За колко цвятя зюмбюл се сещате? 3? 5? 10? Е, повече са! Но не това е важното. Зюмбюлът е един от най-ароматните пролетни първенци с цъфтеж между този на кокичето и лалето. Слави се с лесно отглеждане, възможност за форсаж и още куп предимства.
Ето какво обаче малко хора знаят за него:
1. Всяка част на растението е отровна
(листа, цветове, луковици). Препоръчва се засаждането и каквато и да е обработка на луковиците да става с ръкавици. Допирът с кожата (особено от вътрешната страна на ръцете, лицето, шията) предизвиква сърбеж и обриви. При поглъщане веднага да се потърси лекарска помощ, съветва в. “Български фермер”.
Въпреки токсичността си луковиците са деликатес за гризачи (зайци, катерици, къртици, мишки, плъхове и др.). Ако имате проблеми с тях, но все пак искате да отглеждате хиацинт в градината си, най-добре го засадете в саксии или в специално приготвен кафез от ситна мрежа, пластмасова касетка или друго, което да ги предпази от набези.
Зюмбюлите (предимно новите сортове и вариатети) са многогодишни растения с ясно изразен покой, но, за съжаление, не се славят с много дълъг живот. Луковиците остаряват или потъват в почвата и се изтощават. Оттук следва, че след 3-5 години може да се появят само листа или изобщо да не се развие растение.
Ароматното цвете има ниска размножителна способност, а на младите детки им отнема няколко години, за да нараснат достатъчно и да достигнат цъфтежен размер. Именно затова той държи висока цена за луковица от едра фракция. Все по-често се прибягва към инвитро размножаване на много декоративни видове, а зюмбюлите не правят изключение, но процедурата оскъпява много.
2. Къде му е мястото?
Ако държите не само на красота, но и на аромат, мястото на зюмбюлите е възможно най-близо до вас. А засаждането в градината трябва да следва няколко правила:
1. Почвата не бива да е много богата и да задържа прекалено влагата. Дълбочината на засаждане е до 10 см в зависимост от почвения тип и фракцията на посадъчния материал.
2. В група луковичните цветя изглеждат най-добре. Разстоянието между луковиците да е 7-15 см. В противен случай не е изключено полягане и ще се налага да подпирате тежките цветове.
3. Със торене или без?
Ако се чудите дали да добавите торове при засаждането на луковиците, помислете добре и подходете разумно. При условие че цветята в градината ви се развиват добре, тогава недейте.
Защо ли? Защото зюмбюлите не се нуждаят от много храна и защото, ако прекалите, ще се сблъскате с поне 2 проблема - загниване и полегнали растения.
Година-две след засаждането и при необходимост може да внесете специални торове за луковични цветя веднъж през есента и втори път, когато вегетацията започне и се развият листата.
4. Размножаването иска време
Зюмбюлите образуват малко детки. Ако искате да ги размножите, късното лято е най-подходящият момент.
Старите луковици се вадят внимателно от почвата, ако са останали там през лятото, а малките луковички се отделят внимателно от майчината. След това всички се засаждат, като е най-добре да се разделят по размер, а мястото им да се отбележи прилежно.
Не забравяйте да полеете, за да се уплътни почвата и да се запълнят въздушните джобове около луковиците. Очаквайте цвят след не по-малко от 2-3 години.
Най-продаваните сортове
Несъмено лилавият зюмбюл е един от най-търсените и отглежданите, но цветовата гама не се изчерпва само с него. Не забравяйте:
- Бялата перла в короната (сорт White pear‘). Приказна е!
- Уж червеният, но все пак красив Jan Bos
- Нежната розова изненада Pink surprise
- Нестандартната циганска кралица (Gipsy Qween) в прасковено оранжево
- Единственият жълт зюмбюл City of Haarlem
- Драматичното тъмно измерение в почти черна краска Dark Dimension и още много други.
