След продължило 6 г. пътуване един от емблематичните за българския футбол клубове - “Локомотив” (Сф), се завърна в елита.
“Железничарите” успяха да изминат пътя до I коловоз, потегляйки принудително от последния. Причината те да се окажат там бяха катаклизмите през лятото на 2015 г.
След спечелването на бронзовите медали “Локо” изведнъж се оказа без собственик. Издържалият клуба от 1994 г. Николай Гигов оттегли финансовата си подкрепа. Той не успя да се споразумее с НАП за разсрочване на дълг от малко над 1 млн. лева.
Това се случваше успоредно с кризата в ЦСКА. Задълженията на “червените” обаче бяха десеторно повече. В резултат на дълговете двата столични отбора бяха пратени в Югозападната “В” група.
Престоят на “Локо” в нея се оказа краткотраен. Новите собственици - Кирил Льосков и Петър Касев, явно просто трябваше да официализират фалита на старото “железничарско” дружество. За тях теренът бе “площадка” , а екипите - “униформи”.
След 2 неявявания за мач от 3-ото ниво на футбола ни без уважителни причини “червено-черните” бяха извадени от него.
Тогава
със задачата да възроди
един от най-симпатичните
отбори в България се зае
бившият му футболист Иван Василев. Бизнесменът бе част от ръководството на “Локо” и в част от ерата “Николай Гигов”. През август 2015 г. той анонсира създаването на ново дружество.
“Локо” трябваше да се върне на последен коловоз, а именно - да започне пътя си към завръщане в I професионална лига от 4-а дивизия.
В “А” окръжна група - София, треньор на “железничарите” бе клубната им легенда Антон Велков. На мачовете понякога идваха близо 2000 фенове, колкото не се събират никога на отбори в т.нар. български елит.
Още тогава привържениците на “Локо” показаха, че застават твърдо зад новия клуб, а в годините досега не спряха да го подкрепят навсякъде из България и логично миналата неделя се стекоха на стадиона в “Надежда”, за да празнуват заедно с ръководството, отбора и знакови фигури за “червено-черните” второто място във II и съответно изкачването в I лига.
“Локо” стигна до него по
примера на фалиралия
шотландски гранд
"Глазгоу Рейнджърс” и различно от имащия сходна съдба ЦСКА.
След победен ход във “В” група и спечелване на купата на България за сезон 2015/2016 “червените” тръгнаха по друг път. Старото дружество фалира, бе създадено ново и взет професионалният лиценз на “Литекс”.
Като по поръчка се появи префасонирания формат на първенството под формата на I професионална лига. Новият ЦСКА бе поканен за участие в нея, а от промените във футбола ни се възползва и “Локо”.
“Железничарите” бяха спечелили убедително първенството в “А” окръжна група - София, с победи и в 20-те мача, а след това минаха и през баражите. В “Надежда” получиха покана да се включат във II професионална лига и естествено, я приеха.(
Те обаче трябваше да се съобразят с едно правило - нов клуб да има поне 3 г. в професионалния футбол, за да влезе в елита, ако, разбира се, стигне до него по спортен път. Това означаваше, че “Локо” можеше да се надява на изкачване в I лига през 2019 г.
Един сезон по-късно обаче това правило бе променено. И още през лятото на 2018 г. “червено-черните” предвкусваха завръщането. Драматичен развой на баража с “Витоша” (Бистрица), загубен след изпълнение на дузпи, ги остави на II коловоз.
Последва средняшко представяне през кампанията 2018/2019 с 8-о място и преместване с 4 позиции напред миналата година. През този сезон под ръководството на Иван Колев “железничарите” обаче успяха да завършат мисията, с която се зае Иван Василев преди 6 г.
През този период бизнесменът инвестира много средства, за да може стадионът в “Надежда” да изглежда коренно различно. Промените продължават и в момента, за да се сдобие съоръжението с лиценз за I лига.
Първият мач от нея в “Надежда”
ще е сладкият финал
на този период
в историята на “Локомотив”. “Железничарите” избраха да се върнат на мястото си по макар и улеснен от обстоятелствата път за разлика от ЦСКА. Затова и привържениците на “Локо” с право може да се гордеят, че любимият им клуб изживя катарзиса си, без да се възползва от вратички. Чакането бе по-дълго, но си заслужаваше.
