Сребърната медалистка от олимпийските игри в Рио Мирела Демирева се класира на втори пореден олимпийски финал в скока на височина. Българската лекоатлетка е сред 14-те, които преодоляха квалификационната норма от 195 см. Продължилото над два часа състезание бе изключително драматично за Мирела. Тя запозна с два неуспешни опита на началната височина от 182 см, но я преодоля от третия. А в крайна сметка бе една от 14-те, скочили нормата за финал от 195 см. Дотук през сезона тя имаше лично постижение от 191 см. В Рио спечели среброто със 197. Най-добрият й резултат в кариерата е 200 см.
Ето какво каза Мирела Демирева, веднага след класирането си на финала, който ще е на олимпийския стадион в Токио на 7 август.
- Мирела, защо трябваше да вървиш по ръба?
- За да ви дразня. (Смее се.)
- Колко важен беше последният опит за целите квалификации - твят трети на 195 сантиметра?
- Ако не го бях скочила, нямаше финал.
- Какво значи за теб класирането на втори пореден олимпийски финал?
- Щастие. Пет години работа. Но може и да се трудиш, а да не реализираш потенциала си. Аз се радвам, че съм тук, че мога да скачам на финала.
- Колко тежко беше състезанието за теб, продължило над два часа при доста тежко време?
- Тежко е, но все пак това са олимпийски игри. Състезание за влизане в първите 12, в случая - 14. А условията са еднакви за всички.
- Как се усещаш след успешните квалификации?
- Чувствам се добре, през този сезон търся ритъма си в скока. В крайна сметка имам шанс, на пистата съм, ще дам всичко от себе си. работила съм много. Стискайте ми палци за финала.
- Колко важно беше за теб да прескочиш собствената си психологическа бариера след двата неуспешни опита на началната височина от 182 см, за да стигнеш и до преодоляването на нормата за финал от 195 см? Доста време стоеше на пейката на пистата и сякаш медитираше...
- Да, не се панирах. Беше си изключително важно, иначе нямаше да скачам на финал. А тогава - какво правя тук? Тук съм да скачам на финал и да дам всичко от себе си.
- Може ли да се каже, че вече си напипала ритъма?
- Защо не? Така или иначе ще ми трябва лично постижение за финала, ако искам да се боря за медалите. Знам, че всичко е в мен. Понякога човек се готви цял живот само за един опит в точния момент , на точното място. Защо пък да не надскоча себе си?
- На каква височина ще се решават медалите в Токио?
- О, над два метра. Така и трябва, това са олимпийски игри.
- Колко важно е, че България и нашата лека атлетика ще има финал в Кралицата на спортовете и на тези олимпийски игри?
- Изключително важно е. Леката атлетика е един от най-красивите спортове. Конкуренцията е изключително голяма. Всички, които бяхме тук, се бяхме трудили много, но виждате, че конкуренцията е сериозна в различните дисциплини. Понякога просто се случва да нямаш ден, но смятам, че атлетиката ни изглежда достойно на тези олимпийски игри, въпреки всичко.
- Как се чувстваш лично ти на най-странните олимпийски игри - в условия на пандемия и изолация? Какво усещате в олимпийското село?
- Олимпийското село е едно балонче. Аз съм щастлива, че съм тук. Както много хора имах нелека година - година на изолация, тренирах сама. Когато дойдох в Токио, бях много щастлива, защото имаше много хора, много спортисти. Всеки може да прави любимото си нещо - да участва на състезание. Както знаете, много трудно се намираха състезания през този сезон. като цяло гледам да съм благодарна и да присъствам.
- Колко странно е състезание по лека атлетика без публика?
- Каквото - такова. Няма изобщо смисъл да се разсъждава по темата. Самият факт, че има олимпийски игри, вече е постижение.
