Днешните американски всекидневници обстойно коментират церемонията по раздаване на тазгодишните филмови награди "Оскар".
Вестник "Ню Йорк таймс" отбелязва, че южнокорейският филм "Паразит" е спечелил, но като цяло американците от азиатски произход продължават да са губещи. Авторът на анализа Уолтър Чоу, който е американски кинокритик от китайски произход, смята че победата на режисьора Пон Джун-Хо няма нищо общо с представителството на хора като него в САЩ. Победата на "Паразит" е зашеметяващ момент, но не и водораздел, пише той. Тя със сигурност е повод за празнуване, защото организация с лоша слава заради спорен вкус при избора си, този път направи верен избор. Това безспорно е огромна победа за южнокорейската киноиндустрия. Но въпреки първоначалната еуфорична реакция на много американци от азиатски произход, победата на "Паразит" няма нищо общо с тях, анализира Чоу. Това просто е признание от Холивуд, много закъсняло, тъй като от години Южна Корея произвежда превъзходни филми.
В социалните медии темата бързо предизвика поляризирани мнения. За лявоориентираните победата на "Паразит" е потвърждаване на инициативите за подкрепа на многообразието, предприети от американската академия за киноизкуство през последните години, посочва авторът на "Ню Йорк таймс". Той пише, че изявеният кинокритик от азиатски произход Джъстин Чан е отбелязал предпазливо в "Лос Анджелис таймс", че това (победата на "Паразит") "вероятно е знак, че усилията на академията да внесе многообразие в редиците си и да стане наистина глобална институция имат недостатъчен, но измерим ефект".
За десните, посочва авторът на "Ню Йорк таймс", това е допълнително гориво в машината на страха. Победата на "Паразит" е доказателство за наличието, ако не за началото, на нова Жълта опасност, заговор на прогресивните медии да попречат на все по-авторитарния национализъм, до който консерваторите се домогват. Дори преди победата на "Паразит" в категорията за най-добър филм, изтъкнатият водещ в консервативната телевизия "БлейзТиВи", се оплака пред близо 60 000 свои последователи в Туитър, че "мъж, който се казва Пон Джун-Хо, печели наградата за сценарий, изпреварвайки "Имало едно време в Холивуд" и "1917", пише "Ню Йорк таймс".
Продължителните вторични трусове след почестите за "Паразит" ще задоволят някои от надеждите и ще подхранят някои от страховете от двете страни на социалното разделение.
Когато бях дете, пише Уолтър Чоу, често ме питаха познавам ли Брус Лий. За съучениците ми съществуваха само двама азиатци - аз и Брус Лий. Убеждението, че има само една азиатска култура, а не десетки, някои с вкоренена неприязън и предразсъдъци една срещу друга, беше основен източник на неразбирането между Изтока и Запада, коментира той. Много от американците от азиатски произход са бездомни в културно отношение както в държавата, от която са родителите им, така и в САЩ, заключава Чоу.
В друг материал на "Ню Йорк таймс" колумнистка от азиатски произход подчертава, че на церемонията за раздаване на наградите "Оскар" е проличала класова борба, а триумфът на "Паразит" е криза на вярата в капитализма. В неделя вечер, пише авторката, "Паразит" на Пон Джун-Хо се превърна от просто голям филм в явление, което остава в историята, като стана първата чуждестранна творба, спечелила "Оскар" за най-добър филм, след като преди това спечели други три важни награди, сред които и "Златен глобус". Нито един чуждестранен филм досега не е бил толкова награждаван в САЩ. Освен че е превъзходно направен, филмът очевидно предлага намираща отклик мрачна социална визия, която е толкова различна от всичко, излизащо от Холивуд. Начинът, по който филмът се приема, е доказателство за същата криза на капитализма, която прави Бърни Сандърс водещ кандидат за президентската номинация на Демократическата партия, посочва авторката.
"Паразит" рисува свят, където между богати и бедни има бездна. Американците са склонни да мислят, че класата е свързана с начина на поведение, поне донякъде, и ако овладееш нравите на богатите, може да си проправиш път напред. Но светът на Пон Джун-Хо е такъв, че от него няма как да се измъкнеш. "Паразит" дори не е неговият най-марксистки изглеждащ филм, за разлика от футуристичния трилър "Snowpiercer" от 2013 г.
В "Паразит" класата е показана като стоманен капан, докато филмът преминава от комедия в гротеска. Американската масова култура не е в час с днешния свят, където умствените възможности и съобразителността не са гаранция за по-големи възможности, посочва авторката.
Във в. "Вашингтон таймс" също се посочва, че на церемонията по раздаване на наградите "Оскар" е имало силно изразен класов елемент. "Карл Маркс беше цитиран на Оскарите и това дори не е изненадващо", гласи заглавието на анализа. Джулия Райкарт - режисьорка на наградения документален филм "Американска фабрика", продуциран от новата компания на бившия президент на САЩ Барак Обама, отдаде дължимото на Карл Маркс в речта си при получаване на наградата. Речта й изглежда беше рефрен на последния ред от "Комунистическия манифест". Изненадата тук е, че това не е изненадващо. Винаги сме знаели, че левичарите, особено начетените, интелектуалците, културните членове на елита, са влюбени в Карл Маркс, Владимир Ленин, Бенито Мусолини, Йосиф Сталин, Че Гевара и такива като тях, пише авторката на "Вашингтон таймс". Но вече по-открито показват пристрастията си. Изваждат любовта си кам фашизма и обожанието на деспотите от сенките и тъмните ъгли, право под светлините на Холивуд, в речите при получаване на награди. Защо не? Те разполагат с политици като сенатора Бърни Сандърс и републиканката Александрия Окасио-Кортес, които придават достоверност на социалистическо-комунистическата идеология, коментира авторката. Допитванията показват растящ брой американци, родени между края на миналия и началото на този век, и други млади американци, които дават предпочитания на социализма за сметка на капитализма. Защо да продължават да крият уклоните си към тиранията? "За работниците днес става все по-тежко и по-тежко", каза режисьорката Райкарт. "Вярваме, че нещата ще се подобрят, когато работниците по света се обединят". Не е ли това нещо специално, пита риторично авторката и се позовава на писаното от Маркс през 1848 г., който казва, че работниците няма какво да загубят, освен веригите си. А кинокомпанията на Обама побърза да изрази похвалата си за успеха, отбелязва авторката. И допълва отново: не е ли това нещо специално?
Сега остава някой да вземе цитат и от Сталин като отговор, заключава тя.
