Реализатор №1 на световното по волейбол със 173 точки и един от двамата най-добри посрещачи на мондиала във Филипините Алекс Николов подчерта при завръщането в България със сребърните медали, че той няма как да прави точки без съотборниците си.
"Осъзнахме, че можем да направим нещо голямо, още като излязохме от групата като първи отбор. Това беше много тежка група и когато бе изтеглена преди година, се говореше дали ще можем да излезем, дали ще можем да запишем поне една победа.
Това, че излязохме първи от групата, ни даде сигурност, че сме добър отбор, че сме за там, че сме за финалната четворка евентуално. Така и се получи. Разбира се, имахме и малко по-лек поток, отколкото Италия и Полша, но това е част от спорта, пък и успяхме да победим в шест мача преди последния. Много се гордея и се радвам за постигнатото.
Виждам каква е еуфорията. Наистина е прекрасно. Почти ми се насълзиха очите, като видях всички близки, всички хора.
Този медал означава повече от всякакви индивидуални награди. Това е истината, волейболът се играе от седем играчи. Ако някой не ми я подаде, а друг не я посрещне, аз как да забия точка", сподели 21-годишният Алекс. Той потвърди, че по време на турнира с брат му Симеон почти не са говорили с баща си - легендата Владо Николов.
"Така е, не сме говорили с баща ми. По време на първенството беше много обран, не звънеше толкова, колкото по принцип. Искаше да сме фокусирани, получи му се. Каза ни да не гледаме много медиите, въпреки че беше голям бум. Разбира се, това е нещо, което ни взима от емоционалната енергия, така че беше намалено, не беше без нищо, но беше намалено. Първите му думи след края на първенството бяха: "Много се гордея с вас."
Прекрасно е, че играхме финал. Не знам дали е бързо израстването, на мен не ми се струва супер бързо, но, разбира се, аз тренирам от много малък волейбол. Смятам, че го заслужихме - с много работа, с много труд, с много отборен дух. Все пак доста години не бяхме на това дередже, така че това, че сме тук сега не е случайно", заяви Николов.
