Неосъзнатите шеги и подигравки може да наранят психиката
“Много е забавно колко си непохватен”, “Не можеш да пееш, защо не спреш да тананикаш?”
Подобни забележки, подхвърлени с доза хумор, уж не значат нищо. Но е така само за този, който ги изговаря.
Истината е, че те може да засегнат получателя до степен, каквато не подозираме. Особено ако се отправят често.
Така идва моментът, в който от майтап се превръщат в микроагресия, нараняваща психиката на другия човек.
Кратки подигравателни изречения, сарказъм, неосъзнати шеги - всичко това са признаците на микроагресията. Подобно поведение на пръв поглед е безобидно, но въобще не е така. То е коренът на злото, когато човек започне да се чувства неспособен, без самочувствие, с понижена самооценка, критикуван и обиждан.
Според психолозите агресията е напълно нормална за човешката същност. Тя сама по себе си е добронамерена, здравословна, но си има граници. Това поведение се свързва най-вече с физически и словесни нападки.
Но микроагресията е нещо малко по-различно. Проявява се в работата, училището, семейството, приятелската среда или между двойките. Най-често се обяснява с желанието на човек да изпъкне над другия, да се почувства по-добре, когато се подиграе, но лошото е, че в доста от случаите тя няма обяснение или явна причина.
Когато психическото негативно въздействие от страна на околните се случва всекидневно, то кара човека да се чувства депресиран и с понижено самочувствие. Обикновено микроагресията е прикрита форма на тормоз, защото си служи с кратки подмятания, подигравки, обиди под формата на шеги, но с натрупването си тя причинява психически щети на засегнатия.
“Не го прави това, с тези кашкавалени ръце няма да се справиш”, “Ти наистина се справяш ужасно зле в кухнята, дай на мен, ще готвя аз”, “Остави на мен аз да говоря, ти би съсипала всичко” са обикновени примери от всекидневието, на които всеки може да стане свидетел.
Много често във връзките между двама души се забелязва агресивно поведение. Това води до нездравословни последици за нападнатия партньор. Той не може да развива интересите си, да бъде себе си, защото се страхува от критика и подигравки, мнението му много често не е зачитано и следователно силните му страни отслабват и психиката му става крехка. На пръв поглед това поведение няма видими следи, но всъщност то стои зад разрушаването на връзките.
Микроагресията не е само проблем при двойките. Когато тя се зароди в работното място, провокира страх от загуба на работата, стрес и притеснение. Много от колегите ви могат да се шегуват за това как се справяте със задълженията си, да ви подиграват или да предпочитат те да свършат нещо, защото вие “не бихте могли”. Това със сигурност носи усещане за неспособност. Агресивното поведение към вас се натрупва и може да доведе до по-сериозни психически проблеми като различни депресивни състояния.
За да се справите с микроагресията, не трябва да я избягвате. Ако осъзнавате, че хората около вас ви правят нещастни и ви карат да се чувствате неспособни, просто говорете с тях. Обяснете, че шегите, намеците, които подхвърлят към вас за най-дребни неща от всекидневието, ви стресират и понижават вашата самооценка. Изправете се срещу проблема и се опитайте да го решите.
Една от препоръките за преодоляването на микроагресивното поведение е да не позволявате чувствата ви да ви завладеят напълно. Откъсването от човека, който ви подлага на системен тормоз, би се отразило много добре на вашата психика. Практикуването на различни дейности като йога, уроци по танци, рисуване или музика оказва положително и успокоително влияние на вашия организъм.
Всеки от нас играе роля в понижаването и дори предотвратяването на микроагресията. Замислете се дали не сте от другата страна и неволно подлагате на тормоз ваш колега, приятел, роднина или познат. Възможно е вашите шеги да са безобидни и да не искате да го наранявате, но другият да ги приема като враждебни, пренебрежителни или негативни послания.
