И Петко Славейков бяга от Цариград заради холерата

https://www.24plovdiv.bg/zdrave/article/10490984 www.24chasa.bg

Как медицината и властите се борят срещу епидемиите

През ХIХ век има няколко холерни епидемии. Болестта засяга всички слоеве на обществото, не признава граници и слабо се влияе от тогавашните методи на лечение.

Епидемията в Европа през 1831 - 1832 г. отнася в небитието половината от заболелите. Опитите да се разбули мистерията на болестта остават неуспешни и това я превръща в кошмар за обществото.

Теологията изтъква като постоянна първопричина за смъртоносните епидемии личния и обществения морален упадък. Медицинската наука се мобилизира срещу подобни внушения и търси реалните причини на бедствието. Предприемат се опити, които убеждават, че самият начин на живот предпоставя инфекцията.

Лондонският лекар Джон Сноу доказва връзката между обществената хигиена и здравето. Неговите идеи, приложени в Ню Йорк през 60-те години на ХIХ век, дават блестящи резултати. Между едната и следващата епидемия се извършва истинска революция в изучаването на инфекции като холерата и противодействието срещу нея.

Според Чарлз Розенберг, един от изследователите на големите епидемии в човешката история, холерата от ХIХ век е важен мотив за задълбочени медицински и социални анализи, тласнали напред човешкото развитие.

През 1830-1832 и 1834 г. холерата се разпространява в Букурещ, Севлиево, Пловдив, Велес. Голяма холерна епидемия се развива в Османската империя през 1847-1848 г. и по време на Кримската война (1853-1856).

В началото на 60-те години на XIX в. холерата отново взема жертви в по-големите градове, особено в Истанбул, а в средата на същото десетилетие се развива нова голяма епидемия, синхронна с тази в световен мащаб (1863-1875 г.).

Ценен източник да узнаем повече за холерната епидемия в средата на 60-те години на ХIХ в. е българският възрожденски печат. Разбира се, печатът от това десетилетие има своите големи политически и национални теми, но в полза на читателите отразява и всекидневните грижи, включително холерата.

През годините, когато се разразства епидемията, най-усилено от лятото на 1865 г. до началото на 1867 г., в Цариград се издават вестниците на Тодор Бурмов “Время” (1865-1867) и на Никола Генович “Турция” (1865-1873). По същото време се отпечатва на турски и български език официалният в. “Дунав” (1865-1877) в Русе.

Географско

разпространение

на болестта

Най-ранното съобщение на в. “Турция” за холерата е от Кайро, където болестта избухва през юни 1865 г. В началото на юли тя става централно събитие в столицата на империята Цариград. Разрастването ѝ принуждава мнозина българи да се върнат по родните си места, а сред постоянно живеещите там има немалко жертви.

В средата на месеца броят на починалите в столицата се увеличава драстично. Според вестника на ден те достигат до 500 души. Едва в началото на август жертвите в Истанбул намаляват до 200-250 души дневно.

През август 1865 г. епидемията се разширява към Балканите. Тя засяга пристанищните и големите градове - Сулина, Кюстенджа, Браила, Галац и Тулча. Според в. “Время” Сулина е почти обезлюден, а в Галац от появата на холерата - 12 август, до 1 септември има 937 заболели и починали 397, което прави 28 заболели на ден и починали 12 на ден в града.

През август в Тулча броят на жертвите се движи до 50-60 души на ден. В Русе те постепенно достигат до 30-40 на ден. Работници по железния път Русе - Варна, който се строи тогава, се разболяват и девет от тях умират. В същото време епидемията стихва в Цариград, жертвите спадат до 20-30 души на ден. В края на август броят им всекидневно намалява до 10-15 души.

През есента холерата бавно си отива от пристанищните градове по Дунава. Към 22 септември болестта изчезва от Русе, където равносметката отбелязва около 200 жертви. Най-късно, едва през септември, епидемията обхваща и Видин. Изключение е Свищов, който остава незаразен. Съвсем кратко е известието, че холерата е посетила Варна. Във вътрешността болестта навлиза независимо от карантините в Търново и Сливен.

През декември 1865 г. за османската столица е направена рекапитулация на жертвите, като от септември до 20 октомври те са 737 - от тях 357 мюсюлмани, 339 християни и 47 евреи; от 20 октомври до 20 ноември с. г. жертвите са общо 667 - 370 мюсюлмани, 238 християни и 40 евреи.

Българският печат следи развитието на болестта в Европа, разрастването ѝ в Австрия, Русия, Италия и затихването ѝ към есента на 1865 г. в Испания.

Съобщенията за холерата потвърждават познатото географско разпространение на епидемиите на Балканите - от юг на север, от Истанбул към Дунава и главно чрез пристанищата - Варна, Тулча, Галац, Браила, Русе. От речните и морските пристанища болестта се придвижва към вътрешността, чиито селища се заразяват по-късно: Търново през септември, София едва през декември 1865 г., а Шумен, Самоков и Одрин не са засегнати от нея.

Епидемията избухва отново през юли 1866 г. първоначално пак в пристанищата, а по-късно във Фокшан, Букурещ, Яш и др. В същото време се появява информация за холера в Европа и по руското Черноморие.

През август холера има в Цариград, Русе, Галац, но през есента тя постепенно изчезва. Съобщенията от следващата 1867 г. са съвсем спорадични, холерната епидемия затихва по българските земи.

Реакции на

населението

Смъртоносни епидемии като холерата, естествено, предизвикват страх и объркване сред населението. “Хората са отчаяни, всеки мисли за болестта и за своето собствено съществуване, но не може да бяга поради бедността си” - пише в. “Турция” през юли 1865 г. в Цариград.

С развитието на болестта психозата се увеличава: “Много свет побегна, духовете са разбъркани и смутени, алъш-веришът престана. Лекарите казуват чи хората умират повече от страх, нежели от холерата”. След 20 юли столицата напуска Петко Рачов Славейков, въпреки че е приел да работи в редакцията на в. “Турция”.

Според мнозина жители на Истанбул, помнещи епидемиите от 1848 и 1855 г., някога не било така мъчително и страшно. Големия страх Тодор Бурмов обяснява с възприетото мнение, че болестта е прилепчива, а невижданите мерки на правителството, непознати от предишните епидемии, парадоксално, още повече увеличавали ужаса.

Епидемията вдига веднага цените на лековете и лекарските услуги. От Тулча се оплакват, че докторът от карантината край града само при вида на болен от холера иска предплата от 20 гроша.

Мерки на

правителството

Възрожденският печат подробно информира за първите стъпки срещу епидемията в Цариград. Създадена е извънредна лекарска комисия, която наблюдава епидемията, оказва помощ и раздава лекарства на бедните. Комисията заседава всеки ден, за да докладва на правителството. Построени са временни пунктове за болни, където работят осем ученици от Военно - медицинското училище в Цариград. Сред тях е бъдещият доктор, известният български общественик Христо Стамболски.

Предприети са крути мерки, цариградската полиция забранява продажбата на краставици, зеле, всякакъв развален зарзават и риба, меса, салами, гюзлемета. Започва дезинфекция на домове и улици, карантинната система е задвижена.

Вземането на мерки е ставало бавно. В. “Время” твърди, че карантините не са свършили добра работа, защото от Мека и Медина болестта се е пръснала в много градове и преминала в Европа. Упреците са главно към правителството.

Сведенията от в. “Турция” обаче сочат, че спирането на епидемията в голяма степен зависело от местните управи. Например в Свищов са взети много строги мерки за обществена чистота на улиците, пазарите и училищата и епидемия не е допусната. Всекидневните църковни служби пък вдъхвали “едно голямо утешение между всичките класи на народът”.

В. “Турция” споделя опита на Франция, където богатите са отворили спиталии (болници) за деца, в полза на бедните се правят спомоществования, а коментарът добавя: “Ний ублажаваме французите за тия благородни чувства”.

Правителството насърчава активно участващите в борбата срещу епидемията. Сред отличените от медицинското училище са българите Александър Вълкович и Коста Славов.

В разгара на епидемията през юли и август 1865 г. вестниците отправят съвети към читателите за повече къщна чистота, за хигиена на заходите, против алкохола и преяждането, за редовно, диетично хранене, срещу простудата и пр.

Много популярни са изказванията и предложенията за предпазване на д-р Пианери, един от най-важните лекари в Медицинския съвет към османското правителство. Известният български учител Сава Доброплодни също популяризира своето полезно четиво “Кратко здравословие”, чийто първи вариант той отпечатва още през 1846 г.

В хода на голямата холерна вълна турското правителство организира международна здравна конференция в Цариград с основен въпрос борбата против епидемията. С участието на европейски представители от Австрия, Англия, Франция, Русия и др. се съставя нов карантинен устав за защита от подобни заболявания, въведен през 1872 г.

С организирането на международната здравна конференция българските земи, тогава част от Османската империя, се включват в един своеобразен световен мониторинг за наблюдение на холерата, борбата с която продължава и през ХХ в.

Помещение, превърнато в болница за лечение на болни от холера.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Тенистът Андрей Рубльов наля още масло в огъня на скандалите около депортирането от Австралия на световния номер 1 Новак Джокович. Сърбинът не бе допуснат допуснат до турнира "Аустрелиън Оупън", защото не е ваксиниран срещу коронавирус. Сега Рубльов открито признава, че още преди полета си към Австралия е бил с положителна проба за COVID-19

Тъмните облаци се сгъстяват над "Барселона", а последният е новината, че нападателят Ансу Фати няма да бъде на разположение два месеца. Фати получи контузията си при загубата с 2:3 от "Атлетик" (Билбао), която изхвърли каталунците от турнира за Купата на краля. Нападателят се появи в игра в 61-ата минута на мястото на Феран Жутгла

Треньорът на "Рома" Жозе Моуриньо се оказа човек на честта и обяви, че е дал дума на ръководството да остане три години на "Олимпико" и ще изпълни обещанието си. Отборът му се представя зле от началото на сезона, а напоследък тръгнаха упорити слухове, че португалският специалист ще се премести в английския "Евертън"