Човек все по-често обръща поглед към природните лечебни средства, с които ни дарява майката земя. Сред тях многобройните видове сол заемат едно от челните места. Влиянието и полезното действие върху човешкия организъм на солта и различните препарати от нея нарастват значително, когато човек е въоръжен със знания за лековитите свойства. В това отношение настоящата книга може да се превърне в добро помагало и сигурен пътеводител.
В нея са дадени многобройни сведения за използването на солта в най-новата народна и в традиционната медицина за лекуването и профилактиката на различни заболявания и е разкрита огромната лековита сила, която ни помага да запазим здравето и да удължим живота си. Включените в книгата препоръки са естествено продължение и допълнение на това, което знаем от предшествениците си относно лековитите свойства на солта.
“Чудодейната сила на солта” е за здрави и болни, за млади и стари.
Съветите в нея са лесно изпълними и по силите на всеки.
Готварска сол
По произход и начин на добиване готварската сол се дели на каменна, получена чрез изпаряване на водата, езерна и утаечна. Природните запаси от натриев хлорид на Земята са почти неизчерпаеми.
За един от най-необходимите на човешкия организъм минерали се смята каменната сол, или галитът. Този особен минерал има какви ли не цветови оттенъци, като се започне от бяло, прозрачно, сиво до червено, получавано от разсеяните частици хематит в него, а също жълто или синьо, дължащи се на частиците метален натрий. По степен на прозрачност галитът притежава слаб стъклен блясък. Основните местонаходища на природния минерал в Русия са край Москва, в Пермския край, по долното течение на река Волга. Големи запаси от каменна сол има в Украйна (Донбас), Полша, Германия и Австрия. Най-често кристалите са безцветни, синкави или червеникави. В земните недра има огромни пластове от сол. Тя се добива в мини или кариери (на открито). В общото производство на готварска сол в РФ делът є е около 42 – 43%. Тя се отличава с ниско съдържание на примеси, с високо съдържание на натриев хлорид (до 99%) и ниска влажност.
Готварската сол, или натриевият хлорид, се произвежда и използва, след като минералът галит бъде пречистен. Съществуват и в различен вид се използват: пречистената и непречистената (каменната) сол, едрата и ситно смляната сол, чистата и йодираната. Произвеждат се няколко вида качество – екстра, най-високо, първо и второ. Колкото по-високо е качеството, толкова повече натриев хлорид и по-малко неразтворими във вода вещества има в солта. Естествено, че готварската сол с по-високо качество е по-солена и по-бяла. За останалите видове качество са допустими оттенъците: сивкав, жълтеникав и възрозов. Но в готварската сол от което и да е качество не бива да има примеси, които се виждат с невъоръжено око. Между другото, вкусът на всяка сол също трябва да е чисто солен, без горчива или кисела жилка.
Солта, добивана чрез изпаряване, е продукт от естествени разтвори, добивани от земните недра, или от изкуствени такива, получени чрез разтварянето на каменна сол във вода и след това извличана със сонди. Соленият разтвор се пречиства от примесите и се изпарява във вакуумни апарати, при което се получава вакуумна сол, или в открити плоски съдове – изпарители. Солта, получена чрез изпаряване, има дребнокристална структура. Тя, особено вакуумната, се характеризира обикновено с високо съдържание на натриев хлорид, незначително количество примеси и минимална хигроскопичност.
Самоутаилата се, или езерната сол се добива от дъното на солени езера. Най-големи находища са езерата Баскунчак и Елтон в Башкорстан, запасите на които могат да задоволят нуждите на цялото население на Земята за период от около 1500 години. В солената езерна вода (наричана още рапа) солта се утаява на пластове. Тя се отличава с това, че съдържа примеси (тиня, глина, пясък и др.), които придават жълтеникав или сивкав оттенък, има по-висока влажност и хигроскопичност.
Добивът на сол от солените езера се извършва механично. При нейното събиране от дъното се използва различна техника: тракторни товарачи, булдозери, помпи за сол и фрезерни комбайни. Езерната сол се промива с рапа, центрофугира се и се суши. Важно е солта да бъде отделена от рапата (наситен разтвор) и от тинята, които се стичат обратно в езерото.
Утаечната, или басейновата сол се получава в южните райони от океанската или морската вода, която се отвежда в плитки, но с голяма площ изкуствени басейни. Под въздействието на слънчевата (естествена) топлина водата от басейните се изпарява, а солта се утаява. Утаечната сол се отличава с високо съдържание на примеси и висока хигроскопичност и с това, че е цветна. Относителният дял на утаечната сол в общото производство на сол е малък – около 1 – 1,5%.
По начин на обработване готварската сол се дели на дребнокристална (получавана чрез изпаряване) с размер на кристалите около 0,5 мм; мляна (каменна, езерна, утаечна) с размер на кристалите от 0,8 (сито No0) до 4,5 мм (сито No3), немляна (във вид на парчета или зърна до 40 мм, йодирана – дребнокристална сол, обогатена с йодиран калий (25 г на 1 т сол).
Готварската сол се опакова за търговията на дребно в съответните пакети. Солта се разфасова в потребителски пакети от различни материали, включително запечатвани термично с нето тегло от 1 до 1000 г.
Хималайска розова сол
Преди около 200 – 250 милиона години се срещат два континента – днешна Индия и горната част на Евразия, в резултат на което след известно време се образува най-високата планина в света – Хималаите. А залежите от сол, които преди това се намирали в океана, заради движенията на земната кора все повече се издигат нагоре към повърхността, като пътьом се смесват с магмата и така се обогатяват с различни макро- и микроелементи.
Ето защо хималайската сол е един от най-полезните видове сол на планетата.
Розовата сол от далечни времена е ценена от лекари и лечители заради нейните прекрасни лековити свойства. Още навремето си Александър Македонски заповядва да я извозват със слонове по индийския хребет за царските семейства и тогавашната аристокрация.
Според различни данни хималайската сол съдържа между 82 и 92 макро- и микроелемента, докато в обикновената готварска те са само 2. Хималайската сол отговаря на всички днешни стандарти за качество. Понастоящем тя се добива в планинската част на Пакистан. В непреработен вид хималайската розова сол представлява парчета с розов или виолетов цвят. Готварската хималайска сол се продава във вид на средни по размери кристали. Това е свързано с резултатите от проучванията, според които розовата сол се усвоява най-добре, когато е в кристално състояние. Точно затова към опаковката є често се прилага специална мелничка за смилане на продукта. Розовата готварска сол се използва в кулинарията, също както и другите видове от този продукт.
Лековити свойства на хималайската розова сол
Пречиства организма от шлаки, възстановява и регулира водно-солния обмен, стимулира апетита, спомага за регенерирането на клетките и за подмладяване на целия организъм; отпуска мускулните тъкани; уравновесява психичното състояние; има комплексен терапевтичен ефект, когато се използва за вани; не задържа вода в тъканите, ако се взема в нормални дози (готварската сол задържа течностите, дори да се взема в малки дози); има леко слабително и диуретично действие; подобрява циркулацията на кръвта и лимфата; напълно се усвоява от организма, защото прониква в клетките в първичния си вид, без да се преобразува; облекчава синдрома на махмурлук; помага при болки в ставите.
Показания за използване на хималайската сол
Храносмилателни разстройства; отслабена имунна система – синдром на хронична умора; заболявания на пикочно-половата система; заболявания на опорно-двигателния апарат (на гръбнака, подагра, ревматизъм, артроза, артрити и др.), заболявания в устната кухина и носоглътката (грип, пародонтоза, зъбобол, ангини, други инфекции и т. н.); ендокринни заболявания (тиреотоксикоза, затлъстяване, мастопатия, женско безплодие); ухапвания от насекоми – мястото трябва да се намокри с вода и да се посипе със солта; проблеми с метаболизма; нарушен сън; кожни болести (херпес, обрив, псориазис и др. – мястото се намокря със солен разтвор и след няколко минути се изплаква); хипертония, отравяния; задържане на вода; астма.
Противопоказания за вземането на солни вани
Злокачествени тумори, а също и доброкачествени, ако бележат тенденция към нарастване.
Всякакви заболявания на кръвта в обострен стадий. Прогресираща глаукома.
Бременност (през втората половина).
Заболявания, които се характеризират със склонност към храчене на кръв или кръвотечения.
Туберкулоза в активна фаза по време на процеса на образуване на каверни.
Повишена чувствителност и непоносимост към солта.
Венозна недостатъчност в краката (хронична форма). Прогресиращ тромбофлебит.
Възпалителни процеси в остра форма при обостряне на хронично заболяване или негово усложняване, придружавано от остър гноен процес.
Някои разновидности на кожни заболявания, например пемфигус, мокреща екзема и др.
Някои стадии на бъбречна недостатъчност (хронична форма).
Начини за използване на хималайската розова сол
Профилактика и лечение на редица заболявания или просто изхвърляне на шлаките с помощта на лечебен солен разтвор, солени вани, инхалации, гаргари или компреси.
Използване в хранителната промишленост.
Хималайската сол е не само много по-вкусна, но и много по-полезна от обикновената.
Йонизиране на въздуха със солни лампи за профилактика на респираторните заболявания.
Във вид на дезодорант – за целта съответното място се намокря със соления разтвор.
Солта предотвратява размножаването на бактериите и е много по-безопасно вещество, отколкото съвременните дезодоранти, които съдържат големи количества химикали.
След бръснене разтворът с хималайска сол много добре успокоява кожата и отстранява зачервяванията.
