Растението не обича да бъде пресаждано, но много добре реагира на подкастряне
През есента се обсипва с малки червени или жълти зрънца, много харесвани от птици и хора
Зимните месеци ми приличат на намусен тийнейджър с променливо настроение, но подготовката за празниците отвлича вниманието ни към други, много по-приятни сцени и дела. Изключвам копаенето в градината, което е сведено до нула в този празничен период в годината.
Зимата не трябва задължително да е сива и лишена от светлина и радост. Погледнете навън! Птичките се тълпят върху червените плодчета на шипката, бъзака, калината и... ето го! Джела! При вида му, сърцето ми се изпълва с коледно настроение! Яркочервените му плодчета проблясват в тъмната зимна вечер като малки искрици надежда за предстоящи щастливи дни!
Джелът - още илекс, самодивски чемшир, холи, е вечнозелен или по-рядко листопаден храст или дърво с лъскави, твърди, с бодливи или с гладки краища листа. В България се среща в Странджа и други области, но не е много естествено разпространен.
Има видове, които са чувствителни към ниски температури, но повечето са зимоустойчиви, както и най-разпространеният вид и у нас - Ilex Aquifolium. Не е капризен по отношение на почва или местоположение, но тези с двуцветни листа предпочитат слънце или полусенчести места. Подходящи са дори и за обветрените крайморски брегове.
През пролетта джелът се покрива с малки, почти незначителни бели цветчета. Тъй като той е двудомен, мъжките и женските цветове са разположени на различни растения - т.е., за да има плодчета върху женския джел, наблизо трябва да има и мъжки.
През есента джелът се обсипва с малки червени или жълти зрънца, обожавани от птички и хора. За птиците това е храна за през зимата, а хората неминуемо ги свързват с настъпващите коледни празници.
Мисля, че всеки градинар би искал да знае как да размножи джела. Това става по два начина – или с резници, взети от късно лято до ранна есен (трудно е), или с добре узрели семена (плодчета), най-добре през пролетта.
Ще опиша по-лесния метод - чрез семена. Отстранете меката част на плодчетата - не е задължително, защото аз съм имала успех и без да я махам, и ги засадете в саксия. Това, което непременно трябва да им осигурите, са два студени периода, т.е. две истински зими или имитация на две зими. Имитацията можете да постигнете, като сложите в хладилника (температура около 3°С) полиетиленова торбичка с компост и няколко плодчета. Казват, че трябва да се държат така за около 5 месеца, но моята практика показва, че 1-2 месеца са достатъчни.
Ако решите да ги засеете направо в саксия, необходимо е компостът да е влажен и песъчлив. Ще трябва да ги забравите навън за около 18 месеца!
Не е нужно да ги прибирате зиме или през лятото в помещение. Просто поддържайте постоянна влага в саксията – важно е.
Джелът не обича да бъде пресаждан, но много добре реагира на подкастряне. Това е най-добре да се прави през много ранна пролет. Ако оставите растението неподкастрено, то образува дълги, безлистни, тънки клончета, които не са кой знае каква радост за окото. Но ако го подкастряте редовно, растението може да придобие приказна форма или да стои като декор на театрална сцена с мистериозни кътчета, привличащи любопитното око.
За мен живият плет от джел е най-добрият - колкото повече се подкастря, толкова по-гъст става, а колкото по-гъст е, толкова повече птици гнездят в него. Понеже е вечнозелен, предоставя възможност градината ви целогодишно да е изолирана от чужди погледи. В годината, в която го подрязвате, обикновено няма цъфтеж, тъй като цветовете се появяват на миналогодишните клонки.
За да го оформите като дърво, изрязвайте ниските клони и го оставете да расте високо, като подкастряте короната на всеки 2 години. Така може да достигне до 3-4 метра височина. Става бавно, но резултатът е много удовлетворителен.
Също, ако не изрязвате долните клони, можете да го оформите като цилиндър, конус или пирамида. Растения като джела ще са едни от малкото, които запазват зеленината си целогодишно и допринасят за красивото оформление на градината ви.
Джелът е много повече от декорация на коледен сладкиш или новогодишни картички. Да, сещаме се за него през зимата, когато става забележим с яркочервените си плодове върху фон от лъскави зелени листа и когато можем да го вплетем в коледните венци на вратите си.
Това, разбира се, е много по-добър вариант, вместо да използваме за новогодишната украса в дома ни материали, които не се рециклират!
