Те са направени в лаборатория без използването на сперма, яйцеклетки или матка
Учени направиха исторически пробив, като създадоха синтетични ембриони от миши стволови клетки, които имат туптящи сърца, мозък и структури на всички други органи. Всичко това е станало, без да се използват сперма, яйцеклетки или матка, съобщиха западни издания.
Изследователите от университета в Кеймбридж и в Калифорнийския технологичен институт обявиха, че техните са най-пълните ембриони на бозайници, направени досега от стволови клетки.
Въпреки че изследването е проведено върху модели на мишки, учените се надяват, че резултатите могат да подобрят разбирането защо някои човешки ембриони не се развиват за сметка на други при нормална бременност.
Синтетичните ембриони, които заобикалят необходимостта от сперма или яйцеклетки, са разработени в лаборатория заедно с естествени на мишки. Те отразяват
същите етапи на развитие до осем дни и половина след оплождането,
развивайки биещи сърца и други основи на органи.
“Направо не е за вярване, че сме стигнали дотук. Това беше мечтата на нашата общност от години и основен фокус на нашата работа от десетилетие и най-накрая го направихме”, казва Магдалена Зерничка-Гьоц. Тя е професор по развитие на бозайници и биология на стволовите клетки в Катедрата по физиология, развитие и неврология на Кеймбридж, която ръководи проучването.
Ембрионите са направени от три вида клетки от мишки: ембрионални стволови, които формират тялото, трофобластни стволови, които се развиват в плацентата и екстраембрионални ендодермални стволови клетки, които помагат за образуването на яйчната торбичка.
Чрез имитиране на естествените процеси за това как ембрионът на мишка ще се формира в матката, изследователите са успели да насочат клетките да взаимодействат една с друга, карайки ги да се самоорганизират в структури, които напредват през етапите на развитие до точката, в която са имали биещо сърца и основи за целия мозък.
“Това е наистина първият модел, който позволява да се изучава развитието на мозъка в контекста на целия развиващ се миши ембрион”, твърди Зерничка-Гьоц.
Много бременности се провалят в момента, в който трите вида стволови клетки започват да изпращат механични и химични сигнали една към друга, които казват на ембриона как да се развива правилно. Синтетичните са спрели да растат около средата на типичния период на бременност на мишката от 19 до 20 дни и не са успели да се развият след осмия ден.
Изследователите вече работят върху структура, подобна на плацента,
която се надяват да позволи на синтетичните ембриони да продължат да растат един или два дни след досегашните осем.
“Преминаването през тази точка ще бъде много важно за разработването на нови лекарства и установяването кои медикаменти са съвместими с естественото развитие”, казва Магдалена Зерничка-Гьоц. Според нея това, което прави нейната работа толкова вълнуваща, е, че знанията от нея
могат да бъдат използвани за създаване на синтетични човешки органи
за трансплантации и спасяване на животи, които в момента са изгубени.
Д-р Дариус Уайдера, доцент по биология и регенеративна медицина в университета в Рединг, коментира, че изследването е “крайъгълен камък в областта на биологията на развитието”.
“Несъмнено сме изправени пред нова технологична революция – революция, която, естествено, поражда и нови етични дилеми”, каза пък Луис Монтолиу, заместник-директор на Националния биотехнологичен център на Испания.
Учените засега обявиха, че не предвиждат скоро да създадат човешки версии на тези синтетични ембриони, но смятат, че това ще се случи след време.
