В края на октомври 2015 г. в претъпкания нощен клуб “Колектив” в Букурещ избухва пожар. 26 души умират на място, стотици са ранени. В последвалите няколко месеца още 38 пострадали губят живота си. Протести обхващат улиците на румънската столица, а един журналистически екип започва своето разследване на случая. По това време в Букурещ е и режисьорът Александър Нанау. Той е роден в Румъния, но дълги години живее, учи и работи в Германия. През 2010 г., когато е само на 30 г., документалният му филм “Светът, според Йон Б.” му носи награда “Еми”.
Заедно с екип на НВО обединяват усилия в заснемането на документален филм, който да показва обективно случилото се след пожара в “Колектив”, последвалото разследване и трусовете във властта.
Лентата им “Колектив” вече е факт. Тя следва властите в лицето на тогавашния министър на здравеопазването Влад Войкулеску, екипа на журналиста Каталин Толонтан в тяхното търсене на истината, родители на загинали и пострадали от пожара, които се опитват да се справят с мъката. Всичко започва от разследването на един пожар, но след сериозното проучване, разкази на много замесени се стига до разкрития за огромни злоупотреби и корупция на много нива в цялата здравна система. “Колектив” може да се гледа в HBO GO.
Ето какво разказа режисьорът на филма пред "24 часа".
Александър Нанау:
Филмът ни показва защо е толкова
важна разследващата журналистика
- За какво е филмът ви, г-н Нанау? Той показва разследването на една трагедия или по-скоро е история за нуждата от промяна в обществото?
- Това е история за ролята на разследващата журналистика, за необходимостта от нея и защо е толкова важна в обществото на фона на политиците, които лъжат през цялото време. Но преди всичко това е история за куража на отделни хора - на всички онези, които подадоха сигнали за злоупотреби с риск за живота си и с риск да загубят работата си. За да може всички да научат за разредените дезинфектанти, за бактериалните инфекции в болниците, които убиват толкова много хора. И за да разберат колко корумпирани са властимащите.
Това е и филм за надеждата, че всеки глас може да бъде чут и може да промени мнението за случващото се в цяла една държава.
- Как стигнахте до всички тези хора, чиито гледни точки показвате във филма си - журналистите, пострадалите, роднините на жертвите, министъра на здравеопазването?
- Първо се свързахме с журналистите, но мина време, преди да се съгласят. Те трябваше да предпазят информацията си, източниците си, но видяха, че имаме голямо желание да покажем какво наистина правят. А и в същото време самите ние бяхме стигнали до някои разкрития. Осъзнаха, че няма да попречим на работата им и няма да предадем доверието им, и се съгласиха. По-късно Толонтан ми разказа, че видял във филма ни възможност да привлекат вниманието на по-младата аудитория, която не чете вестници и не разбира важността на работата на журналистите, особено в страните от Източна Европа, където не се учи за стойността на свободната преса. Може би ще гледат филма ни и ще разберат защо имат нужда от вярна информация и че само свободната преса може да им я даде.
- Имали сте свой екип, който е направил предварително проучване, преди да започнете да снимате филма. Каква беше неговата работа?
- В този екип бяха 4-5 души. Те трябваше да проучат и най-малките детайли, до които успеят да се доберат, за какво лъжат властите, така че самите ние да имаме ясна картина. Трябваше да се свържат с хората, които показваме - пострадалите, родителите на жертвите, журналистите, лекарите. И така да стигнем до онези, чиито живот проследяваме и показваме с камерата си. Искахме да покажем как румънското общество започва да се променя.
- Трябваше ли да давате гаранции, или да спазвате ограничения при снимките на толкова много различни герои?
- Не, нямаше никакви ограничения - когато разказваш истории, няма как да бъдеш ограничен. Никой от героите не ни е казвал с кого може да снимаме и с кого - не.
Мога да ви дам пример с жертвите - успяхме бързо да спечелим доверието на близките им, защото в екипа ни имахме пряк свидетел на пожара в “Колектив”. Той е бил там, за да снима концерта онази вечер заедно със свой колега оператор. Приятелят му умира при пожара, но той оцелява. След месец и половина в кома се събужда, а малко след като излиза от болницата, двамата се запознахме случайно и го поканих да стане част от проекта ни. Благодарение на това, че той се съгласи да влезе в екипа ни, много други пострадали и роднини на жертви ни гласуваха своето доверие.
- Как стана така, че спортен всекидневник направи това важно разкритие за мащабни злоупотреби, а не друга голяма медия?
- Каталин Толонтан и колегите му се занимават с подобни разследвания в последните 20 г. основно в сферата на спорта, затова и са доста популярни в Румъния. Покрай техни репортажи няколко спортни министри се разделиха с поста си и влязоха в затвора. Заради това и хората, които подадоха сигнали за злоупотребите в болниците, имаха доверие точно на тези журналисти. И отидоха при тях, а не при някои други.
- Имахте ли идея до какви разкрития ще стигне разследването за пожар в един клуб?
- Не, в началото знаехме само, че разследват цялата система, но не и за какво точно. Когато правиш документален разказ, никога не знаеш каква ще е историята накрая. Знаеш само, че имаш интересни герои и се надяваш накрая нещата да се получат. И си даваш време поне една година, за да ги проследиш. Ние снимахме една година, след това монтирахме филма ни пак цяла година. Ако искаш да правиш качествено кино, ти трябва време и трябва да разкажеш историята по най-добрия начин.
- Казвате, че сте имали редкия шанс да разберете връзката между онези, които управляват, техните граждани и пресата. Какво ще се случи, ако махнете пресата от уравнението?
- Това може да го видите много ясно в Китай, откъдето тръгна коронавирусът. Те лъжеха за него, а сега той е по цялата планета, защото там няма свободна преса. Свободната преса би искала да се говори за вируса от самото начало, а какво стана вместо това - пълно мълчание.
Какво ще се случи, ако махнем пресата - ами представете си, че нея я няма в България. Тогава съвсем спокойно шеф на тайните ви служби може да стане някой мафиот например. Ясно е, че властта никъде не е демократична, а се опитва да стане още по-всеобхватна и да краде пари. Случва се навсякъде по света, не само в Източна Европа, Западна Европа или Америка. Единствено свободната преса поддържа баланса. Тези хора - властимащите, трябва да бъдат контролирани.
- Днес има голям избор на свободна преса, но и на бързи новини, фалшиви новини. В този смисъл трябва ли да има ограничения на свободната преса?
- Според мен пресата трябва да бъде приемана като всяка друга институция на една държава. Пресата е институция и тя трябва да функционира и да се управлява със закони, с правила. Ако свободната преса не спазва правила, като да проверява информацията си, източниците си, да се придържа към фактите, тя ще се срути. Тя ще бъде просто отражение на онова, което управляващите искат да бъде видяно като действителност, но тя ще е фалшива реалност.
Нещо, което ние трябва да научим, е да не се доверяваме на медия, която не спазва правилата на своята професия.
- Поддържате ли връзка с героите от филма си - те гледаха ли го и какво ви казаха след това?
- Да, все още поддържам връзка с тях. Заедно отидохме на филмовия фестивал във Венеция на премиерата на лентата. Това беше много важен момент за всички ни - и за родителите на жертвите, и за пострадалите, и за хората, които подадоха сигналите за злоупотребите, защото успяха да разкажат историята си на целия свят. След прожекцията дълго време приемахме овациите на публиката, която беше на крака. Всички аплодираха куража на героите и изпитанията, през които са минали.
