- Най-старата бележка е от 1944 г., последната – от 1966-а
- Георги Илиев Соколов пишел на всяко листче името си, датата и по едно кратко изречение
Тя е на 29 г. и е от Дулово, но е живяла в София, Испания, Словения и Нидерландия. Той е на 33 г., от Ямбол, но е живял в Лондон. Мария и Владимир казват, че сега са от Банско. Двамата са запалени планинари и не пропускат свободен ден, без да се изкачат до някой връх в Пирин.
Така на 26 юни за пореден път стигат до Тодорка, който със своите 2746 м се нарежда на 11-о място в Пирин.
Пускат GPS-а на телефоните си, за да се включат в играта за търсене на съкровища. Намират координати на “съкровище” в района на върха. Оказва се, че е под камък, изпод който се подава крайче на найлонова торбичка. “Повдигнахме камъка и видяхме, че има две съкровища - ново и старо. В пластмасова кутийка бе това от играта, явно започната през 2009 г. В нея имаше листче с имената на 5-6 човека, които са го открили преди нас. Записахме и своите. До тази кутийка обаче като бонус открихме и метална кутия, саморъчно направена от ламарина, в найлонов плик, който личеше, че е от последните години, а не отпреди 80, каквито тогава не е имало. В нея имаше около
50 пожълтели
листчета с
послания
Името на човека, който ги е писал, е Георги Илиев Соколов. Прегледахме около 10 от листчетата. На всяко е писал името си, датата, часа и кратко изречение”, разказва Владимир.
“6.08.1963 - понеделник, 8 часът сутринта. Идеално хубав ден”, “30.08.1957 - 9:30, тихо слънчев ден, хубава видимост”, са част от оставените бележки. Най-старата е от 1944 г., най-новата - от 1966 г.
В кутийката двамата открили и няколко стари български монети. Едната била 5 ст. от 1944 г. “Много интересно ни беше, че намерихме този своеобразен дневник в тайник в камъните. Човекът, който го е скрил там, е
идвал поне по
два пъти в
годината
на Тодорка в
продължение
на 20 г.
Явно е бил много добър планинар. Кой ли е бил? Записките оставихме на същото място. Преди нас са ги видели същите тези 5-6 души, които са открили “новото съкровище”. Радвам се, че са ги запазили и оставили пак там. Дано и други, ако ги намерят, да не ги приберат, защото явно волята на човека е била да останат под гранитния камък на връх Тодорка. Надявам се да няма недобронамерени хора”, апелира Мария и се моли записките да останат запазени поне още 100 г.
Макар и млади, Мария и Влади знаят основното правило, че от планината нищо не се взема - в планината оставяй само стъпки и взимай само спомени.
При следващото си изкачване на върха ще вземат нова найлонова торбичка, за да подменят старата, която вече е разкъсана. Същия ден продължили и към Средна и Малка Тодорка, които са две от трите върхови точки в масивната пресечена пирамида на върха. На Малка Тодорка намерили нещо подобно - голяма пластмасова капачка, на която с нож била издълбана 1955 г. и име, което не запомнили. Капачката отново била скрита под камък.
“Преди 16 години се запалих по планините. Тогава изкачих връх Мусала. Пирин обаче е любимата ми планина, а връх Тодорка изкачвам и зиме, и лете по няколко пъти. Изкачил към около 50 върха в Пирин, но има още доста места, на които не съм ходил”, разказва Владимир, който 18 години е живял в Лондон. Заминал с родителите си, когато е бил в пети клас.
Там е завършил бизнес, но казва, че му е омръзнал животът в Англия и преди 2 г. решил да се върне у нас. Освен запален планинар е скиор и сноубордист, обича и планинското колоездене. Признава, че обича да кара сноуборд по необработени терени, но определя себе си като разумен фрийрайдър. Това била и причината да заживее в Банско. Сега работи онлайн, но не към компания, а “за себе си”.
Преди 5 г.
изкачил
Килиманджаро
с организирана група от Лондон.
“Беше много тежко. Това бе най-великото приключение в живота ми. Нямам обаче желание да продължавам с изкачване на други високи върхове, където дишането е трудно. Искам да се разтоварвам и затова предпочитам по-ниски, но пък, когато стигнеш върха, наоколо гледките да са очарователни”, споделя младият мъж.
Още не е виждал еделвайси в Пирин, но пък редовно се разминавал с диви кози и сърнички. Освен стария дневник, който намерил под Тодорка, единственото друго интересно нещо, което е откривал по нашите върхове, е неотворена бутилка с водка редом до няколко изпразнени на връх Пирин.
Приятелката му Мария пък от около година е в Банско. В зимния ни курорт също я довела любовта към Пирин, сноуборда, планинските преходи и чистия въздух. Завършила е магистратура и докторантура по туризъм. Сега работи дистанционно за голяма международна мрежа в Австралия, обединяваща над 60 хиляди туристически компании в целия свят. Двамата са
част от
общността на
дигиталните
номади в Банско
Около 50 са специалистите, които са се заселили да живеят в града и работят дистанционно за различни наши и международни компании или пък са фрийлансъри, които могат да работят от всяка точка на света, където има удобства и интернет.
Преди няколко години в града бе открит и coworking офис - общо споделено работно пространство с напълно оборудвани над 20 работни места, ергономични столове, дървени маси и разбира се - високоскоростен интернет. Има и зала за конференции, кабинки за лични телефонни разговори, шкафове за вещи, кухненски кът.
“Банско много ми харесва и останах да живея тук. Хората са приятни, гостоприемни. Е, малко трудно ги разбирам, когато си говорят помежду си, но пък в диалог с външен човек променят говора си. Ще започна и аз да го научавам”, шегува се Мария.
