Как възниква скейтбординг модата, какво общо има с карането на сърф и каква е нейната униформа, устояла на времето
През 1962 г. Калифорния става щатът с най-многобройно население. Новодошлите са привлечени най-вече от златото, селскостопанската дейност и лихварството. Но в дворовете на училищата в крайбрежните градове младите се натъкват на нещо далеч по-интригуващо – раждането на скейтбординга.
Разположено между спорта и развлечението, карането на дъска е израз на свобода, начин да се бунтуваш срещу масовката. В статията си “Престъпление и развлечение: Параноичният стил на американския скейтбординг” Хансън О’Хавър пише, че “скейтърите винаги са изпитвали извратена гордост от това, че са аутсайдери”. Много от тях избягват да използват определението “спорт” и това до известна степен обяснява и късната му поява като олимпийска дисциплина – едва на олимпийските игри в Токио от 2020 г. (т.е. 2021 г. заради едногодишното отлагане вследствие на пандемията).
Защо точно тогава
Зародил се в разгара на студената война и две години след масовизирането му през 1962 г., между появата на скейтбординга и политическата обстановка има интересна взаимовръзка. Годината на издаването на първия брой на скейтърското периодично издание The Quarterly Skateboarder (1964) съвпада с номинацията за президент на Републиканската партия на Бари Голдуотър (убеден антикомунист с консервативни възгледи, символ на агресивната политика на САЩ), както и с публикуването на известното есе на Ричард Хофстадтър „Параноичният стил в американската политика“. Последният осъжда разпаленото преувеличаване, подозрителността и конспиративните теории на дясно ориентираните групи по това време.
Тогава се заражда и дясното либертарианско движение. Точно тук авторът на статията Хансън О’Хавър прави паралел със скейтърите и основната социокултурна причина за тяхната поява. Като политическа идеология либертарианството защитава личната свобода и стремежа към щастие. Все идеали, дълбоко заселени в характеристиката на скейтър културата.
Затова не бива да се учудваме на враждебността от страна на обществото към скейтърите. Като всяка отличаваща се от масата субкултура скейтърите биват отричани, смятани за мързеливи, безразсъдни и много по-опасни от хората, каращи колела, скутери или ролкови кънки. Но за всеки скейтър това не е просто спорт, нито начин да се придвижиш от точка А до точка Б. Това е вид себеизразяване и символ на свободата и риска. Тяхната недотам добра репутация се дължи на това, че те използват обществените пространства, за да експериментират, да се катерят по пейки, да прескачат стълбища, да правят трикове върху кофи за боклук. Покрай това се проявява усещането (по-конкретно страхът), че публичната собственост може да бъде повредена.
Откъде започва всичко
30 години преди в България да възникнат първите субкултури, през 1958 г. в Южна Калифорния се появява скейтърството, тогава известно като „сърфиране по тротоара“. Откриват, че с помощта на малка дървена дъска с метални колела за ролкови кънки могат да се правят плавни завои – също като сърфистите, които наблюдават от брега. Четири години по-късно, през 1962 г., започва и масовото производство на скейтбордове, но все още голям брой хора си правят свои собствени у дома. Заради това обаче самоделните дъски не са съвсем безопасни, тъй като причиняват наранявания. Ето защо през 1965 г. медиите заклеймяват скейтърството като опасна мода.
В края на 50-те скейтбордингът става вторият най-популярен спорт след сърфирането в Малибу Бийч. В началото скейтбордовете приличат повече на малки дъски за сърф, а маневрите, с които се придвижват каращите ги, досущ приличат на движенията от сърфинга. Но истинските създатели на скейтбординга са самите сърфисти. Когато вълните не са достатъчно големи, те се принуждават да измислят спорт, наподобяващ сърфинга, който могат да практикуват на сушата.
Имена като това на сърфиста Лари Бърдълмен са пример за скейтъри, копиращи триковете и движенията му във водата върху дъските си с колела. Лари е прословут с това, че променя идеята за каране на сърф, като показва невиждано досега майсторство. За да пробват различни движения със скейтовете си, много тийнейджъри карат в дворовете на местните училища.
