Създателят на формацията Христо Димитров го обяви за свой заместник в солото на прочутия Добруджански танц
"Преди всеки спектакъл всички танцьори, певци и музиканти, хванати за ръце, имаме обща молитва. После аз се концентрирам сам -
представям си, че съм в празна стая и чувам само музиката
Край мен все едно, че няма никого, дори и мама, която ме придружава за всяко участие", разказва пред "24 часа" 9-годишният Андрей Михайлов от Сливен, солист на националния фолклорен ансамбъл "Българе" в прочутия Добруджански танц.
Тази година на Голяма Богородица - 15 август, той ще навърши 10 г. В три от тях вече е неизменна част от колектива на ансамбъла, който определя като свое семейство, а момчетата в него - като свои братя. Най-голям приятел е със Светослав Петков и Християн Ботев, с които излиза заедно на сцената.
Като танцьор солист Андрей успява да вдигне на крака всяка публика, която го аплодира дълго.
"Приятно е", обобщава скромно той моментите, мечтани от всеки артист. И добавя с мъдростта на възрастен: "Никога не трябва да забравяме, че има и по-добри от нас."
Всички в "Българе" го приемат като талисман на ансамбъла, все пак е най-малкият сред тях. Историята му в ансамбъла е като сбъдната приказка.
Танцьор не се става ей така и не се учи насила -
ражда се,
убедена е майката на момчето Маргарита. Самата тя е играла 13 г. народни танци - като ученичка в сливенското хореографско училище и после една година в ансанбъл "Аглика".
За съжаление, днес в Сливен не съществуват нито хореографската паралелка, нито "Аглика". Но вероятно нейните гени са в основата на самородния талант на сина, който се проявява у Андрей от най-ранна детска възраст.
"От 4-годишен той гледа народни танци по телевизията и сам се учеше да повтаря движенията на танцьорите. Аз само го поправях, ако някъде бъркаше. Особено му допадаше как играе Христо Димитров, създателят на ансамбъл "Българе". Изучи всяко негово движение в солото му в Добруджанския танц. И в един момент реши, че иска да се запознае с него и да стане като него - никой не му е подсказвал това", допълва майката.
Андрей е още в детската градина, когато научава от приятелка на майка си, че Христо Димитров ще идва в Сливен по работа и дори ще раздава автографи в нейното кафене на пазара. И сам взема съдбоносното решение да го срещне на всяка цена.
"Чаках го поне два часа след обявеното време на срещата. Когато той дойде и започна да раздава автографи, отидох и му казах направо, че е любимият ми танцьор. Той отговори: "О, благодаря!". Но когато му казах, че и аз мога да танцувам като него, се изненада. Рече ми: "Я покажи" и аз не чаках втора покана,
заиграх пред него Добруджанския танц, който бях научил от телевизията
Внезапно той затанцува до мен - бяхме в кафенето, а все едно беше на сцена", това си спомня Андрей от първата им среща.
Освен за танцьор момчето има и талант и за разказвач. То разказва този спомен точно по този начин - неслучайно сред любимите му предмети в училище е българският език и литературата.
Христо Димитров потвърждава и не крие, че бързо разбрал, че у това дете се крие истински талант. И само след няколко месеца го поканил да стане част от ансамбъл "Българе". Семейството му приело бързо, а дебютът на Андрей бил във Велико Търново в новия за онзи момент спектакъл "Паисий", в който момчето излиза на една сцена с актьора Димитър Селенски. И разбира се, играе в своя Добруджански танц.
Малко след това идва и първият му учебен ден в първи клас в сливенското СОУ "Пейо Яворов". Тогава Христо Димитров му показва, че за него той е специален, независимо от възрастта му. Без да го предупреди, знаела само майка му,
идва на тържеството за първия учебен ден и кани
момчето да изиграят танца
двамата пред всички.
"Аз направо се ошашавих, бях цивилен, нямах дори народна носия", разказва Андрей.
Миналата година, пак неочаквано, Христо Димитров му казал в последния момент, че ще бъде водещ на Фестивала на народната носия, на който през август в Жеравна се събират хиляди, и му връчил дълъг сценарий. Андрей се справил и с това предизвикателство.
И как не, след като преди това на два пъти на същото място бил надигравал шефа си. То ставало така - играят двамата пред публика и в един момент водещият приканва зрителите да определят победителя. Първи е този, на когото ръкопляскат повече. То се знае, малкият обирал овациите, при това - съвсем заслужено.
Сякаш Андрей е свързан с Жеравна по някакъв магичен начин - без да знае какво бъдеще го очаква, майка му го завела за първи път на Фестивала на народната носия, когато бил само на годинка. И вкъщи пазят като реликва народната му носия оттогава - с почти бебешки размери, в нея са и цървулките. Но пъпът му не е хвърлен там, а в един университет
с надеждата един ден Андрей да сполучи и на попрището на науката
Все пак най-голямата изненада Христо Димитров му сервирал на юбилейния концерт на ансамбъла по случай 20 години от създаването на "Българе" през 2002-а. Концертът бил пред 4 хил. души в зала 1 на НДК.
След Добруджанския танц, в който солото танцували двамата, Димитров го извикал повторно на сцената и пред всички свалил бялата си кърпа - в този танц мъжете играят с бели кърпи на пояса, и я връчил на детето с думите: "Ти си новият Христо Димитров!". Така Андрей заел неговото място в танца и вече сам е солист в него.
"Той ме учи само на хубави работи - не само в танците, но и в живота. Например да бъда добър или пък да не обръщам внимание на провокации, ако се появят отнякъде", споделя Андрей.
Досега ученикът от Сливен е играл в спектаклите "Това е България", "Паисий" и "Осмото чудо". На 4 и 5 юли в габровския музей на открито "Етъра" ансамбълът представя "Нощ в миналото", където
Андрей ще танцува с връстничката си от Варна
Рая Запрянова
Там ще импровизират, а момчето много обича импровизациите на сцената. След това му предстои нова роля, но като истински професионалист засега предпочита да я запази в тайна.
До този момент Андрей не е излизал в чужбина с ансамбъл "Българе", но в България е играл вече поне в 20 града. До всеки от тях пътува различно - ако е наблизо до Сливен, отиват със семейното рено. Ако е по-далече - с автобуса до София и оттам с рейса на ансамбъла.
Момчето трябва да е навреме за всеки концерт, като преди това участва и в задължителната генерална репетиция. И след концерта - веднага обратно, защото на следващия ден е на училище. За да е подготвен за учебните занаятия, много често носи със себе си учебници и учебни помагала и пише домашните си зад кулисите преди концерта.
"Ако домашното е лесно, се справям веднага. Ако не - оставям да го довърша вкъщи", разкрива бъдещият четвъртокласник.
Случвало се да отсъства от училище, но там се гордеят с него
и извиняват отсъствията му. Същото добро отношение към себе си среща и майка му Маргарита - тя работи като деловодител в общината в Сливен и винаги я разбират, ако се наложи да отсъства или за закъснее заради концертите на Андрей.
Всички в града помнят, че миналата година "Българе" участва в запалването на огъня на културните празници "Сливенски огньове", а на Андрей била поверена роля да асистира с факла на кмета Стефан Радев.
Любопитното при Андрей е, че освен на професионалната сцена той се изявява като танцьор и при самодейците - играе в детско-юношеския ансамбъл "Тракийче", където ръководители са му Виолина Попова и Михаил Чанев. Оттам познава и други танци - харесва македонските, тракийските, шопските.
Извън сцената е като всички свои връстници - обича да чете книги, преди всичко по история на България и за интересните места в страната, рисува - най-вече мъжки фолклорни носии, играе шах и баскетбол. И като истински привърженик на "Барселона" - и футбол в училище. Но винаги, когато е на спортната площадка, не забравя златното правило на танцьора: "Пази краката!".
Може би и затова предпочита да е вратар.
И мечтае един ден да има собствен фолклорен състав, който да ръководи. Бил решил да го нарече "Сливенци", без да се съобрази, че в града вече има фолклорна формация с такова име.
Е, дотогава има много време и сигурно ще измисли по-добро име на състава си. Дотогава със сигурност ще се е сбъднала и другата му детска мечта - да посети Добруджа, чийто танц така пламенно играе.
Макар и за четвърти клас, Андрей вече знае, че здравата връзка между неговия роден край и Добруджа е писателят Йордан Йовков - роден в Жеравна, творил в Добруджа.
