- Вричат се един на друг скришом само с още 4-ма души, вечерта нейните родители щели да припаднат от новината
- За музикален запис в Киноцентъра Кико я взема с олдсмобила на Емил Димитров, а после на турне в Съветския съюз любовта им се разгаря
- "Обич, разбирателство, отстъпчивост и да вървите в една посока" - това са най-важните неща за семейното щастие на певицата
С незабравима веселба голямата фамилия на певицата Маргарита Хранова и съпруга ѝ Кирил Бойчев отпразнува този месец тяхната златна сватба. Половин век семейно щастие. Емил Димитров орисва любовта им, двамата се вричат един на друг тайно от нейните родители, а после с обич и разбирателство вървят заедно и не пускат ръцете си през годините до днес, ставайки родители на двама синове - Кристиян и Кирил, и радвайки се на трима внуци - Кристиян, Иван и Дориан. Хранова и нейният съпруг са пример за дълъг и хармоничен брак - рядкост в музикалните среди. Пред "24 часа - 168 истории" обичаната певица признава, че любовта изисква компромиси, а ревността само може да я разруши. Тя също така не се съмнява, че ако можеше да изживее живота си отново - пак би избрала своя Кико.
- Г-жо Хранова, 50 години брак. Каква е тайната на вашата приказка?
- Не знам точно каква е тайната. Слава богу, сме живи и здрави толкова години заедно. За това "заедно" тайната е обич, разбирателство, отстъпчивост, да вървите в една посока. Това са нещата, които са важни, за да се разбират двама души.
- Каква беше първата среща със съпруга ви? Може ли да се каже, че Емил Димитров ориса любовта ви?
- Някога, да, може би заради него пламна любовта ни. Но ние се познавахме и преди това, защото той беше много близък приятел с Александър Петрунов от групата "Сребърни гривни". Сашо Ламята, както му казваха тогава, който сега е в Щатите и пак е много прекрасен певец. Той беше солистът и басистът на "Сребърни гривни", а с мъжа ми са били заедно в казармата и са приятели оттогава. В един момент Сашо Гривната свиреше с нас в групата "6+1" с големия музикант Иван Пеев. Беше една невероятна банда, в която бях и аз по негова покана. Така мъжът ми, Кико, се появяваше на концерти от време на време заедно със Сашо Гривната. Така сме се срещали, но само толкова. Е, разбира се, сигурно сме се харесвали. (Смее се.)
Впоследствие Емил Димитров ме покани да изпея един вокал, трябваше му висок глас. Аз се съгласих, разбира се. Записваше се в Киноцентъра, а аз нямах автомобил. И той изпрати Кико да ме вземе с невероятния му олдсмобил, който тогава беше купил от Париж. Тъй като Кико в онзи момент беше в неговия екип като техническо лице или нещо подобно, защото по онова време искаше да замине при брат си, който беше в Париж, а не го пускаха. По тази причина работеше с Емил, който се познаваше с брат му (и двамата вече не са живи) и беше обещал на Кико, че ако може, ще го вземе със себе си във Франция. Та така Кико дойде да ме вземе със страхотния олдсмобил, записахме песента и след това ме върна вкъщи. Някак нещата се завъртяха. Половин година по-късно Емил ме покани да направим едно невероятно голямо турне в целия Съветски съюз. Всички възможни републики минахме с Емил Димитров с концерти. Незабравимо и много вълнуващо изживяване. И тогава Кико беше в екипа му, като там вече съвсем се завъртя любовта ни. И така...
- С какво ви спечели сърцето?
- Беше мъжкар. Беше красив. Той и сега си е готин. Освен това имаше много хубави дрехи, а по това време нямаше кой знае какви. Тогава брат му изпращаше явно. Най-вече беше много чаровен и обаятелен, когато говореше.
- Кога разбрахте, че наистина това е човекът, с когото искате да остареете?
- Трудно е да се каже кога точно. Той беше в момент на развод и имаше малко дете. Моите родители го харесваха много, но след като разбраха, че се развежда и едва ли не изглежда, че аз развалям семейства, не бяха съгласни да бъдем заедно. В един момент той каза: "Ами или ще се оженим, или ще се разделим. Защото няма как да станат иначе нещата".
В крайна сметка решихме на 9 март 1976 година да се оженим. Организирахме си документите много тайно от моите родители, никой не разбра. Сутринта моите родители отидоха на работа, аз си облякох дрешките и отидохме заедно в Първи райсъвет с кумовете, с най-близката ми приятелка и с един фотограф. Бяхме ние, шестимата. После отидохме в Руския клуб и там всъщност отпразнувахме на обяд така наречената сватба. Подписване. След това, като се прибрахме вечерта, обявихме директно на родителите ми, че сме се оженили, и те направо щяха да припаднат. А пък на другия ден трябваше да тръгваме на турне заедно с Лили Иванова и с моите кумове. Кумът ми е тромпетист, прекрасен, и певец. Той беше също в бандата на Лили Иванова. Затова още вечерта казахме на нашите.
И всъщност, след като съм направила това нещо - тайно да се омъжа, значи съм решила, че това е човекът, с когото трябва да остарея.
- След този ваш бунт любовта ви минавала ли е през други изпитания?
- В началото един месец моите родители изобщо не ми говореха. Аз бях и на турне, което беше много добър момент. Кико беше взел квартира в "Бояна", една много сладка малка къщичка. Там отидохме да живеем, защото иначе нямаше къде. После нямам спомен как станаха нещата, но разбира се, че се сдобрихме с нашите. Забременях две години след като се оженихме. После дори живеехме за кратко при моите родители, докато си направим апартамента, за около година пак под наем и след това вече си влязохме в нашия дом, където и до днес си живеем. Подредиха се нещата. Той дори стана мой мениджър. Занимаваше се с двигатели с вътрешно горене, беше учител в едно училище по кормуване и по двигатели, но се отказа. Тъй като имаше много приятели музиканти и изобщо музиката го влечеше, продължихме заедно и по професионалния път. Той ме менажираше навсякъде. Действаше по всички въпроси около нашите турнета у нас и в чужбина, които организираше Концертна дирекция - документи, музиканти, апаратури, автобуси. Голяма опора.
- Това сплоти ли ви още повече?
- Да, разбира се. Така си помагаме един на друг.
- Но все пак трудно ли се съчетава успешна музикална кариера с хармонично семейство? С децата, с всичко.
- Може би за някои е трудно, за мен не беше трудно. Тъй като ние бяхме заедно непрекъснато. За много музиканти знам, че рядко има такива дълги бракове. Може би ние много точно сме се намерили един друг.
- Той ревнувал ли ви е от колеги, от почитатели? Смятате ли, че ревността може да пази любовта, или по-скоро я разрушава?
- Не мисля, че ревността може да пази любовта в никакъв случай. Мисля, че тя може само да я развали. Трябва да има разбирателство и доверие преди всичко. Ние винаги сме си имали доверие. Той знае, че аз съм популярна, нормално е да имам почитатели, нормално е да общувам с много хора и така нататък. Може и да си е имал някакво вътрешно чувство по този въпрос, но не го е споделял с мен. И не го е показвал.
- Според вас как се решават конфликтите? С мълчание, с разговор или с компромис?
- Мисля, че по-скоро с разговор, стига човекът срещу теб да иска да разговаря, ако има някакъв конфликт. И в крайна сметка, ако той не разговаря, по-добре човек да направи компромис и да отстъпи, за да има разбирателство. Имам предвид, че за много мъже е по-трудно да разговарят, затова жената трябва да подходи и да направи компромис. Но разбира се, и той много пъти е правил компромиси, не само аз. Обикновено жената винаги прави първата крачка към помирението след спорове или друго. Със сигурност. Отива, прегръща, целува и казва: "Хайде, не ми се сърди". И му минава. Мъжете имат по-голямо его, а жените - не толкова. Говоря от собствена гледна точка. Не се притеснявам да се извиня и да кажа: "Прости ми". Има много хора, които не могат точно защото егото им е много голямо.
- Като родители как винаги сте си разпределяли ролите?
- Понеже ние много пътувахме, слава богу, моите родители някога много помагаха за децата. Но ние много често ги вземахме и с нас. Дори в чужбина, когато сме били, те са били през лятото с нас - Финландия, Швеция, Австрия, къде ли не сме ги водили. Към тях по-строг винаги е бил баща им, но и аз също не ги глезех. В никакъв случай. Не обичам да глезя деца, особено пък момчета. Ако бяха момичета - не знам, може би щях повече да ги глезя.
- Сега глезите ли внуците?
- Не. Аз не съм от този тип. По-строга съм и се опитвам да ги възпитавам както трябва и да ги науча на правилни неща. Да не са лигави, да са честни, да са изпълнителни. Колкото и да е, трябва да има някаква дисциплина, за да може човек да расте правилно.
- Днес много по-трудно ли е да се запази един дълъг брак?
- Забелязвам, че младите напоследък въобще дори нямат брак, а едно съвместно жителство. Вероятно с мисълта, че при евентуален развод ще им е трудно от прагматична гледна точка - да няма дай ми телевизора, нá ти печката. Такива смешни истории. Често се получава така, но при интелигентни хора мисля, че не става така. Някои държат на традициите, някои са по-съвременни, така казват, че им е по-лесно.
- Какъв съвет бихте дали на внуците си в това отношение?
- Бих им казала, че това е хубаво като традиция, но те сами си решават. Не мога да се налагам в никакъв случай. Не искам да им се меся. Както и на децата и на снахите ми не съм се месила. Ако са искали моя съвет, аз давам мнение, пък те сами преценяват и решават дали да си вземат някаква поука и какво да правят.
- Вие сте мечтаната свекърва?
- Вероятно съм мечтаната. Да. Ако ги питате тях, мисля, че ще кажат точно това.
- Как искате да изглеждат следващите 10 години от вашата любовна история с мъжа ви? И как бихте искали да отпразнувате диамантената сватба?
- Най-вече да сме живи и здрави - това е най-важното. Ние иначе се разбираме. Да ни обичат децата, внуците, всички да са около нас и да отбелязваме празниците, както сме го правили и досега, защото ние сме много голяма фамилия. Сега за златната сватба съм много благодарна на Нина, снаха ми, съпругата на големия ми син, която подготви абсолютно всичко в детайли - масата, украсата, специална питка. Стана голяма веселба. Дори провокирах внуците да пеят с мен. Не беше сухарски празник, а незабравимо преживяване. Така си представям и диамантената сватба - да сме всички заедно.
- Ако можехте да върнете времето назад и да изживеете живота си отново, бихте ли избрали пак вашия съпруг Кирил?
- Разбира се. След като съм си го избрала сега в този живот, вероятно и в другия ще си го избера.
