В България рискът от сърдечносъдови заболявания и смърт е много висок – българинът живее 12 г. по-малко от европееца, българката – 8, казва началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска"
Професорът дава 10 съвета за здраво сърце и здраво тяло - виж графиката
- Проф. Карамфилов, защо България е сред европейските страни с висок сърдечносъдов риск? Кои са рисковите фактори за сърдечносъдовите болести?
- България наистина е на първите места по сърдечносъдова смъртност не само в Европа, но и в световен мащаб. Причините са много. Вероятно трябва да започнем от стресогенния начин на живот на българина, неоптималния начин на хранене - понякога заради ниския социален статус, високата честота на детското тютюнопушене, лошата ангажираност на всеки човек към собственото си здраве, провокирана от недостатъчната му здравна култура. Ето защо лекарят освен добър лечител трябва да положи усилия да информира и образова на достъпен и разбираем език пациентите относно здравословния начин на живот.
България, която досега бе сред страните с висок риск от сърдечносъдови заболявания и висока честота на загиване, сега е отделена в една нова, още по-неблагоприятна графа - с много висок риск. Попадаме там, защото данните сочат, че средностатическият български мъж живее с 12 г. по-малко от европееца, а жените - с 8 по-малко.
Този факт трябва да ни накара да се замислим дали водим здравословен начин на живот - колко се движим, пушим ли, колко плодове и зеленчуци консумиране, какво месо, колко сол употребяваме, какво ни е кръвното, холестеролът, кръвната захар - дали важните лабораторните изследвания са нормални. Това са факторите, които определят сърдечносъдовия риск.
Важно е да се знае, че има фактори, които е възможно ние да променим. Като начина на живот - правилното хранене, ограничаване на храните, богати на холестерол, без цигари и 30-40 минути умерено интензивни всекидневни физически усилия. Има обаче и фактори - които не се променят - генетичната обремененост, пола и измененията от възрастта.
- Какви са възможностите на вашата клиника по отношение на диагностиката на заболяванията и по отношение на лечението?
- Предлагаме пълен обем дейности за диагностика и лечение на всички сърдечносъдови заболявания. Клиниката по кардиология в “Александровска” - най-старата университетска болница, има дългогодишни традиции и успехи.
В клиниката постъпват и пациенти, които по една или друга причина не ги приемат другаде. При нас няма подбор на пациентите, не ги селектираме по доходи - те ни избират. Не изискваме доплащане и не връщаме хора в нужда. Това е и причината да лекуваме пациенти с възможно най-тежката патология. Това са хора, които не са се лекували редовно, обикновено по-възрастни, с по ниски доходи, и неосигурени много често пристигат по спешност.
Правилното лечение в тези случаи изисква щателно изследване, включващо множество консултации - пулмологични, ендокринологични, гастроинцистинални, неврологични и т.н. Ние като лекари искаме да си свършим работата по най-добрия начин и пациентът да си тръгне с изяснена диагноза и подходящо лечение в дългосрочен аспект. Това става в рамките на един по-продължителен период и на по-висока цена за високотехнологични образни и скъпоструващи лабораторни изследвания.
Често лечението на подобни случаи надхвърля предвиденото от НЗОК финансиране. В трудната икономическа ситуация идват хронично болни, близки и роднини на хора, лекували се при нас, именно защото знаят, че ще получат възможно най-качественото лечение и няма да изискваме доплащане.
Благодарни сме на ръководството на болницата, че откликва на нашите нужди и наистина разполагаме с отлична съвременна техника и обновена материална база. Предлагаме добри условия за настаняване и всеобхватно лечение за всеки пациент.
- Цените на клиничните пътеки поносими ли са, или имат нужда от осъвременяване?
- Ако лекуваме само неусложнени и леки случаи, цените на пътеките биха били достатъчни. Но ако лекуваш само тежки пациенти, които изискват много допълнителни разходи за диагностициране и съвременно лечение, става по-трудно. На практика излиза, че болниците, които не връщат пациенти, приемат предимно тежки случаи и лекувайки ги адекватно трупат дългове, за сметка на други, които реализират благоприятни финансови резултати.
- В обществото битува мнение, че за повече пари се правят и излишни катетаризации и стентиране. Истина ли е?
- В България има най-много катетеризационни лаборатории на глава от населението - в пъти надвишаваме средното европейско ниво. В “Александровска” обаче се следва диагностичният алгоритъм, който показва дали дадено изследване е обосновано, или не. На места вероятно е трудно да се устои на изкушението да направиш скъпоплатена процедура, която е гранично индицирана.
Нашата основна цел обаче не е печалбата. Ние предлагаме качествено лечение и следваме правилата на добрата медицинска практика, посочена в ръководните препоръки. А те гарантират, че една процедура ще бъде направена само когато има нужда от нея.
- Постигнати ли са в България световните медицински стандарти в кардиологията?
- Това може да се отчете по приетите научни разработки на български специалисти от големите научни форуми. Ние участваме във всички европейски и световни форуми по интервенционалната кардиология с уникални разработки, които са приети по света. Това е обективният критерий, че кардиологията е на много високо равнище. Може да се похвалим, че наши колеги са в бордовете на различни работни групи в европейското кардиологично дружество.
- Заради високотехнологичната кардиология има много спасени хора с инфаркти и инсулти, но защо като цяло смъртността не спада като в други страни от ЕС?
- Фактите сочат, че лечението подобрява прогнозата на пациентите, смъртността и инвалидизацията намаляват, но не над нивата в Европа. Голямата ахилесова пета у нас е липсата на регистри. Има модел на скандинавските страни, който следи еволюцията на смъртността, рисковите групи, причините за смъртността.
Когато има такива регистри, е много лесно да видим къде е проблемът - дали в лоша диагностика, дали в липса на добра организация, дали сме зле откъм медикаменти, дали скринингът е слаб. Надяваме се политици, съсловни и пациентски организации, НЗОК да седнем на една маса и да разработим критериите за такива регистри. Те са полезни за всички, които искат да има по-добра и работеща здравна система.
- Проф. Карамфилов, кога пациентите трябва да търсят специализирана кардиологична помощ?
- По принцип личният лекар може да разпознава високорисковите групи, излизайки от класическите насоки - възрастен човек с хипертония и придружаващи заболявания. Има пациенти, които са с проблем по рождение. И независимо че живеят с него, че са добре и нямат симптоми, са в риск от сериозни усложнения. Именно личният лекар контактува с пациентите си дълго време и ги наблюдава за по-продължителен период. Добре е той да пусне първоначално елементарните изследвания - холестерол, кръвнозахарен профил, да мери кръвното и да прецени дали пациентът трябва да се проследява - на 6 месеца, на 1 г. и т.н. След това да го насочи към специалист, да се направи образно изследване, скенер или коронарография - да се идентифицира проблемът. У нас обаче липсва доверие в този модел и всеки пациент иска да отиде директно на специалист.
А тук правилото е елементарно - по-рисковите пациенти да се преглеждат по-често и по-рано, нискорисковите - по-рядко и по-късно. Ако бъде постигната организацията, посочена от медицинските алгоритми, ще се спести ресурс на държавата, усилие от страна на лекарите и време за пациентите и би гарантирало ефективност на системата.
- Остаряването винаги ли е свързано с хипертония?
- В мнозинството от случаите - колкото повече остарява един човек, толкова повече се повишава кръвното му налягане. Ние разпознаваме т.нар. физиологично покачване на кръвното при възрастните хора. Но има и патологично повишаване, за което трябва да се вземат мерки.
Неслучайно високото кръвно е наречено тихият убиец, защото често не са налице специфични и изявени оплаквания. Но системно високото кръвно действа на съдовете на мозъка, на сърцето, на бъбреците и ги уврежда. Дебютът на хипертонията идва с усложненията - с остри инфаркти, инсулти, съдова непроходимост, бъбречна недостатъчност – скринингът би следвало да намери пациентите с висок риск и да се вземат адекватни мерки да не се допускат усложнения.
- Какво бихте казали на младите хора, които си мислят - вдигам кръвно, но съм млад и няма да пия хапчета отсега и цял живот?
- Хипертонията се подмладява. Все повече и по-млади хора търсят помощ - отключва се заради недоспиване, лош диетичен режим, цигари, живот в стрес. За съжаление, адаптацията на тези млади хора към по-високото кръвно налягане е доста по-трудна отколкото при възрастните и при тях има риск от усложнения, които настъпват рязко и внезапно. Съветът ми е да не страдат от предразсъдъци, че ако имаш кръвно, си стар, а да бъдат отговорни. Специалистът много лесно може да различи патология и да се започне лечение. Ако има нужда да се пият лекарства - те ще трябва да се пият, защото това е животоспасяващо.
- Защо през зимата смъртността от сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти е много по-висока?
- Всички фактори на заобикалящата среда - температура, влажност, надморска височина и т.н., влияят на сърдечносъдовата система. Сърцето се стреми да се адаптира спрямо тях. Зимата е предизвикателство за хората с високо кръвно налягане - съдовете се свиват, количеството на течностите, които се излъчват при изпотяване, намалява и кръвното се покачва. А то има директна ясна връзка с острите инциденти - хипертонични кризи, миокарден инфаркт, мозъчносъдова болест и инсулт. Преходът между нощно и дневно състояние на кръвното налягане предопределя пък най-високия пик на острите състояния. Нощно време сме спокойни, мозъкът казва сърцето да бие по-бавно, кръвното е по-ниско, за да можем да спим и да релаксираме. През деня сърдечният ритъм се засилва, кръвното се качва и този преход понякога идва непосилен за организма и води до инциденти. По същия начин е при смяната на сезоните, на надморската височина, влажността и т.н.
CV
- Проф. Кирил Карамфилов е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска" в София.
- Завършва медицина в МУ - София, през 2002 г. с пълно отличие и удостоен със "Златен Хипократ".
- Има три специалности - по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология.
- Работил е в УМБАЛ "Св. Екатерина" и "Токуда".
- Има 500 публикации в престижни научни списания.
- Научните му интереси са свързани с по-авангардни коронарни и некоронарни интервенционални процедури.
- Член на лигата на "24 часа" "Лекарите, на които вярваме"
