Понякога една вечеря по телевизията предизвиква повече реакции от десетки истински срещи около масата. Това разбират по трудния начин Адриана Гюзелева и Нона Петкова – участнички в кулинарното риалити “Моята кухня е номер едно”, след като първият епизод с тяхното участие предизвиква лавина от негативни коментари в социалните мрежи. Форматът събира двойки – приятели, роднини или партньори, които трябва да създадат собствен pop-up (временен - б.а.) ресторант, да подготвят тристепенно меню за гости и да се справят с напрежението на кухнята и конкуренцията. Оценяват ги известни български готвачи, а наградата е сериозна – 75 000 евро.
В подобна среда всяка грешка се вижда, а всяка реплика може да бъде изтълкувана по различен начин.
“Чак толкова силна вълна от негативни коментари не очаквахме”, признава Адриана Гюзелева след излъчването на епизода. В социалните мрежи виждат за себе си, че са “надменни”, “изключително запленени от собствените си личности”, “това, че се занимавате с изкуство, няма как автоматично да ви направи добри готвачи”, “огромно самочувствие, нулево покритие”.
“Знаеш, че може да има критики – това е телевизия. Но лавината от коментари беше наистина голяма. Аз знам коя съм, знам какво сме направили двете и как сме работили. Разбирам защо се случи този хейт, защото влязохме в предаването без стратегия. Бяхме много естествени, шегувахме се, смеехме се, имахме голяма заявка – а после се оказа, че сме се издънили и с готвенето”,
казва тя. Адриана, която е дъщеря на големия ни световноизвестен оперен певец Никола Гюзелев, не се опитва да се оправдава с телевизията, но признава, че екранът понякога изкривява реалността. От дългите часове снимки зрителите виждат само малка част, а монтажът неизбежно подрежда историята така, че тя да стане по-драматична и по-ясна за телевизионния формат. Въпреки това тя не бяга от отговорност за думите и поведението си в предаването. Казва, че стои зад казаното и направеното. По-трудно приема обаче моментите, когато критиките излизат извън рамките на самото участие и се насочват към семейството ѝ – тема, която остава най-чувствителна за нея.
Двете приятелки признават, че вероятно част от впечатлението се дължи и на характера им. Не крият бохемската си страна – обичат дългите вечери, разговорите около масата и доброто вино. Във всекидневието това е част от начина им на живот, но на телевизионния екран подобно поведение лесно може да бъде разчетено по друг начин. “Ние сме хора, които се забавляват, но когато има работа, я приемаме сериозно”, казва Адриана.
Нона Петкова казва, че в началото двете изобщо не са си давали сметка колко сериозен е форматът. Кандидатстването за предаването започва почти импулсивно – повече от любопитство и желание да преживеят нещо ново, отколкото като внимателно планирана стъпка. Истинското осъзнаване идва едва след първата им вечеря. Тогава става ясно, че напрежението в кухнята, конкуренцията между двойките и очакванията на журито превръщат форма̀та в истинско състезание, в което всяко решение има значение. “Тогава си дадох сметка, че сме в истинско състезание”, разказва Нона. Именно липсата на стратегия тя определя като най-голямата им грешка. Като едни от първите участници те нямат възможност да наблюдават останалите двойки и да се ориентират какво точно се очаква. Менюто, което подготвят, се оказва недообмислено, а времето за реакция – твърде малко. Днес тя гледа на този момент по-скоро като на урок. В кухнята, казва Нона, няма време за излишно его – всичко се случва бързо и дори професионалните готвачи понякога грешат. “Има ястия, които си правил десетки пъти и пак може нещо да се обърка”.
Осем години приятелство
Телевизионната история на двете започва случайно, но приятелството им има много по-дълга предистория. Адриана и Нона се срещат преди около осем години благодарение на обща приятелка. “С Нона се запознахме чрез Мина Кайе, моя дългогодишна приятелка и също толкова близка на Нона”, разказва Адриана. “По това време с Мина откривахме артпространство и поканихме Нона да участва със свои произведения от керамика и стъкло. Така започна нашето познанство.”
Нона си спомня първата им среща като нещо съвсем естествено – без големи жестове и драматични моменти, просто разговор, който тръгва от само себе си. Общата им приятелка Мина Кайе е човек, който рядко греши в преценката си за хората, казва тя. “Мина не се събира със случайни хора”, обяснява Нона и добавя, че когато тя те запознае с някого, обикновено още в първите минути се усеща дали тази среща ще има продължение.
Въпреки близостта си двете са доста
различни като характери и житейски път
Самата Адриана казва, че различията им се виждат още на пръв поглед – в начина, по който живеят, пътуват и общуват с хората около себе си. “Различни сме в почти всичко – в начина, по който се обличаме, в начина, по който пътуваме, в средата ни от приятели. Нона е много по-спортна – кара ски, гмурка се. Аз имам друг тип начин на живот”, споделя тя.
Нона пък смята, че тези разлики идват най-вече от различния им житейски опит.
В продължение на повече от две десетилетия тя съчетава работата си като реставратор с грижите за семейството, занимава се и с интериорен дизайн и строителство, а дълги години работи в Националния исторически музей. Въпреки различията обаче двете бързо откриват, че имат сходно усещане за света и за храната – нещо, което според Нона се вижда най-добре в кухнята. “Смеем се на едни и същи неща и мислим по сходен начин за живота. Когато готвим, идеите идват спонтанно и се приемат и от двете.” И може би най-важното – казва Нона – е, че винаги успяват да се изслушват, дори когато не са на едно мнение.
По професия Нона Петкова е реставратор – работа, която рядко излиза на преден план. Паралелно с това създава и свои предмети от керамика и стъкло. “Реставрацията сама дойде при мен”, разказва тя. “В училище бях много добра по химия и точните науки. Първо записах металургия в ХТМУ, а след това реших да кандидатствам в Художествената академия. Приеха ме втора от шестима души.” В работата си Нона често се докосва до предмети на векове, понякога и на хилядолетия. Именно това, казва тя, е едно от най-силните усещания в професията – моментът, в който държиш в ръцете си нещо, създадено преди толкова време, и си даваш сметка, че по някакъв начин се свързваш с хората, които са го изработили. Сред най-вълнуващите моменти в кариерата ѝ е
работата с Панагюрското
съкровище
– преживяване, което тя описва като едно от най-големите в професионалния си път. Това е моментът, в който историята буквално минава през ръцете ти, споделя тя.
Интересът ѝ към стъклото се появява сравнително по-късно, след срещата ѝ с художника Данаил Николов. Именно той я запознава по-задълбочено с техниките на работа със стъкло и я насърчава да опита сама. Николов е известен и с това, че довършва посмъртно проект на австрийския художник Фриденсрайх Хундертвасер – знаково име в съвременното изкуство. Срещата с него се оказва повратна точка и за Нона. За нея творческият процес често напомня на готвенето – страст, която също идва от семейството. “Готвенето е като реставрацията – смесваш различни неща и никога не знаеш какъв точно ще бъде крайният резултат.” Любовта към готвенето при Нона също има дълбоки семейни корени. Тя пази и до днес тетрадката с рецепти на прабаба си – спомен от една елегантна жена, която според нея е готвела изключително вкусно и с много внимание към детайла. Вкусовете явно се предават и в следващото поколение. Големият ѝ син също открива страстта към кухнята съвсем сам – започва да търси рецепти в интернет, да експериментира и дори да приготвя вечери за семейството. “Всичко му се получава”, казва Нона с усмивка.
Адриана Гюзелева израства в артистичното семейство на Никола Гюзелев и актрисата и продуцент Анна-Мария Гюзелева. Голяма част от живота ѝ минава в Италия. “Живях там почти 25 години.
Когато се върнах в България
през 2010 г., това беше
свързано с баща ми
Той вече не искаше да пътува толкова много и аз реших да остана при него.” Днес тя не съжалява за това решение. Напротив – тук успява да намери своя собствен ритъм и посока. Именно след завръщането у нас постепенно се задълбочава и интересът ѝ към готвенето. Първоначално започва съвсем естествено – в кухнята у дома, когато готви за баща си, търси рецепти и експериментира с различни вкусове. Постепенно това любопитство се превръща в истинска страст и в посока, която започва да определя все по-сериозно професионалния ѝ път.
Днес Адриана се занимава с кулинарни събития, блог и различни творчески проекти, свързани с храната и културата на вкуса. В началото обаче фамилията Гюзелева понякога се оказва и предизвикателство. Дълго време тя самата усеща тежестта на очакванията, които идват с името на известните ѝ родители. С времето осъзнава, че най-важното е човек да намери собствената си посока и да върви по нея – дори когато носи фамилия, която всички познават.
