- За едни чилийският художник е модерен Рембранд, за други инстаграм звезда
- Артистът е описван като южноамерикански Джеймс Дийн, страда от инсомния и може да чете на кирилица
Дълги опашки се виеха пред входа на Националната галерия (Двореца) през януарските и февруарските уикенди. Още по-многолюдни се усещаха тези тълпи от хора в социалните мрежи, които бяха залети от картините на чилийския художник Гийермо Лорка. За общо 53 дни почти 30 000 души са видели на живо неговата изложба "Отвъд магичното", превръщайки я в най-посещаваната експозиция за последните години, казаха пред "24 часа-168 истории" от Националната галерия. Дори след закриването ѝ полемиката за творбите на Лорка не приключи, а се разгоря. Едни казват, че той е "модерен Рембранд" и майстор на "магическия реализъм", а други смятат, че изкуството му няма дълбочина, а е само "лайкъбъл" съдържание за "галерията инстаграм".
"Това е една от най-успешните изложби за последните години. В рамките на два месеца тя надмина "120 години от рождението на Златю Бояджиев", за която също към края имаше опашки и посещаемостта стигна до 25 000 души, но за по-дълъг период от време (четири месеца)", коментира пред "24 часа-168 истории" Боряна Вълчанова, куратор на изложбата "Отвъд Магичното" заедно с д-р Елиана Урбано Раймонди, проф. Доминик Лора и д-р Микол ди Вероли.
"Имаше много хора, които се оказа, че за първи път влизат в галерия и посещават изложба. Със сигурност те отново ще се върнат, за да видят и други експозиции - допълва Вълчанова. - Това, че изложбата на Гийермо Лорка предизвика изключително силен обществен и професионален интерес, е само едно доказателство колко е важен разговорът за съвременната живопис. Полемиките също така са напълно естествени в контекста на едно изкуство, което провокира силни реакции. В историята дебат и критики предизвикват именно произведения, които са интересни и изваждат от зоната на комфорт. Точно те се оказват най-устойчиви във времето. За мен споровете около творбите на Лорка говорят сами за значението и способността на творчеството му да ангажира публиката".
41-годишният художник Гийермо Лорка още на 16-годишна възраст осъзнава, че иска да рисува професионално. Всичко започва благодарение на майка му - писателката и журналистка Беатрис Гарсия-Уидобро, която му вдъхва любов към художественото изразяване във всичките му форми. Гийермо започва обучението си по изкуство в Католическия университет на Чили, но след четири години заминава за Норвегия, за да стане чирак на художника Од Нердрум, смятан за един от най-великите живи класически фигуративни художници. Мисията на престоя му в северното полукълбо е да изучи тайните на живописта на Рембранд през най-великите му произведения (предимно в Холандия) и да бъде посветен в изкусните техники от Нердрум.
"Основният ми урок беше да видя личната отдаденост и отношението, които той имаше към работата си, в които успяваше да улови най-дълбоките, най-автентични части от съществото си... Знаех, че трябва да намеря това психическо място и това отношение в себе си", споделял е Лорка за своя учител.
Въоръжен с новопридобития си опит и мъдростта на старите майстори, Гийермо се връща в Чили и веднага реализира редица амбициозни проекти. Постепенно бива признат и извън границите на страната, но пътят му до този успех не е осеян с рози и трябва време, докато спечели определена публика и си извоюва място в професионалните среди.
"Лорка е един от най-търсените съвременни чилийски художници, но интересът към него не е само в Латинска Америка, а и в Европа. Има постоянна негова експозиция в музея Moco в Барселона, излагал е и в Лондон. Неговата работа стъпва върху класическата традиция на европейската живопис - обяснява Боряна Вълчанова. - Очаквах, че и у нас ще има интерес към него, защото е изключителен автор с разпознаваем визуален език и впечатляващо майсторство от технологична гледна точка. Той е един виртуозен живописец. Много добре владее композицията, светлината, сянката, изграждането на формите, но същевременно темите и сюжетите, които много последователно развива, го отличават в международен план. Те са свързани въобще с човешката психика, с нашите страхове, с любовта, с това човек да е отдаден на нещо или на някого."
Самият Лорка е признавал, че има специална връзка между него, нощта и творчеството му. Художникът страда от инсомния, с която не успява да се пребори дори след години лечение. Така, въпреки че не е нощна птица по собствена воля, той се научава да работи в синхрон с мислите си, за да задвижи креативността и фокуса си. Гийермо споделя, че обича нощта, защото не може да я избегне. Свързва я с най-тъмната част на несъзнаваното и когато рисува, се задълбочава в тези по-мрачни места, опитвайки се да види тяхната красива и естетическа страна.
Произведенията на Лорка са описвани от чуждата преса като опери, а това е и първата музика, която той обича да слуша като дете.
"В моите композиции има връзка с постановката на опера, но не и със съдържанието им. В картините си не се стремя да илюстрирам история, а да предложа такава, която е продукт на несъзнателни сили", казва чилийският артист, който определя стила си в света на фигуративната живопис със символистично влияние и може би известна доза сюрреализъм.
Не може да се отрече, че творбите му се вписват отлично в естетиката на инстаграм, където той има над половин милион последователи. Неслучайно. Испанско списание пише по негов адрес, че първоначално прави впечатление на южноамерикански Джеймс Дийн - красив и грубо облечен. С такова холивудско излъчване няма как да не се радва на почитатели.
Именно социалните мрежи разпалват интереса към неговата изложба и в София. Десетки родни инфлуенсъри бързат още през декември да се снимат пред мащабните картини от "Отвъд магичното".
"Разбира се, че социалните мрежи играят роля във всеки един аспект на нашия живот. Независимо в каква сфера работи човек, но още повече, когато трябва да достига до широка общественост - казва Боряна Вълчанова. - Социалните мрежи са един от ключовите инструменти за популяризирането и разпознаването от публиката на един артист. Но не мисля, че са толкова водещи в случая с Лорка. Той няколко пъти беше в България. Още преди да започне самия проект. После отново с него лично избирахме залите в галерията, които не са случайни, като той присъства и по време на самото изграждане на изложбата. По наша покана Лорка дойде и на специално събитие по случай закриването на изложбата, на което имаше много въпроси към него от всякакво естество и се получи интересен разговор. Изключително сърдечен човек, който даде цялото си внимание на публиката. Между другото той може да чете на български, но без да разбира какво чете. Научил се е, тъй като има интерес към Източна Европа и особено го е запленила преди време кирилицата".
Най-предизвикателният момент в излагането на експозицията му в Двореца е свързан с огромните мащаби на картините, тъй като Лорка обича да рисува героите си в размер, подобен на този на зрителя.
"Най-голямото платно беше с дължина от 4,5 м. В такива случаи обикновено картините пътуват на руло. Те бяха свалени от техните рамки, за да пътуват, а ние тук отново преопънахме всичко. С изключение на няколко по-малки творби - разказва кураторката. - Това винаги крие рискове, но в случая моите колеги реставратори дори казаха, че очевидно Лорка е много добър технолог, защото живописта е била изключително стабилна."
Особено в по-големите си произведения художникът демонстрира способността си да рисува прецизно както плътно, така и рехаво, и тънко. Може да накара боята да имитира материали точно по начина, по които може да бъде объркан с Рембранд, Веласкес, Сарджънт, Зорн и Репен.
"Беше изключително важно, че българската публика имаше възможността не само да се запознае с творчеството на Лорка, но и да се срещне с него лично - сигурна е Боряна Вълчанова. - Художник, който със своята виртуозна техника и въображение продължава да развива живописната традиция по един начин, който е уважителен към миналото, но и също така съвременен като чувствителност.
В крайна сметка именно подобни срещи и различни културни гледни точки правят художествената сцена по-жива, по-динамична и по-отворена към диалог. Смятам, че беше разбран у нас, защото позитивният отзвук към изкуството му беше по-голям от негативния."
