси, избор на екип, медицински изделия, самостоятелна стая са част от услугите, които НЗОК не покрива, показва проверка на “24 часа”.
Българинът доплаща за здраве близо три пъти повече спрямо средния европеец, сочи проучване на “Тренд” от миналата година. Според някои специалисти пациентите доплащат толкова, колкото държавата отпуска за сектора. Други пък пресмятат, че българите плащат за здраве по 7 различни “пътеки” - чрез данъци към държавата, втори път през местни данъци, чрез здравни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване. И разбира се, с плащания “под масата”, но те не са остойностени.
Здравноосигурените получават безплатна медицинска помощ според пакет, гарантиран от здравната каса, гласи Законът за здравното осигуряване. В него обаче не са включени всички дейности на болниците и пациентът трябва да си ги заплати сам. Трябва
да доплати и за медицинските изделия,
които НЗОК покрива частично. Пациентите дават пари и за друг вид услуги, като безжичен интернет в стаята, ВИП закуска и шофьор (виж инфографиката).Те са разписани в ценоразписите на болниците, които са задължени да ги актуализират всяка година и да ги публикуват в сайта на МЗ.
Касата дава 2700 лв. за колянна ендопротеза и 1080 за тазобедрена, показва списъкът със сумите, които тя отделя за медицински изделия, публикуван в сайта ѝ. В много болници обаче цените са по-високи. Това означава, че в тях пациентите трябва да са в готовност да си доплатят от 1100 до 3000 лева например. За оперативни процедури с “много голям обем и сложност на таза, тазобедрената и колянната става” болният може да даде и до 6 хил. лв.
Сходна е ситуацията и с поставянето на очни лещи. В пловдивските болници може да се наложи пациентът да брои от 1000 до 2500 лв. за всяка леща. В многопрофилната болница във Велико Търново “Д-р Стефан Черкезов” най-скъпа е вътреочната мека леща-моноблок, описана като асферична, торична, с удължен диапазон на зрение, с жълт филтър и струва 2780 лв. По-обикновените лещи започват от 730 лв.
Не е ясно каква е производствената цена и надценката на медицинските изделия в България, смята бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. “Специално за медицинските изделия никой не може да каже колко реално струва конкретен имплант”, коментира тя пред Нова тв. Според нея, за да се намалят плащанията от джоба за здраве, трябва да се увеличи здравната вноска Това обаче вероятно няма да се случи тази година, тъй като според проектобюджета на НЗОК за 2023 г. тя остава 8%, както досега.
Пациентите често доплащат и за някои операции, за които касата не покрива консумативите. За херния например в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” са описани 20 вида и размера полипропиленово платно за херниопластика, като цената започва от 100 лв. и достига до 2000 лв. Същите платна в Ямбол са 1476 лв.
При спиналната хирургия НЗОК плаща над 5554 лв. за шийна винтова стабилизация, в някои болници обаче цената, която трябва да се доплати за винтовете, може да надхвърли десет хиляди.
Макар раждането да се покрива от касата, често
жените дават над 2000 лв.
В болниците има дълъг ценоразпис с услуги, от които, ако родилката желае, може да се възползва. Избор на екип, упойка, стая с едно, две или повече легла, индивидуален акушерски пост, грижи за новороденото, както и предродилна консултация с неонатолог са част от платените услуги. В “Св. Анна” избор на лекар за раждане е 500 лв., а за екип - 800, със 100 лв. повече е в най-голямата АГ болница у нас “Майчин дом”. Няма особена разлика и в най-голямата многопрофилна болница в Бургас, където родилка плаща между 500 и 600 лв., ако иска да роди при определен лекар. Драстична е разликата обаче, ако и бащата иска да присъства на раждането. В Ямбол тази възможност струва 50 лв., а в “Майчин дом” - 500.
Здравноосигурените могат да получат допълнителни услуги срещу заплащане. Такива са самостоятелната стая например.
Цената ѝ е между 40 и 180 лв. и зависи от това дали е със собствена баня и тоалетна, с подобрени битови условия, или е ВИП.
Екстри, които са присъщи за частните болници, вече се предлагат и в държавните. Болният може да си плати за индивидуални грижи като самостоятелен сестрински или санитарен пост, допълнителен помощен персонал или меню за хранене.
60 лв. струва медсестра да стои цял ден
в стаята на болния в столичната болница “Царица Йоана - ИСУЛ”, а 40 лв. - да му помага санитар. Същата услуга в “Пирогов” е 70 лв. По-евтино е в “Лозенец” и в търновската МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, където е по 40 лв., а в по-малък град като Ямбол се плаща 8 лв. на час. През нощта обаче цените се вдигат.
Драстична разлика в болниците има при избор на екип. Пациентът може да си избере конкретен лекар или екип от специалисти за операция, определена манипулация или преглед срещу сумата от 400 до 900 лв. В Смолян например изборът на екип е 440 лв., в Ямбол - 700 лв., а в столичната “Св. Анна” - 900 лв. Пациентът обаче не може да избере лекар, който вече му е бил определен служебно от началника на отделението или директора на болницата.
Не се допуска избор на лекар или екип, ако пациентът е приет в спешно състояние
или ако лекарят или екипът е един и няма между какво да се избира.
Практика на някои болници обаче е да карат пациента да плаща за избор на екип, без да е избирал. Това са едни от най-честите нарушения, установени от изпълнителната агенция “Медицински надзор” през годините. Агенцията е извършила 992 проверки миналата година. Констатирани са 454 нарушения, обясни наскоро служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, но не стана ясно какви са.
Според запознати част от тях са именно за нарушения, че лечебното заведение иска такса за избор на екип, когато включеният в екипа медик лекува и наблюдава пациента през цялото време на престоя му, а често той е служебно определен от болницата.
