- Припевът се роди след пълно зацикляне за припева - аз възкликнах: "Спасение нямааа", а Богдана отговори: :"Това е!"
- Всеки с това име да мисли, че песента е за него
Преди години приятелите ми се шегуваха, че 7 януари е радиоден на песента Иване, Иван".
Преди много години, защото тази песен я направихме с Богдана Карадочева и Стефан Димитров през 1987-а.
Смятайте, аз съм зле с математиката. Пет години преди това беше излязъл "първият Иван" - песента "Решавам аз". Това са мои стихотворения, които Стефан облече в музика.
Малко бях скептична относно пеенето на мъжко име, ама взе, че се получи от първия път, а вторият беше вече хит.
Много пъти сме обяснявали и аз, и Богдана като как точно е създадена песента, и все се намира някой да попита “Абе, кой е все пак този Иван?”. На Буба ѝ е лесно, тя си отговаря “Питайте Маргарита”, а аз обикновено се усмихвам като Джокондата и запазвам провокиращо мълчание. И сега
няма да ви вадя неща от
кухнята на личния си живот
Смятам, че личността на този Иван има значение само за мен и за него. Пък и някак глуповатичко изглежда да ми приписват под сурдинка всеки известен носител на това име (от Иван Гарелов до Иван Костов и обратно), което е второ по разпространяемост в България. На първо място е Георги, ама него го възпя Сашка Васева, аз не сколасах. Това е закачка, трябва да се смеете. А всъщност тази песен е създадена наистина на шега. Бях си написала стихотворение, в което рефренът беше “И все още се казваш Иван”, такъв ми беше житейският период. Стефан беше направил музиката. Слушам, слушаме и тримата усещаме, че нещо не върви в песента. Хубави думи, прекрасна музика, ама не е това, което трябва да бъде. И заседнахме с Богдана да го мислим. Ние с нея така работим (защото творчеството е работа, и то каква!), подхвърляме си думички и изрази, смеем се, забавляваме се, докато не “светне” и не разберем, че така вече е станало готово.
На майтап обърнахме кахърния текст в закачка, в намигване към слушателите. Няма ли намигване, няма ли “кукичка”, която да закачи публиката, хит не става, имам опит, вярвайте ми. Конкретика има в текста, не хвърчене в розовите облаци на псевдоестрадата. “Не разбирам отдавна за какво ли се мислиш? За герой, вероятно от любовен роман? Дон Жуан да играеш, така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван
Жуан си е чист Иван на испански, пък и всеки мъж тая роля си заплюва, щото е лъскава, дума да няма. И оттам се почна с вкарване на най-делничните неща в една песен за любов. Дойдоха си на мястото и овехтелият сватбен диван, и претоплянето на чувствата върху котлона с един реотан - бит и душевност на влюбеното българско човечество. Плюс телевизора, който блещи своя празен екран, щото двете единствени програми свършваха в полунощ, и панелният капан, дето мнозина продължават да го обитават. Него поне го разбират младите, ама иди им обясни изгорелите реотани на чугунените котлони и на печките лъчки, при положение че сега готвят на стъклокерамика и се отопляват с конвекторни радиатори и климатици. В този смисъл песента пък може да се определи като познавателна, пак с хумор го казвам. И сред всичките тези прозаични и скучни битовизми - любов, та любов. Иван, та Иван, щото
народът го е казал, дето
това не е име, а титла
И си заслужава да му се каже: “Но така ли си бяга човек от съдбата и от своя единствен Иван!”. Всяка жена си има своя единствен Иван, независимо как му е името. Куплетите ги натаманихме, обаче Стефан иска припев. Ей, влачихме я тази музика из България, тогава много пътувахме тримата по градове и паланки, колата беше превърната в работен кабинет. “Иване, Иване...”, ама какво, бре, Иване, бре! “Спасение нямаааааа!” - изпъшках на път за Петрич, а Богдана скочи: “Това е!” Хубаво, де, ама трябват още думички, Дописвахме припева в коридора, пред звукозаписното студио, “... щом си с пръстен към мен прикован”, ма какъв пръстен, отде-накъде пръстен, туй никой не знай... Обаче стана песента. Хит стана. Тотален. Фактът, че де що има Ивановци, се припознават в нея, че техните роднини и близки ги припознават в моите думи, в музиката на Стефан и в гласа на Богдана, не може да бъде опроверган. Днес пак ще ехти от ефира на всички електронни медии и хората ще ѝ се радват. Че тя за тях е направана. За всеки Иван и нека никой не бъде пренебрегнат. Честити с имената си, благословени с делата си!
