Българският спорт загуби една от големите си фигури
Европейската борба е имала само двама президенти в историята си. Пърият е германецът Херман Швиндлинг, който поема поста през 1978 година при създаването на континенталната централа на конгреса на световната в Оулу, Финландия. Той умира през 1995 година и на неговото място идва членът на управителния съвет Цено Ценов. До неделя, когато ракът отне живота на един от най-известните деятели на българския спорт.
Ценов е роден на 9 септември 1939 година в село Марково, Пловдивско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Българска филология и история”. Но така и не работи по специалността си. Като дете свири на пиано, страстен почитател e на операта. Говори свободно няколко езика, най-много му се удават руският и френският.
В борбата
се влюбва
по наследство
Баща му Цено Ценов-старши, е бивш царски офицер и личен познат с Дан Колов. А когато именитият ни борец в свободния стил се прибирал у нас, му организирал официални срещи и турнири. По-късно Ценов-старши става и член на Общото събрание на Международната федерация по борба (ФИЛА, сега UWW), а от 1966 до 1978 г. е в Изпълнителното бюро на централата. Той е един от най-добрите международни съдии и вторият председател на федерацията ни, като заема поста от 1945 до 1948 г.
Цено Ценов-младши се запознава с големите борци по онова време. Първата му голяма изява е още като студент - секретар на световната купа в София. Тогава нашият Лютви Ахмедов побеждава легендата Хамид Каплан (Турция) и става шампион, което се смята за невероятна сензация.
Ценов-младши също прави опити да влезе в борбата, но го спира заболяване на кожата, което не му позволява да продължи като състезател. Става като баща си и съдия, като участва дори на световни първенства.
Кариерата му стартира от Българския съюз за физическа култура и спорт, социалистическия еквивалент на спортното ни министерство. Първо е сътрудник на Христо Меранзов, един от заместник-председателите на съюза. През 1971 г. вече е отговорен секретар на федерацията ни по борба, която се ръководи от проф. Райко Петров, една от най-великите в историята на българския спорт. Този тандем управлява цели 18 години, които са златните в историята. Борбата става най-успелият ни спорт на олимпийски игри.
За кратко оглавява и федерацията след промените на 10 ноември 1989 година, преди да сдаде поста на двукратния олимпийски шампион Петър Киров.
Това са
най-трудните
години в
биографията му,
както сам признаваше приживе. Борец стана мръсна дума.
“Не бива да хленчим за миналото - казваше Ценов. - Предишната система бе много ефикасна, но за онова време. Сега трябва да се търсят други пътища. Радвам се, че борбата и в частност федерацията първа го проумя. Големият спорт е там, където е големият бизнес!”, обясняваше той.
Смъртта на Цено Ценов предизвика огромен отзвук в света на борбата.
“Напусна ни един достоен човек, който посвети живота си на спорта. Напусна ни мой приятел и голям спортен ръководител. Цено Ценов беше мъдър човек, балансьор, ерудит и администратор от най-високо ниво, с огромен опит, доказан авторитет в световната и европейската борба. Уважаван навсякъде, той допринесе за имиджа на българския спорт. За него моралът и достойнството бяха сред водещите ценности за човека. Напусна ни личност, която може да служи за пример на всяко едно поколение”, написа спортният министър Красен Кралев. Цено Ценов бе негов съветник до смъртта си.
“Загубата за нашия спорт е огромна. Цено Ценов бе един от тези, които запазиха борбата и я поведоха в нова посока”, категоричен бе трикратният олимпийски шампион Александър Медвед във фейсбук.
“Той беше един истински лидер. Цяла епоха в европейската и световната борба”, допълни и заместникът му в евроцентралата Георгий Брюсов.
“Голяма трагедия, голяма загуба. Огромен приятел и невероятен човек. Направи и невъзможното да спаси борбата”, категоричен бе и вицепрезидентът на световната централа Михаил Мамиашвили.
“Загубих един приятел, а световната борба - един от най-верните си привърженици. Неговото място трудно ще бъде запълнено”, категоричен бе и президентът на световната федерация Ненад Лалович, който е и член на МОК.
Всъщност Цено Ценов работи до последно за борбата. Той успя да се пребори да се правят категориите в два дни и да има само финали, което направи спорта доста по-атрактивен за телевизионни предавания. Всички промени в правилника бяха негово дело.
Голямата битка беше, когато МОК изненадващо реши, че борбата трябва да бъде изхвърлена заради ниски рейтинги и корупция в съдийството.
Цено Ценов
се включи
в битката
от първите
редици
Направена бе тотална реорганизация в спорта, дори бе сменено името на федерацията. Лалович се появи на мястото на швейцареца Рафи Мартинети, посочен като главен виновник за състоянието на спорта. И 7 години по-късно борбата има член на изпълкома на МОК и е смятана за една от федерациите за пример. Скандалите продължават, но в доста по-скромни мащаби.
Цено Ценов бе и единственият изпълнителен директор на фондация “Български спорт” в нейната история. Тя връчва всяка година престижните награди “Икар” на най-добрите ни състезатели. Беше и член на олимпийския ни комитет.
Поклонението ще се състои в четвъртък от 12 ч в църквата “Света София”.
