Григор Димитров даде интервю за сайта на АТП преди началото на турнира в Монте Карло.
– Кой от турнирите Мастърс 1000 най-много турнирите би искал да спечелиш?
– Монте Карло е сред първите в списъка. Индиън Уелс и Маями също, разбира се. Там ситуацията е такава, че ако играеш силно на единия турнир, ще го направиш и на другия. Те са другите, които бих искал да спечеля. Вече съм бил шампион в Синсинати, така че това отпада. Всеки от "Мастърс" турнирите е невероятен. Тези в Канада също винаги са ми допадали. Харесват ми кортовете там, феновете също са страхотни. Това са "Мастърс" тунирите, които бих искал да спечеля най-много.
– Какво ти харесва най-много в Монте Карло?
– Този турнир е с много дълга история. Не е лесно да го спечелиш. През годините Рафа (Надал) ставаше шампион тук най-често, но в същото време това показва колко е високо нивото на конкуренция. Всяка година различни играчи достигат до заключителните фази на турнира. Също така това е първият "Мастърс" на клей за годината и представянето ти тук до голяма степен задава тона за остатъка от сезона на тази настилка.
– Кой от градовете, които са домакини на такъв турнир, е любимият ти и защо?
– Обичам Синсинати и най-вече това, че там можеш да шофираш до кортовете. Точно до комплекса има увеселителен парк и като цяло обстановката е много отпускаща. Същевременно в Индиън Уелс мащабите са такива, че постоянно се питаш „Леле, какво става тук?“. Там ресторантите са чудесни, кортовете също. Начинът, по който този турнир се е развил през годините, е страхотен. Бил съм там над 10 пъти и всяка година има някакви подобрения. Монте Карло също винаги е бил сред любимите ми. Живея там от доста дълго време, но дори да не беше така, градът пак щеше да има много специално значение за мен. Като цяло всички Мастърс турнири винаги са полагали усилия, за да ме накарат да се чувствам у дома си. Всяка година нещо се подобрява и това е чудесно за играчите.
– Помниш ли първия си мач на ниво "Мастърс"?
– Маями е много специално място за мен, защото като юноша често играех там и си мислех, че с начина, по който играех в юношеските дивизии, ще се справям добре и при мъжете. Само че разбрах по трудния начин, че не е така. Помня, че мачовете в квалификациите бяха много тежки, но когато стигнах до основната схема стана наистина трудно. След турнира бях много изморен. Харесват ми условията в Маями. Горещото и влажно време ми допада, но по онова време не бях подготвен за това. Загубих в два сета от (Серхий) Стаховски. Просто бях изтощен физически. Прекалено голямото вълнение от това, че съм в Маями, в крайна сметка ми изигра лоша шега.
– Кой според теб е най-силният ти мач на "Мастърс"?
– Много пъти съм играл срещу най-добрите в тези турнири. Три пъти съм губил от Надал в Монте Карло. В Мадрид загубих от Доминик Тим в трети кръг, въпреки че пет пъти стигнах до мачбол. Турнирът в Рим също винаги е интересен. Там играх три сета срещу Бердих, след това и срещу Фабио Фонини. Винаги е трудно да играеш срещу Фабио в Рим. Някои от тези мачове са най-паметните за мен.
– Кое е най-приятното ти изживяване извън корта?
– Увеселителният парк в Синсинати. Ходех там всеки ден след мачовете. Бях много изморен, но си казах, че просто искам да се повозя на нещо. От турнира организираха посещения на парка, така че отивах за малко и след това право вкъщи. Обичам голямата кула, от която те пускат. Освен това обожавам високите скорости и и се наслаждавам на всичко, свързано с тях. По време в Индиън Уелс няколко пъти отидох до автомобилната писта и това също ми достави огромно удоволствие.
– Какъв би бил мечтаният за теб мач на Мастърс турнир?
– Много бих искал да играя срещу Данил Медведев на финала в Маями. Това би било предизвикателство, на което ще се наслаждавам, тъй като той е невероятен играч. Освен това много би ми се искало и да играя срещу Новак Джокович в Индиън Уелс. Това са мачове, които всеки би искал да спечели.
– Кой е най-трудният мач, който си играл на "Мастърс"?
– Веднъж играх срещу Давид Ферер. Спомням си този мач много добре. Това се случи в Синсинати, когато той беше в най-силния период от кариерата си. Играхме три сета и в последния просто ми свърши горивото. Той просто ме мачкаше. Държах се, доколкото можех, но силите ми бяха на привършване. Същото беше и срещу Рафа в Монте Карло. Отново беше трисетов мач и в края имах чувството, че през цялото време играя срещу вятъра. Нищо не ми се получаваше. В Индиън Уелс имах един много труден мач срещу Джак Сок. И двамата играхме невероятно в онзи ден. Той спаси два мачбола и в крайна сметка спечели. Луд мач и никога няма да забравя как публиката изригваше при всяка точка. Същото е в Рим, когато играеш срещу италианец. Особено срещу Фабио Фонини. Играхме на „Пиетранджели“, когато в началото на третия сет започна да вали и с всички тези статуи наоколо имаш чувството, че си в Колизеума. Беше много интересно усещане.
– Кой е най-великият мач на Мастърс, който си гледал?
– Помня лудия финал между Роджър Федерер и Доминик Тим на Индиън Уелс през 2019 г. Трябва да спомена и онзи финал между Роджър и Дел Потро през 2018 г., както и сблъсъкът между Федерер и Надал в Маями, който Роджър спечели с 6-3, 6-4. Невероятни мачове. Няма какво толкова да се каже за тях. Това бях думите и на Рафа след онзи мач.
– Кой е любимият ти корт на "Мастърс" турнирите?
– Бих казал, че е централният корт на Индиън Уелс. Условията там могат да са различни в зависимост от това в коя част на деня играеш. Бих казал, че според мен това е най-добрият корт, на който се играе турнир "Мастърс 1000". При някои играчи дори температурата и вятъра оказват влияние. Този корт винаги е бил най-коварният, на който съм играл. На всички останали кортове се адаптирам много бързо, но на този ми отнема известно време. Трудно е, но също така е много интересно и това ми харесва.
