Крушата на пада по-далеч от дървото е българската поговорка. Във
футбола обаче това е доста трудно. Особено на най-високо ниво. До момента например само 22 двойки бащи и синове са играли на световно първенство за близо 100 години история на първенствата на планетата. Малдини, Алонсо, Блинд и други са известни фамилии във футбола.
България също има своята традиция.
“Един ден, който ще запомня за цял живот”, обяви Илиан Илиев-младши след злополучната световна квалификация с Швейцария, в която направи своя дебют с националния екип. Илиан Илиев-старши, негов наставник в клубния му тим “Черно море”, има своя личен повод за
гордост - изгради собственоръчно своя смяна в представителния ни тим, за който изигра последната си среща на 7 октомври 2000 г. (световната квалификация България - Малта 3:0), когато отрочето му бе едва на годинка. И това става за втори път в историята, след като Динко Дерменджиев води “Ботев” (Пд) през август 1992 г., а Димитър Пенев взема наследника му Цветозар за контролата с Турция (2:3), когато бе счупен кракът на Станимир Стоилов.
Не беше се случвало близо 15 години в националния отбор - син да поеме щафетата от своя родител, а в историята му, която започва от далечната 1924 г., тези любопитни двойки са само 10. И макар да нямаме баща и син, играли заедно един до друг с националната фланелка,
като исландците Арнор и Ейдур Гудьонсен през 1996 г. в мач срещу Естония, и ние сме дали нещо на света в наследствените връзки във футбола.
С вратарския клан Михайлови дори имаме тройна връзка “баща-син-внук”, което е просто уникално. Първо бе Бисер, появил се в представителната ни единайсеторка през 1962 г., който приключи с “А” отбора през 1971 г., 12 години по-късно своя дебют за България направи синът му Борислав, а през 2006 г. за първи път под рамката на вратата застана и внукът Николай. И всички дебютират, когато са играчи на “Левски”.
“Когато се питате кой е пръв в някаква класация в българския футбол, винаги търсете Соколето”, твърдят опитните статистици. Така е и при семейните връзки - на 13 май 1959 г. в състава на България в контрола с Нидерландия, която доскоро наричахме Холандия, се появи 16-годишното тогава дете чудо на “Левски” Георги Соколов. И само пет и половина години след последния мач на баща му Апостол на вратата на България (1:2 от Румъния на 11 октомври 1953 г. на същия стадион - “Васил Левски”).
Куриозен факт - двама от великолепния състав на тогавашния несменяем шампион ЦДНА (сега ЦСКА) Иван Колев и Кирил Ракаров се засякоха на терена в тези двубои и с бащата с прякор Поцо, и със сина, наричан Йогата или Соколето, а на Крум Янев не му достигнаха секунди да го направи, защото точно той смени вундеркинда при дебюта му срещу гостите от Ниската земя.
Една от големите фигури в историята на ЦСКА - Иван Зафиров-Копата,
пък е уникален с факта, че е единственият с двама наследници в националния тим - Адалберт и Мартин. Пловдив е първи (и единствен засега) по един показател във връзките баща-син: на 4 август 1978 г. Александър Иванов се разписа срещу Румъния, а по-късно, в началото на новия век, 4 гола към фамилната сметка в националния прибави и наследникът му Георги Иванов-Гонзо. Сега се чака Илиев-младши да вкара гол.
Погледнато от този необичаен ъгъл, българският футбол със сигурност e изгубил, че легенди като Христо Стоичков, Димитър
Пенев, Наско Сираков, Димитър Бербатов и Мартин Петров имат само дъщери и така няма да видим роднинското продължение в “А” отбора на огромния им талант.
Какво се задава на хоризонта? На портата на националния в скоро време може да почука и Илия Груев-младши, който вече гради кариера в германската Бундеслига (баща му Илия Груев старши бе част от националния в периода 1997-1999 г.). Емблематичната за футбола ни фамилия Вуцови (макар Велислав да не успя да запише мачове
за България като баща си Иван) да има продължение по оста “дядо - внук” след силната заявка, която прави Светослав Вуцов на вратата на “Славия”.
