Празникът на Българската армия е един от най-старите в националния ни календар. Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества още със създаването ѝ. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски години.
С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С указ №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради, предимно в София.
По време на войните (1912-1918 г.) се чества в бойни условия с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. В годините до 1919 г. страната ни има два военни празника.
Освен 6 май – Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава – на 27 ноември, в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война през 1885 г.
Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския мирен договор, Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на XX век, пише bTV.
От 1926 г. Денят на храбростта и Денят на бойната прослава се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на свети Георги Победоносец – 6 май.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с Постановление 129 на Министерския съвет от 23 септември е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.).
Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове.
Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „Шуми Марица“ на препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава.
Новите знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, а след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалери на ордена „За храброст“.
На този и всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.
Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет.
Отново с постановление на МС №15 от 27 януари 1993 г. 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
