Искахме да е по-добре, а стана както винаги
На 6 август 1993 г. тогавашният руски министър-председател Виктор Черномирдин произнася знаменитата си фраза “Хотели как лучше, а получилось как всегда” (от руски - “Искахме да е по-добре, а стана както винаги”) по повод паричната реформа, която страната провежда.
Изразът бързо става крилат (или както сега е модерно да се казва, вирулентен) и според някои журналисти и анализатори е на първо място по цитиране в руския политически и икономически живот оттогава.
На фона на загубата на българския национален отбор по футбол с 2:5 от Грузия в Разград в мач от Лигата на нациите (трети по значимост турнир за национални отбори в Европа, като ние сме в трета по сила дивизия) очевидно въпросният цитат на Черномирдин би трябвало да бъде изписан на входа на базата в “Бояна”. Защото наистина и този път ръководството на БФС искаше да се получи по-добре, а стана както винаги.
Наивно е да се смята, че футболисти, треньори, че и ръководство са искали националният отбор да се провали по този унизителен начин. Напротив - те биха искали да бият поне със същия резултат. Но както се казваше в една от поговорките още от моето детство, едно е да искаш, друго - да можеш, трето и четвърто - да го направиш.
Истината е, че националният отбор през последните десет и през следващите поне двайсет години нямаше и
няма да има потенциал за пробив
Разбира се, мога и да бъркам за следващите двайсет години, но тогава с удоволствие ще си посипя публично главата с пепел. Защото всички действащи лица в драмата имат добри намерения, но пък нали именно с такива е постлан пътят към ада.
Виновен ли е футболният съюз? Разбира се, че е виновен. Даже ако не е и най-виновен. Защото именно футболният съюз би трябвало да се грижи за развитието на този спорт у нас. Ако се съди по резултатите на националния отбор, или даже на националните отбори, въпросното развитие изобщо не върви. Или поне не върви в правилната посока.
Естествено, може да се извади вода от девет кладенеца с довода, че например Унгария 30 години (между 1986-а и 2016-а) не се беше класирала на голямо първенство, че Грузия е била и Уелс с 5:0, при това в европейска квалификация, но това биха били само потвърждения, че който няма доводи, има оправдания.
Виновен ли е треньорът? Разбира се, че е виновен, макар че неговата вина е производна от други вини. Въпреки всички уверения в своята независимост Ясен Петров така и не успя да убеди “българската футболна общественост”, че взема кадровите решения абсолютно сам. След мача с Македония той бе обвинен, че разчита на играчи, които нямат достатъчно игрова практика, а след Грузия - че ги е заменил с недостатъчно класни футболисти. Това говори най-малкото, че пловдивският Джанини така и не изгради собствена стратегия за развитието на отбора, която да може да бъде защитена с резултати, а главното - с игра.
Виновни ли са играчите? Разбира се, че са виновни. В края на краищата именно те, а не членовете на изпълкома на БФС или националните треньори излизат на терена срещу северномакедонците или грузинците, при което не могат да навържат три поредни точни подавания. Защитниците са като конуси на тренировка, както се видя при поне две от попаденията в неделя, халфовете подават най-много на 3-4 метра пред себе си, а нападателите улучват вратата максимум веднъж от пет удара.
Но и това не е най-страшното. Няма живец, хъс, спортна злоба, както искате го наречете. На терена в Разград и в двата мача излязоха футболисти, на които първата мисъл при началния съдийски сигнал беше какво ще напишат за тях във фейсбук след последния. И вероятно, че
ако мачът беше в София,
щяха да могат да отскочат
след него до Студентски град
Но най-виновна е държавата. След 1994 г. тя има само две позиции по отношение на футбола. Едната е пари няма, действайте, а втората - да сменим едни хора с наши хора.
Да не говорим, че понякога, включително и сега, имаме двете в едно. Вярно е, че държавата много я боли, че не може пълноценно да контролира футбола. Просто това е спецификата на този спорт в европейски и световен мащаб. Само при опит за нещо подобно следва такъв удар през пръстите, че желанието пропада за дълго.
Именно затова държавата отказва да инвестира в нови стадиони - няма гаранция, че ще има контрол върху футбола, а оттам и лостове за манипулация и натиск. Последният нов стадион у нас е построен преди вероятно над 60 години. Не броя реновираните, а този в Разград бе изграден на фона на успехите на “Лудогорец” в Европа, при това трибуна по трибуна. Но изцяло нов стадион няма, а май скоро няма и да има. Особено национален.
За съжаление, отново ще трябва да завърша с нещо като виц с оглед на предстоящото гостуване на Гибралтар. Двама фенове на националния отбор си говорят - песимист и оптимист. “По-лошо не може да стане”, казва първият. “Може, може”, отговаря му вторият...
Гласът на народа: Основен виновник е ръководството на БФС
Гласът на народа в анкетата на “24 часа” определи, че читателите смятат за основен виновник ръководството на футболния съюз.
Така мислеха към 19 часа в понеделник повече от половината гласували (51,44%). За над една трета това са играчите - 36,95%. Държавата и треньорите са далече назад съответно с 5,2 и 3%, а вината на феновете е пренебрежимо малка - 0,66%.
Вашето мнение в онлайн анкетата на сайта на "24 часа" може да дадете тук.
