Димитър Петров Димитров-Херо е известен български треньор по футбол, роден на 9 юни 1959 г.
Водил е отборите на "Нефтохимик", "Литекс", "Велбъжд", "Левски", "Локо" (Пд), "Нафтекс", "Ал Насър", "Черноморец", "Амкар", "Кадисия", "Иртиш" "Лудогорец", "Берое", "Арда" и "Спартак" (Вн).
В края на 90-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Известен със своята темпераментност и е против натурализацията на чужди футболисти.
- Херо, как се чувстваш на 65 години?
- Няма нищо различно от предходната годишнина. Е, помъдрял съм, факт. По-уравновесен съм, отдавам го и на възрастта, но и на това, че вече не съм дразнител около терена.
- Каква е равносметката ти досега по отношение на треньорската ти кариера?
- Във всяка професия има възходи и спадове. И аз не съм изключение. Да се надявам, че позитивната енергия около мен надделява.
- А в житейски план какво е съотношението?
- По стечение на обстоятелствата в момента съм си у дома и имам шанса да се радвам на семейството и внуците.Сега наваксвам пропуснатото от минали години, в които съм на работа или в чужбина ,или у нас, но извън родния Бургас. Длъжник съм на съпругата си, която положи толкова усилия и грижи, за да имаме възпитани деца и внуци.
- Съжаляваш ли, че едва на 25 години се отказа от състезателната си кариера заради тежки контузии и се захвана с треньорство?
- И да, и не! Така е било писано. Почти 2 години боледувах от това, че повече не мога да играя футбол. От друга страна, съм щастливец, че намерих точното си място в треньорската професия. Тя е моята професионална любов и призвание.
- Ако не се беше ориентирал към треньорската професия, с какво щеше да се занимаваш в момента?
- Едва ли щях да бъда полезен за обществото и за семейството си, ако се бях захванал с нещо друго. Най-много да съм учител по физкултура, без да омаловажавам тази професия. Явно Господ си е знаел работата - Херо трябва да е треньор, това е, за което му благодаря!
- Къде си се чувствал по-комфортно - като наставник на български отбори, или в чужбина?
- Треньорската професия в чужбина е по-уважавана и престижна, а това е важно и за собственото самочувствие, а и за това на цялата гилдия. Не отричам, че и у нас съм бил окей в доста клубове.
- От позицията на мъдростта, има ли отбор, на който сега би отказал и защо?
- Във всички клубове, в които съм работил, съм оставил сърцето си, оставил съм много приятели. Имало е и лоши моменти, но те се забравят лесно на фона на позитивното.
- Има ли оферти, които не е трябвало да отказваш?
- Със сигурност е имало, но такива са били обстоятелствата.
- Шампион си с "Литекс", "Левски" и "Лудогорец", би ли градирал титлите?
- Шампионът си е шампион.Всички титли са ми еднакво скъпи. Като че ли първата в Ловеч е с едни гърди напред най-вече защото ми е сефтето. С отбора на сърцето ми "Левски" също. Изживях и емоцията да съм шампион и в по-близко време с "Лудогорец". С трите отбора преминахме през този път, изживяхме бляскави моменти и се радвам, че съм бил частичка от тази заслужена еуфория.
- Коя е най-голямата грешка, която си допускал в богатата си треньорска кариера?
- Може би през 2000 година. Бях подписал втория си договор за треньор на националния отбор, за срок от 2 години, но предпочетох да поема "Левски", откъдето ме поканиха. Имахме основата и потенциала за нещо по-голямо с националния. С "Левски" пък станахме шампиони и носители на купата на България. Така е било писано. Никой не може да бяга от съдбата си.
- След престоя начело на "Спартак" (Варна) преди година си без работа, въпреки, че те спрягат за различни отбори. Това ли е краят на кариерата на един от най-успешните ни треньори?
- Грешат тези, които ме поставят в урната на приключилите. Не, не, Херо не е казал последната си дума. Тя предстои, колкото и нескромно да звучи. Очаквайте ме пак край тъчлинията, малко по-спокоен, но със същата жажда и хъс за победи. Не съм казал последната си дума. Виждате какви чудеса продължава да прави Карло Анчелоти, който на 10 юни също ще стане на 65 години. Значи, че не сме за изхвърляне, напротив! И сега имам оферти от България и Казахстан, но в момента първо трябва да се възстановя от подмяната на колянната става. Сега, куцукайки, едва ли е удачно да върша работата си, както трябва. Компромиси в това отношение не правя.
- Защо според теб български треньор не може да пробие в силен европейски отбор?
- Защото нямаме лобита, мощни мениджъри. Твърдя, че имаме добри треньори, но някой трябва да ни изведе на правилната писта. Пробием ли веднъж, процесът може да продължи дълго. Това важи най-вече за новата вълна треньори, без да отписвам по-опитните.
- Защо нашите клубове масово се ориентират към футболисти от чужбина?
- Клубовете у нас се ориентират към чужденци просто защото няма качествени български играчи. Откъде да дойдат? Школите работят, за да изкарват пари от децата и техните родители. Те са едни касички. Взимат деца, тренират ги, независимо дали имат качества и перспектива да се развият. Важното е да върви бизнесът. Да не говорим, че на много места тренировките се провеждат на спортни бази, които са далеч от нормалното. Треньорите са неподготвени, почти без квалификация. Превърнали са се в аниматори. Хайде, нека си говорим истината в очите! Не променим ли тотално работата с децата и юношите, ще буксуваме още много години.
- В последно време се вижда, че няма фрапиращи гафове на съдиите в Ефбет лига, на какво го отдаваш?
- На друго мнение съм. Лобитата са налице, в действие са. Има ядро от рефери, които свирят на определени клубове поредица от мачове.
- Недолюбваш се със съдиите на терена, често е! Има ли случаи да си наказван несправедливо?
- Недолюбван съм, защото мразя неправдата. Понякога и аз съм грешил в преценката си. Ако е грешна, се извинявам, готов съм винаги да го направя. Когато ме ощетяват очевадно - мен и отбора ми, съм готов да изгоря като факла.
- Синът ти Виктор пое по твоя път в треньорската кариера, възможно ли е да стигне и дори да задмине успехите на баща си?
- Дай боже! Върви добре, поне така казват колегите. И той като, мен след три операции на коляното, тръгна рано-рано в треньорската професия. Давам му съвети, когато ги иска, но съм му казал, че крайните решения са негови. Понякога му тежи, че е син на Херо, но той е мъжко момче, ще се справи. Ще се гордея, ако ме надмине в треньорската професия.
- Имаш и дъщеря, три внучета, от които едно момче. Ще става ли футболист?
- Да , Иван сам избра своя път. Набор 2013- а е. Тренира в "Звездичка" при младия специалист Цветозар Манолов. Засега е халф. Талантливи деца са събрани с глад и хъс за успехи.
- Кога смяташ, че бургаският футбол може да се върне сред най-добрите?
- Нужни са спортни бази, качествени треньори и финанси. В никакъв случай клубовете не трябва да разчитат да пълнят приоритетно касичките си от родителите на децата. Дано час по-скоро община Бургас и Митко Събев се разберат за стадионите.
- Бил си треньор в "Левски" на настоящият президент на БФС Георги Иванов- Гонзо. Какво е мнението ти за него?
- Георги беше с основна роля в шампионския отбор на "Левски", спечелил и купата на България през 2000 г. Характер, инат, мъжкар, лидер, голаджия, това са петте думи, с които го определям.
Пожелавам му да успее в новата мисия. Нека не се поддава на провокации и да бъде себе си.
- Задава се Евро 2024 в Германия, кои са фаворитите ти?
- Франция, Англия. Добавям и Германия като домакин. Възможни са и изненади. Очаквам да видим бърз и атрактивен футбол с много голове.
- Не е ли жалко, че България отсъства от пореден голям форум, а там са страни като Албания и Грузия, без да ги подценяваме, разбира се?
- Боли ме, наистина. Трябва да търсим причините в нас - президенти на клубове, шефове на различни нива, треньори, специалисти, деятели. Всички да се обединим и да търсим правилната формула за успех.
- Да поговорил и за явлението от 90-те години на миналия век "Нефтохимик", каква е рецептата за доминацията в този период, в който станахте "само" вицешампиони?
- Простичка е: модерна спортна база - стадион "Нефтохимик", добро и сигурно финансиране, осигурено от Христо Порточанов и нефтозавода в Бургас, находки в селекцията на неизвестни до момента играчи, предимно от Втора и Трета лига, които после станаха фактори в българския футбол, треньорски екип, който денонощно беше готов да работи, и фенове, които пълнеха до дупка стадиона, знаейки, че им предстои поредната футболна порция адреналин. Само ще кажа, че с Порточанов никак не ми е било лесно. Два остри камъка сме, но в името на "Нефтохимик" тогава успявахме да изгладим всички противоречия и да бъдем като един юмрук на терена. Който мачкаше и беше доминант и фактор в родния футбол, с който се съобразяваха дори и непоклатимите в онези години грандове като "Левски" и ЦСКА. Биехме си ги наред! Играехме футбол, който караше публиката да пълни до дупка стадиона, понякога дори час преди началния съдийски сигнал. 18 000 фенове, шоу, еуфория, така беше.
- Трайно се премести да живееш в квартал "Крайморие", не ти ли липсва Морската градина в родния Бургас, която посещаваше ежедневно за разходки и релакс?
- Да, липсва ми Морската градина, както и част от социалните контакти. Иначе в "Крайморие" се чувствам прекрасно. В двора имам фитнес и сауна. Там имам условията да се възстановявам от операцията за смяна на дясна колянна става, която предприех в края на януари. Спазвам стриктно лекарските указания за занимания с плуване, колоездене и фитнес. Понякога прекалявам с натоварванията, като не отчитам, че вече не съм примерно на 35, а на 65.
- За финал: какви са мечтите на Херо?
- Двата бургаски отбора да се върнат в елита на България, националният отбор да се класира за голям форум час по-скоро. В личен план аз и семейството ми да сме здрави. Пожелавам същото и на всички българи!
