Приет е в Националната зала на славата на този спорт, но е бил и спринтьор, щангист, хвърлял чук, играл боулинг, билярд и "Петици" - като днешния скоуш, но без ракета
Той е един от великите американски президенти. Но докато за Ейбрахам Линкълн широката публика знае, че е бил даровит адвокат, по-малко известен е талантът му в спорта. Той обаче остава в историята не само като водач на нацията и с постиженията си на адвокатския подиум, но и с тези на терена.
1860 г. - предстои да бъде избран за 16-ия президент на Америка. Тогава Ейбрахам Линкълн се намира в Спрингфийлд, Илинойс, за да участва ... в бърза игра “Петици” (Fives) с мъже на празно пространство между сградите в непосредствена близост до градския площад.
Тухлената стена, зад която играят, осигурява идеалното място за игра на тази версия на баската пелота от XIX век.
Приликата между двата спорта е, че и за “Петици”, и за пелота играчите използват ръцете си, за да удрят топката в стената, редувайки се, докато един от тях не пропусне отскок. За разлика от скуоша, където същото се прави с ракети, подобни на тези за тенис или бадминтон.
Линкълн е на 51 г. през 1860 г. и фактът, че на тази възраст е практикувал спорт, подобен на пелота, е доказателство за неговите физически качества.
Най-впечатляващото от всички спортни занимания на Линкълн обаче е борбата.
Той се състезава в мачове по борба повече от десетилетие
и рядко губи.
Способностите му са официално признати от Националната зала на славата по борба, която го обявява за “изключителен американец” в този спорт през 1992 г.
Стенопис с Линкълн, участващ в мач по борба, украсява стената точно пред входните врати на музея в Залата на славата в Стилуотър, Оклахома.
“Линкълн, страхотен физически екземпляр, беше широко известен със своите умения по борба и имаше само едно записано поражение за десетина години”, пише на стенописа.
Най-известната история за Линкълн и борбата датира от 1830 г., малко след като той се мести в Ню Салем,
Илинойс.
Група корави и груби младежи - бандата
Clary's Grove, решават да го пробват
Той се съгласява да се бори с Джак Армстронг, лидера на бандата. Някои хора твърдят, че Линкълн прави хвърляне на Армстронг и печели мача, други казват, че Линкълн губи, трети - че се борят до патова ситуация.
Така или иначе, той се справя добре, спечелвайки уважението на Армстронг и неговите последователи, и се налага високо в мъжката йерархия на общността.
Професионалните спортове, различни от конните надбягвания, не са съществували в ерата на Гражданската война.
Но почивката по онова време включва бейзбол и други игри, които днес процъфтяват в професионалните лиги, включително боулинг и билярд.
Боулингът започва да се налага в Америка в началото на XIX век и става още по-популярен през 30-те и 40-те години на ХХ. Най-ранните закрити зали за боулинг, които съществуват и днес, датират от 1846 г. Знае се, че Линкълн е прекарвал част от свободното си време в боулинг залата “Десетте кегли”.
Известно е също, че е играл билярд. А хората казват, че историите, разказани от Линкълн по време на игра, са забавлявали зрителите му повече от уменията му с щеката.
Линкълн
е свързван и с бейзбола
Още преди да стане президент, е изобразен в политическа карикатура на литографската печатарска фирма Currier and Ives от 1860 г.
На нея се виждат Линкълн и тримата му съперници с бейзболни бухалки. Заглавието гласи: “Националната игра. Три “аута” и един “рън”. Ейбрахам печели топката.”
На карикатурата Линкълн стои началната база, в ръцете с бейзболна бухалка, почти два пъти по-голяма от обикновените и държащ надпис с думите “Равни права и свободна територия”.
Така американският президент напомня на съперниците си, че “трябва да имат ”добра бухалка” и да ударят “честна топка”, за да постигнат “чист резултат” и “хоумрън”.
Линкълн никога не е писал или говорил за бейзбол и няма документиран запис, че е игра. Твърдението, че е бил бейзболист, е просто градска легенда, която няма как да бъде потвърдена.
Линкълн никога не е писал или говорил за бейзбол и няма документиран запис, че е играл. Твърдението, че е бил бейзболист, е просто градска легенда, която няма как да бъде потвърдена.
Друг спорт, за който е известно, че американският президент се е състезавал, е бягането. Той е бил спринтьор на 50, 100 и 200 метра. Линкълн е хвърлял чук, подкови, бил е щангист.
Участвал е и в състезания по "събаряне" - спорт, наподобяващ борбата.
Често е бил канен да бъде съдия на мачове от различни спортове, защото е бил честен и разбирал игрите.
