С усмивка загърби всичко черно в живота и зареждаше с позитивизъм
Трудно е за наречеш Димитър Пенев с една дума. Сърцето, патриархът, вселената. Всички му подхождат. Но след новината за смъртта му тя си дойде сама. Обединителят. Човекът, който отново събра българите без разлика от политически, футболни, музикални и всякакви пристрастия. Както през онова незабравимо американско лято, когато народът излезе на улиците от радост. Следваха прегръдки, целувки с непознати. И една неописуема обстановка. След това, както сам той каза в едно интервю, нещо раздели мозъците ни и ни превърна в най-обикновени хейтъри. За които всеки инакомислещ е враг.
За да дойде лошата новина и да се огледаме в другите. Как не се намери един, който да каже лоша дума за Пената, докато бе жив или пък когато ни напусна в събота по обед. Изчезнаха враждите, псувните, постовете в социалните мрежи. Обикновена скръб за един необикновен човек. Всичко бе спокойно, докато футболните хора се прощаваха с него. И отборите. Но когато най-отявлените фракции на тези, които наричаме вечни врагове, се обединиха в скръбта думата си дойде от самосебе си - Обединителят.
Може би причината е в това, че той приживе приемаше всичко с усмивка. И тежките мачове, и трудните моменти. Без да спомене с лошо поне един човек. А мръсотия са му правили десетки. Да не кажем стоци.
Всички се върнаха в американското лято. Забравили, че преди него той бе уволнен. Трябваше да се намесва генерал Владимиров, който по спешност привика президента Жельо Желев в резиденция "Бояна", за да се справи със ситуацията. И той прости на хора, които искаха да се наместят на неговото място във футбола, а отдавна са забравени.
Тогава вече бе простил на левскарите, които бойкотираха мач от световните квалификации с написани под индиго декларации. Които пази някъде в апартамента си и до днес. След това прости и на тези, които по безумен начин решиха да обявят победата на "Парк де Пренс" за уредена.
Едва ли има треньор в историята на ЦСКА, който да е уволняван толкова пъти, колкото Димитър Пенев. Но винаги бе готов да помогне на клуба, който го е направил човек. Не отказа нито веднъж въпреки горчилката. И му даде най-добрите години от живота си. И приходи за милиони в зелено - Ицо, Емо, Любо, Лъчо, Бербатов, Мартин, Стилиян. И още десетки, десетки такива.
Мнозина му се присмиваха за лафовете, с които разсмиваше аудиторията. Всичко било случайно, те играчите си знаели. Пълни глупости. До последно помнеше всеки един мач, в който е участвал или пък е водил като треньор. Стига да няма микрофон пред устата му. От първия състав при дебюта си и първата титлата с "Локо" (София) до последния с ЦСКА, когато бе вече консултант, но реално бе начело на отбора.
Загърби унизителното уволнение от страна на БФС след европейското в Англия и пое отново националния отбор в труден момент, за да го възроди. И отново да си тръгне тихо, спокойно, по Пеневски.
За него противниците бяха само на терена. През останалото време бяха приятелите. Разказваше с часове за Никола Котков, с когото тръгват заедно по пътя на големия футбол, за Гунди, за Христо Бонев. За щуротиите, които са правили заедно. На чашка водка с кола. Малцина знаят, че два пъти по време на комунистическия режим е бил на ръба да приключи с футбола. С последно предупреждение за изключване от физкултурното движение за "нарушения на социалистическия морал". Първо заради бунта на юношеските национали на европейското в Англия, а втория път - за едно приключение с баджанака му Борис Гаганелов.
152 пъти за България. Тази статистика едва ли ще бъде повторена от някого, някога. Точно толкова са мачовете на Димитър Пенев в националния отбор - 90 като играч, 62 като треньор. Без да се броят тези за юноши, младежи и прочее. 1/2-финали в евротурнирите и на терена, и от пейката. Славни мачове с "Интер", "Аякс", "Нотингам Форест", "Ливърпул" и "Барселона". Титли, купи, суперкупи. Четири световни (три като играч, когато се класираха само 16 отбора на финалите и едно като треньор), пето място в Европа като футболист и първо класиране на еврофинали като наставник.
Той можеше всичко, с блага усмивка и неповторим мировянски хумор.
Не се спря до края. Всеки ден строителите на "Българска армия" го посрещаха на входа. Понякога им носеше баница, защото там до апартамента му имало страхотна пекарна. Със същата баница ходеше и на тренировките на ЦСКА. За да си побъбри с треньорите. И да зареди играчите със своята невероятна енергия.
Защото истинските гении е по детски простодушен и добродушен. И умее да се шегува, дори със себе си. Както само Димитър Душков Пенев умееше.
Заради това цяла България скърби за изключението Димитър Пенев. Стратега от Мировяне, Пената, Чичо Митко. Забелязахте ли, че няма един обиден прякор. Както родните политици например.
Това отличаваше Димитър Пенев от тълпата в родната действителност. До последната цигара, която изпушихме на входа на "Армията". Защото той си остана неповторим до последния си дъх.
