500 са психиатрите у нас, като на 15 хил. души се пада по един. Около 400 са сключили договор със здравната каса, а 25% от тях се намират в София. С тези показатели България се нарежда на последно място в Европейския съюз. Данните представиха от Портал на пациента и Асоциация „Грижа за пациента“ по време на кръгла маса с дискусионен форум „Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности“.
Едва 22-ма са детските психиатри у нас. Само две са стационарните психиатрични отделения за детска психиатрия. Общо 12 са държавните психиатрични болници с 2225 легла и 128 места. Те са превърнати в приюти, заяви д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски. По думите й най-дългият престой е 28 години на един пациент.
Психиатричното здраве и грижата за хората е някъде в периферията, пък коментира председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Не се вземат под внимание, че тези заболявания засягат голяма част от населението. Това, което видях е, че психиатрията е по-малко финансирана от денталната помощ, например. 180 млн. лв. Е годишно бюджетът на денталната помощ, а при психиатричната надали надхвърля една трета, заяви той.
Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи, представени по време на кръглата маса, 15% са пациентите с депресия, приети в психиатрични заведения. Смъртните случаи от самоубийства достигат 1,5%, а това е десетата водеща причина за смърт у нас.
По данни на последното национално проучване през 2017 година пожизнената болестност от чести психични разстройства е 14,54%. 8,4% страдат от тревожни разстройства, а 4,5 на сто – от разстройства на настроението.
Личните лекари не разпознават депресията, обясни проф. д-р Петър Маринов, съдебен психиатър, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве. У нас не разпознава депресията, не я диагностицират. Имаш безсъние, дават ти хапчета и толкова, коментира той. Да си пожелаем общопрактикуващите лекари да се развият и да могат да я диагностицират, призова Маринов.
Същевременно пътят, който преминава пациентът, е доста дълъг. Първо той трябва да посети личния си лекар, да получи направление за специалист, да посети и специалиста, а след това да завери получения протокол за лекарства, а ако са скъпоструващи, да премине през специална комисия. Според специалистите това е много сложна процедура за човек с психични разстройства.
През 2020 година с 15 хил. са по-малко прегледите за психиатрична помощ на пациенти в срашнение с 2019 година. С 23 хил. повече обаче са прегледите през 2021 година в сравнение с годината преди COVID пандемията, съобщи - д-р Захари Зарков, Директор дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ в НЦОЗА. За 2021 има с 230 хил. повече консултации с невролози –от 2019 година, предстои да се анализира защо, обясни той.
С 3-4% нараства продажбата на успокоителните и 7% е повече продажбата на антидепресанти.
Промяна в наредбата за медицинска експертиза пък поиска адвокатът по медицинско право д-р Мария Попова. Според нея трябва да се мисли как да се социализира и да се приеме в обществото пациент с психически разстройства.
