Всяко стъбло има нежен цвят, който внезапно се отваря, и семенник, често използван за аранжировка
Да вярва ли човек, че едно толкова нежно цвете всъщност е толкова старо, че даже древно. Макови семена са намерени в Египет преди 5000 години! Въпреки това се смята, че макът произхожда от нашите земи - Южна Европа и Северна Азия. Оттам маковото семе е заляло цяла Европа и Азия и е стигнало чак до Северна Америка.
Благодарение на това, че расте по нивите, търговията с житни култури е спомогнала да се разпространи по цялото северно полукълбо.
Маковете (Papaver) са род едногодишни, двугодишни и многогодишни, студоустойчиви растения от семейство Макови (Papaveraceae).
Едногодишни са полски мак (P. Rhoeas), сънотворен/опиум мак/афион (P. somniferum), многогодишен ориенталски мак (P. Orientale), хималайски син мак (Meconopsis) и Уелски мак (Р. Meconopsis cambrica).
Невинаги оценяваме красотата на маковете. Може би защото някои растат по нивите, не чувстваме нужда да ги включим в градинския дизайн.
Те обаче са магнит за пчелите, а за някои градинари са неустоими.
Маркират края на пролетта и началото на лятото. Разкошни, пищни,
луксозни
копринени
цветове,
които не траят повече от ден-два, но са много и всяка сутрин ни изненадват с нов кървавочервен или нежнорозов цвят, тичинки, пълни с цветен прашец, очакващи пчелите.
Чашковидните им рошави цветове могат да бъдат в багри от червен, бял, жълт, розов, лилав или син цвят. Отиват си с перуники, напръстник (Digitalis), божури и лупини. Аз ги харесвам с нигела (Nigela) вместо синчец или закътани сред меките звездички на астрантията.
Успешно запълват празно пространство и придават мекота на цветната леха.
Пъпката, още затворена, съдържа напълно развит цвят в цял размер. Само трябва да я разопаковаме, за да открием деликатни листенца, като тънка намачкана копринена кърпичка. Прозрачни и яркочервени, те блестят като огън на слънцето.
Стъблата на полския и ориенталския мак са тънки и високи, покрити с множество косъмчета, а на опиумния мак те са сребристозелени, високи и гладки. Всяко стъбло има по един нежен и деликатен цвят, който колкото внезапно се отваря и крещи “Вижте ме”, толкова и бързо преминава, за да разкрие семенник, красив и декоративен, който се използва в аранжировка на букети.
На височина
обикновено са
от 15 до 80 см,
но някои могат да достигнат и до метър. Цъфтят от ранно лято през май до юни-юли.
Щом някои растат по нивите, очевидно харесват отворени слънчеви пространства или полусянка за ориенталския мак. Непретенциозни са към състава на почвата, но трябва да има добър дренаж, особено през зимата. Изключение прави хималайският син мак, който обича сянка и кисела почва.
Размножаването със семена е през есента, докато земята е още топла или много рано напролет, ако искате да цъфтят същата година.
Маковете са изключително производителни по отношение на семена, а отгоре на всичко те остават жизнеспособни за много години.
Изключение прави пак хималайският син мак, чиито семена трябва да са свежи, за да поникнат. Засейте ги на постоянното им място в двора, тъй като не обичат да се преместват, след като покълнат.
Ако мислите, че сте пропуснали шанса да ги засеете навреме, не се безпокойте - те са такива опортюнисти, че рано или късно ще поникнат!
За да съберете семена, захлупете с хартиен плик маковата главичка, когато покафенее, и я наклонете и отрежете.
Семената може да доузряват вкъщи, но ако вече са узрели, ще предотвратите неволното им разпръскване.
Ориенталският
мак най-добре се
размножава с
отрязък от корен
Това става през късна есен, докато не е в активен растеж. След като сте изкопали растението, изберете плътен, дебел корен и отрежете около 2,5 см.
Забучете го в малка саксийка, като внимавате по-дебелият край да е нагоре. Покрийте с пръст, после със ситни камъчета, полейте. Ако докато го изкопавате остане дори и малко парче от корена в земята, той пак ще поникне там, така че този вид макове си остават завинаги ваши!
Гладни растения са, затова ги подхранвайте с домашен компост.
Ориенталският мак не увяхва грациозно, затова през лятото отрежете до дъно поувехналите листа. Това може да звучи брутално, но всъщност така помагате растението да се възобнови.
А защо не и да засадите нещо друго пред него, за да го закрие, например красива бяло-зелена трева.
Не напразно червените цветове на упорития полски мак се появяват всяко лято, дори и след като нивите са разорани! Заедно с маргаритки, ралица и синчец, на кого това не е любима гледка на полето - един чуден спектакъл от поклащащи се с порива на вятъра харизматични цветове.
