Единственото, което търсихме, и продължаваме да търсим, е да представим на зрителите колко красива е любовта – истинската, дълбоката, смислената, чувствената, понякога и неразумната любов. Това Николай Волев (1946-2024) казва пред БТА в интервю от февруари 2024 г. по повод премиерата на „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала".
„В този текст ми хареса възможността да разкажа една любовна история по най-добрия начин, по който аз обичам, искам и мога – чрез трагикомедия, не само комедия, не само трагедия, не само драма. Този жанр ми е особено любопитен, пали ме. Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение, е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин“, казва още той. Днес се навършват 80 години от рождението на големия българския режисьор.
Той е роден на 10 април 1946 г. в София. Корените му по майчина линия са от Петрич, а родът ѝ води началото си от преселници от Серско. Именно семейството се оказва определящо за ранното му възпитание и усещане за свят „Цялостното си възпитание дължа изключително на семейството. И то най-вече на баба ми. Летата ме отмъкваше при нея. Ходех за кестени по Беласица, Струма беше моята река“, спомня си той.
ДО ЛОНДОН И ОБРАТНО
През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС). През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий (1969-1972).
Споделя, че се връща в България заради вродена носталгия, и добавя: „Нелечима е. Нито е заслуга, нито е качество. Не мога да кажа какво е, но болката е страшна. Като отритнат влюбен – знаеш, че няма да умреш, но си мислиш, че умираш“. Не крие обаче, че решението му има и по-прагматична страна – по това време субсидиите за кино в Англия са сведени до минимум, а мнозина режисьори, сред които и неговият преподавател Майк Лий, са принудени да оцеляват с телевизионни постановки в продължение на 16-17 години.
В НАЧАЛОТО Е ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО
След завръщането си в родината през 1973–1975 г., работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия (БНТ). От 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „Бояна филм“, а от 1991 г. работи на свободна практика.
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата „Сребърен дракон“ на 21-вия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 г. за документалния си филм „Дом № 8" (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. Въпреки пороя от отличия, които започват да се редят през 80-те, Волев отбелязва: „За мен времето е най-висшият съдник за стойността на едно произведение на изкуството“.
През 1993 г. излиза документалния му филм „Вестникарската война", а през 1999 г. – документалните му филми „За смъртното наказание“, „Бърза помощ“, „Зимна приказка“, „Вечният любовник“ и „Кремиковци – снимка за спомен“.
КИНО ФУРОР
Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е „Двойникът" (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват „Господин за един ден" (1983), за който получава наградата за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., „Да обичаш на инат" (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25-ия кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.
През 1989 г. за „Маргарит и Маргарита" (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма „Козият рог" (1994), на който е сценарист, получава „Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм „Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е „Извън пътя“ (2017).
По време на десетия международен „София филм фест“ през 2006 г. Николай Волев получава „Наградата на София“ за цялостен принос към киноизкуството.
ДЕБЮТ В ТЕАТЪРА
През 2018 г. излиза автобиографичната му книга „Девствената проститутка“. През 2024 г. е премиерата на втората му театрална постановка „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала" по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс.
Първата му театрална пиеса „Сексът - начин на употреба", базирана на текстове на Дарио Фо и съпругата му Франка Раме, е поставена през 2018 г., след като 12 години режисьорът Николай Волев е търси актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен мъдрец, и най-сетне я намира в лицето на Кристина Топалова.
Николай Волев умира на 15 октомври 2024 г., на 78-годишна възраст.
