- Водещият ортопед вдига на крака директора на "Пирогов" д-р Валентин Димитров и проф. Никола Владов - спасява не само пациента, а хирурга в него, за да продължи да оперира
- Медицината е отношение първо към себе си - непрестанен стремеж за личностно развитие, към страдащите и към ценностите в живота, казва медикът, помогнал на хиляди българи, който днес навърша 66 г.
Може би обща черта на големите хирурзи е, че са скромни хора, не парадират.
Това казва проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия към ВМА. В света на голямата хирургия той е познат като човека със “златни ръце”, които извършват най-сложните чернодробни трансплантации. Но малко хора знаят, че тези ръце и въобще кариерата му някога е висяла на един-единствен нерв.
Всичко се променя за миг – в шума на смачкана ламарина и свистене на гуми. Проф. Владов, който се бори със смъртта в операционната, се оказва безпомощна жертва в катастрофа с такси. Равносметката е брутална: тежка травма на дясната ръка. Един от пръстите му виси безжизнен. Прогнозите са между лоша и по-лоша с реален риск повече да може да държи важни хирургични инструменти.
В този критичен момент за хирурга Владов се намесва друг титан в своята област - ортопедът проф. Андрей Йотов. Прави не просто поредната операция, това е фин “ремонт” на биологичен инструмент, от който зависят животите на стотици бъдещи пациенти. Проф. Йотов подхожда с изключителен професионализъм и фиксира счупванията с метални импланти, заобикаляйки внимателно травмирания нерв. Работата му е толкова прецизна, че десетилетия по-късно тези “железа” си стоят в ръката на Владов – прекалено рискови за вадене, но и напълно съвместими с изискванията в професията и живота и дори в увлеченията по спорта. Едва 45 дни след инцидента, докато ръката му още се учи да чувства, проф. Владов се връща в операционната, за да извърши трансплантация.
Днес признава, че дължи пълното си възстановяване без последици именно на проф. Йотов. Моментът, в който един голям лекар спасява не просто пациента, а хирурга в него.
“Обадиха ми се около полунощ и цяла нощ го оперирах. За щастие, бързо се възстанови без последици за ръката и можеше да продължи да работи това, което е призванието му”, казва кратичко Андрей Йотов малко след случилото се. И доказва заключението на колегата Владов - “общото между големите хирурзи е, че са скромни хора”.
Професионалната му биография обаче е далеч от “скромна” - проф. д-р Андрей Йотов, дмн, е сред водещите ортопед-травматолози у нас с признания в развитието на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза. Началник е на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ “Софиямед”. А отскоро в житейската му такава е записано и съпруг на първата жена президент на България Илияна Йотова.
Но именитият професор, който на 18 март навършва 66 години, е изключително скептичен към обсъждане на “битово-политически сюжети” и въвличането му в подобна беседа май би било болезнено и за двете страни почти като счупване на крака.
Занимавам се с физически травми, има предостатъчно желаещи да нищят обществените, усмихва се докторът, на когото хиляди пациенти са благодарни. А сред тях освен проф. Владов е и настоящият директор на “Пирогов” д-р Валентин Димитров, когото буквално изправя на крака.
Завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г. Работи последователно като участъков лекар в Обзор, в “Пирогов” първо е научен сътрудник в Секцията по спешна травматология, след това е завеждащ Клинично отделение в III клиника по спешна травматология и началник на II клиника по ортопедична травматология.
А от 2006 г. - на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Оглавява Клиниката по ортопедия и травматология в “Софиямед” през 2016 г.
Три години е президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология, както и национален консултант. Автор и съавтор на над 240 научни труда, участва в монографии, има над 120 публикации.
Специализирал е в различни сфери на ортопедията и травматологията, включително хирургично лечение на фрактурите, ендопротезиране на големи и малки стави на горния и долния крайник, хирургия на таза и ацетабулума, детска ортопедия, онкоортопедия в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Нидерландия, Великобритания, Франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в курсове у нас и в чужбина, в това число и АО-курсове по фрактурна хирургия в Швейцария, Словения, Турция, Гърция, Малта.
Сред многото признания на водещия медик е и наградата от софийската лекарска колегия за менторство преди няколко години. “Да бъдеш ментор, означава да формираш не само знания, а и отношение към професията, към специалността и към безспорните ценности в живота. (...) За да бъде един човек добър ментор, не е достатъчно да е авторитет и експерт, а да има отношение към околните. Те да усещат, че им е наставник в истинския смисъл - и чрез личния си пример, и чрез създаване на духовна връзка, в която човекът да се почувства вдъхновен да стане не просто по-добър специалист, а да поиска да прилича на ментора си. В този смисъл са важни и личният пример, и как ще го предадеш”, разсъждава проф. Йотов. Самият той е благодарен, че когато прави първите си стъпки в професията, попада на хора, които успяват не само да споделят знанията си, но и да го запалят за нея: “Да ме подтикнат да търся отговори на трудните въпроси, да ми дадат устрем да придобивам нови знания, да ми вдъхнат увереност. Да ме формират по такъв начин, че сам да поискам да заприличам на тях”.
Искрата трябва да остане през целия професионален път, дълбоко вярва професорът. И го доказва. Както и че “медицината е и отношение - към страдащите хора, към колегите, към всички в екипа, към професията. Казано най-кратко - отношение към себе си, защото в това се включва всичко останало. Личностното изграждане е изключително важно не само в медицината, разбира се, но в нея - особено.”
Още докато ръководи травматологията в “Пирогов”, пред кабинета му се тълпяха видните пациенти на държавата. А Илияна трябваше между партийните си задачи да отмята и молби за съдействие да се свържат с доцента (какъвто е към онзи момент). Той обаче не обелва дума кого лекува.
Всъщност изобщо мрази излишната публичност. Сред малкото медийно известни случаи е, че бе в екипа, събран по спешност да оперира Стефан Данаилов, когато Ламбо счупи тежко крака си на морето през лятото на 2019 г. и се наложи и смяна на тазобедрената му става.
Когато през 2006 г. отива във Военна болница, някои го титулуват главен травматолог на Българската армия. Което обаче не е точно определение, тъй като шефът на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на Военномедицинската академия има значително по-големи отговорности и ангажименти. 10 години по-късно е привлечен за началник на клиниката в УМБАЛ “Софиямед”.
Навсякъде пациентите го следват и знаят, че не се отказва да търси терапии дори при тежки увреждания и тумори. Неслучайно е член на лигата “Лекарите, на които вярваме” без прекъсване. Впрочем оперира навръх рождения си ден години наред.
А медицината за професора си има и “саундтрак” - освен че самият той е изкушен от музиката, винаги с екипа му са оперирали на музикален фон. “Моите вкусове са доста еклектични: джаз, блус, рок, кънтри във всичките им разновидности и съчетания, класика – като че ли по-често Моцарт, Шопен сме слушали. Зависи от операцията, настроението, момента. Ако решавам аз – изборът най-често ще е джаз, блус, спокоен рок”, разказва той пред “24 часа” преди няколко години. Не само в залата, а и никъде не би слушал чалга, диско, техно. Не са моите, отсича проф. Йотов.
“Преди много години свирех на класическа китара, от време на време посвирвам и сега, но за собствено удоволствие. В миналото съм спортувал активно - тренирал съм баскетбол, бил съм пещерняк и катерач”, разкрива още професорът в едно от редките си по-лични интервюта. Страстен любител и на изобразителното изкуство. Като ученик сам е рисувал, ходил на курсове по архитектура. “Разбрах, че няма да стана толкова добър, колкото искам, и престанах. Но всяко занимание оставя следи и дава умения, които човек прилага в други области. Пространственото мислене, способността да си представиш образно обект, който виждаш частично – това помага в ортопедията, както и в хирургията”, отчита с днешна дата.
Само най-близки приятели познават образа на Андрей с китарата, като художник или като събеседник в разпалени разговори за изкуство, култура, наука и всичко интересно по света. “Общителен човек съм и едно от нещата, които обичам най-много, е добрата компания, приятелите и интересните хора”, описвал се е самият той. Когато Илияна става вицепрезидент, не се местят в държавната вила, а остават да живеят в апартамента си в столичния квартал “Изток”.
Не е лесно да си силен мъж до силна жена, но семейният дует Андрей и Илияна Йотови доказва четири десетилетия, че обичта, уважението, търпението и приятелството са в основата на здравите връзки.
“Илияна си е Илияна. Амбициозен човек, волеви и същевременно разумен, емоционален - на моменти може би повече от необходимото. Готин човек е”, смее се докторът в малкото моменти, когато откликва да опише как се случват нещата в семейство на топмедик и политик.
“Понякога, ако нещо ме заинтересува, може да попитам. Но основно си говорим за друго. Да се мисли, че когато сме заедно, обсъждаме само политически въпроси или че се караме за политика, е несериозно. Има толкова по-интересни теми”, казва той.
А като човек на думите тя добавя в много личното и откровено интервю за “24 часа”, което даде в навечерието на 60-годишнината си: “Ние пораснахме заедно. Когато човек е на 21 г., както бях аз, и той на 25 г., много по-лесно привиквате един с друг. Ние си знаем всичко. И колкото и да звучи невероятно, кризи в нашия брак не е имало. Любовта се променя с годините, но не отшумява. Не е навик, а отключва разбиране, взаимност, желание да бъдеш с един човек, да си говориш с него или просто да сте заедно в една стая. Опитваме се да изхвърлим медицината и политиката, когато споровете станат остри.
Проф. Йотов е вселена, енциклопедия - можеш да говориш с него за всичко. Или просто да го слушаш как свири на китара, или търси нова картина от любим автор. Може би е време и за нов мой портрет.”
Д-р Валентин Димитров: Бях в инвалидна количка, благодарение на Андрей съм здрав и дори спортувам
Той е голям човек в собственото си мълчание. За него говорят животът му и всичко, което е дал на пациентите и на медицината, казва изпълнителният директор на "Пирогов"
- Д-р Димитров, откога познавате проф. Андрей Йотов?
- Запознахме се преди повече от 20 г., когато ходехме на международни медицински конгреси. Станахме приятели. Аз тогава работех във фармаиндустрията. Андрей Йотов беше водещ ортопед травматолог първо в "Пирогов", после във ВМА, сега в "Софиямед".
Той е брилянтен лекар,
създател на школа в ортопедията
и травматологията - част от учениците му са пироговци - проф. Асен Балтов, проф. Диян Енчев, доц. Михаил Рашков. За мен те са лекари, израснали като специалисти под крилото му.
По-късно с професора се срещнахме като пациент и лекар.
- Какво се случи?
- Имах проблем се единия крак. Бях в инвалидна количка. Без да влизам в подробности - имах хронична травма, няколко операции, сраствания...
Тогава във ВМА проф. Йотов заедно със съдовия хирург Кузман Гюров направиха 8 часа операция.
Благодарение на професора след интервенцията съм жив и здрав, движа се свободно, в добра форма съм и спортувам. Затова моето отношение към него не е само като към приятел.
Изпитвам благодарност и почит на пациента към лечителя
Никога не трябва да се забравя кой ти е помогнал, кой те е върнал към нормалния живот, и то от сърце, без никаква корист.
- Получихте това отношение, защото сте колеги лекари и приятели?
- Не. Андрей Йотов е не само брилянтен специалист. Той е от изчезващата порода хора -
излъчва аристократизъм и интелигентност
Той е добър, уравновесен, деликатен и фин човек. Дори когато е раздразнен от нечие поведение, той се обръща с молба. Казва: Много те моля ... Ти разбираш по интонацията, че нещо не е наред, но няма повишаване на тон, няма агресия.
Той нарича своите ученици "моите момчета". Много хора няма да го разберат - хората, на които държи, ги приема като част от семейството. И без значение на каква позиция е в обществото, отношението му към света е на човек, който иска да помогне.
Андрей е голям човек в собственото си мълчание. Той не говори много, за него говори животът и всичко, което е дал на пациентите и на медицината. Излъчване, осанка, поведение, професионализъм говорят повече от думите му.
Много го обичам и уважавам. Може да не сме се срещали години, може да е преди седмица. Но когато се видим, няма разлика - сякаш не сме били заедно вчера.
