"Свободната преса може да бъде добра и лоша, но преса, която не е свободна, не може да бъде нищо друго освен лоша." С тези думи на Албер Камю, цитирани от посланика ни в Албания Мартин Райчевски, започна днес 15-ата световна среща на българските медии в Тирана. Тя бе открита от Максим Минчев, генералният директор на БТА, който не само е идеолог на срещите, но и техен вдъхновен организатор.
Световната среща събра над 200 български журналисти, които живеят и работят в България, САЩ, Холандия, Испания, Кипър, Гърция, Словакия, Хърватия, Канада, Словения, Румъния, Аржентина, Украйна, Западните покрайнини, Чехия, Сърбия, Албания.
Те бяха приветствани задочно от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, която казва в поздравителния си адрес, че в днешния свят, в който се пораждат все повече фалшиви новини, все повече се нуждаем от качествени медии. "Казват, че с дума е по-лесно да убиеш човек, отколкото с камък. Затова вашата отговорност е голяма", пише Захариева. По думите й между България и Албания има исторически връзки, двете страни поддържат дипломатически отношения от 105 години, а от две години българската общност в Албания е официално призната.
Световната среща на практика предизвика интереса и на Албанската телеграфна агенция, която иска да използва опита на БТА и да осъществи подобна инициатива, тъй като има големи албански диаспори по света. Обясни го Армела Касничи, генерален директор на Албанската телеграфна агенция, също гост на откриването на българската среща. Впрочем генералните директори на няколко балкански агенции са в Тирана, тъй като преди ден се събират на Генерална асамблея на информационните агенции от Югоизточна Европа.
Може би пръст на съдбата е, че 15-ата световна среща е на свещено историческо място. Ние сме на няколко десетки километра от мястото, където са изковани българските букви, на които пишат 250 милиона, разказа акад. Антон Дончев на откриването на срещата. Той е своеобразен талисман на българските журналисти по света, тъй като присъства на всичките им срещи досега.
"Това, което направим, не е само за нашето днес, а за времето, което идва", каза академикът и илюстрира думите си с притча за Климент, който поискал градинарят му да засади дъбове около къщата му, въпреки че заради възрастта си едва ли щял да ги види раззеленени, но пък щели да останат за поколенията.
Откриването на срещата събра за първи път на една сцена 3 младежки състава от Голо бърдо, Гора и Корча - области в Албания, в които живеят българи. Те така вдъхновено изпълниха български народни хора и песни, че вдигнаха цялата зала да изиграе хоро с тях.
