Екип на престижното френско списание "Франс Футбол" посети стадион "Българска армия" в края на март, за да направи специален репортаж за легендата на българския футбол Димитър Пенев.
Журналистът Оскар Бертран публикува разговора си с Пената.
Подготовката за мача
Франция ни направи хубав подарък със загубата от Израел. Беше голяма изненада, когато разбрахме, че са паднали. Честно казано, ние още преди това таяхме малка надежда, че нещо ще се случи. Затова имахме наши шпиони във Франция, които гледаха мача на "Парк де Пренс". Те пишеха конкретни доклади и ни даваха информация за всеки играч. Аз също звънях на българи-емигранти във Франция, които им даваха ключова информация от стадиона. За онази епоха подобно нещо бе почти революционно. По време на моите индивидуални разговори сравнявах моите момчета с техните. И им казвах: "Познавам го, ти си по-добър от него и ще имаш надмощие, ако правиш това, което ти казвам". Успях да убедя футболистите, че пост по пост са по-добри от всеки играч на Франция. С моите помощници бяхме организирали видеосесии, на които изгледахме всички мачове на съперника. Нямаше как да бъдем по-организирани.
Изолирахме отбора в Германия - на 100 километра от Франкфурт. Бяхме в гората, далеч от всичко. Беше много студено, но благодарение на този лагер аз исках да сплотя отбора и да не позволявам на медиите да стигнат до нас. Проблемът с визите? Беше немислимо да играем без Любо (Пенев) и Емил (Костадинов). Вече бях мислил да ги сменям, за всеки случай...
Щях да имам техни заместници, които да дадат 100% от себе си, но без двамата би било невъзможно да победим Франция. Не знаех, че при пристигането на стадиона Красимир Балъков е видял шампанско в съблекалнята на френския отбор...
Но ще ви разкрия една малка тайна - ние също бяхме подготвили една бутилка (избухва в смях). Донесохме нашето шампанско от България, но не го показахме на играчите до края на мача, за да не ги разбалансираме.
Първото полувреме
Бях доволен от това, което видам от пейката. Почти нямаше от какво да се оплача. За съжаление, голът на Кантона дойде против логиката на играта. Дали имаше нарушение на Дешан срещу Цанко Цветанов преди това? Не знам. Нямахме време за проверка. Трябва да бъдем честни...
Когато Кантона вкара гола, бях готов да скоча от пейката и да му попреча (смее се). Те отбелязаха, окей. Но ние не се стресирахме и не изпаднахме в паника. Почувствах, че французите играеха със страх. Ако изключим гола, но плановете ми бяха напълно изпълнени. За щастие нямаше дългог време преди да изравним с първия гол на Костадинов. Ние наистина знаехме, че корнерите са слабо място на французите. Освен това имах хора, които умееха да центрират наистина добре. И такива, които да играят ефикасно с глава. Това го тренирахме много. Във всеки мач се опитвам да изненадам съперника. С момчетата упражнявахме много статични положения. Затова изобщо не се изненадах, когато Емил изникна на първа греда и вкара.
На полувремето
Като влязох в съблекалнята, изтрих усмивката от лицето си. Дадох си спокоен вид, за да нарушамвам концентрацията на играчите. Оставаше най-трудното. Нарисувах на дъската нещата, които трябваше да коригираме, но не казах нищо специално. Аз съм такъв, повече убеждавам, отколкото говоря. Основната ми работа беше в тренировките.
Говорих индивидуално с играчите и исках те да вярват в това, което им казвам. В мачовете вече целта беше да се насърчават и да се поддържа концентрацията. В разгара на двубоя почти не анализирам нищо. Просто искам да коригирам малките несъвършенства. След малко повече от 7 минути разбор играчите бяха готови и излязоха от нашата съблекалня. Христо Стоичков ми каза: "Сега, тренер, оставяш ни и ние сме готови за битка". Когато най-добрият ти играч изрече това, всичко, което трябва да направиш, е да млъкнеш и да му се довериш.
Повтарям, не искахме да показваме никакви знаци на слабост. Всички играчи бяха като лъвове в клетка, готови да хванат плячката. Видях го в очите им. Знаех, че ще направят нещо голямо. Бяха готови за подвиг.
За победния гол
Петър Александров влезе резерва и направи едно много глупаво нарушение. Разкрещях му се веднага с думите: "Защо те пуснах?". Толкова силно съм ревнал, че той се уплаши. В този момент оставаха 30 секунди от редовното време, но за мен нищо не беше свършило. Бях изживял много неочаквани финали. След това? (усмихва се) Неописуемо е. Стана толкова бързо (гледа дълго часовника си). Станах и насърчих играчите, колкото можех. С четири подавания стигнахме до целта. Този гол беше плод на работата на футболисти, които бяха заедно от деца. Те живееха заедно и можеше да се намерят със затворени очи. Любо и Емил бяха формирани в ЦСКА под моя грижа. След свободния удар, изпълнен от Жинола, се откри тази златна възможност. Когато видях гола, подскочих от радост и толкова рязко, че получих схващане. Като играч подобно нещо не ми се беше случвало. Паднах на земята. Беше неописуемо щастие. Изпаднахме в еуфория след последния сигнал. Не знаех къде съм. Спомням си онази тишина на стадиона. Видях Платини да скача от ложите до терена, беше прекалено високо за него. Давид Жинола? Не може да се търси вината само в него. Все пак преминахме през целия терен, така че всички от французите сбъркаха. Празнувахме победата възможно най-дълго на терена с хилядите българи, които присъстваха. Цяла България излезе по улиците, за да празнува. Ние играхме и за тях! Това обедини хората по време на икономическата криза, която удряше страната след комунизма. Президентът на републиката лично ми се обади, когато бях в хотела във Версай. Празнувахме класирането, Ромарио също бе поканен от Стоичков. Аз не отидох на дискотека с играчите. Това не е моят стил. Предпочитам ресторантите с хубаво френско вино.
Какво се случи после?
Това беше фундамента, върху който се роди златното ни поколение. Най-важното е, че върнахме патриотичния порив на българин. Нали не ми се сърдите много след 30 години? Ние ви ударихме, но Франция организира следващото световно и го спечели. Ние бяхме на върха преди 1998 г., а после потънахме. Сега нашата дисциплина не съществува, трябва да удряме шамари на играчите, за да ни слушат. Но това вече не е моя работа...
