Една от най-обичаните италиански песни “Романя миа” получи нов, изненадващ прочит от българската цигуларка Десислава Кондова. В нейната интерпретация класическият валс се преобразява, а традиционната танцувална музика от областта Романя, известна като “лишо”, се преплита с танго и хабанера, без да губи своята емоционална същност.
“Романя миа” (Romagna mia) не е просто популярна песен. Тя е културен символ. Създадена през 1954 г. от композитора и цигулар Секондо Казадей, песента се превръща в неофициален химн на областта Романя в Северна Италия.
Това е музика за родината, за носталгията по родния край, за спомените от детството и за чувството на принадлежност. За поколения италианци, в това число и за онези, които живеят в чужбина, “Романя миа” е песен, която събира хората на празници, сватби и семейни тържества. Тя носи същия сантиментален заряд, какъвто за българите имат емблематични народни песни, свързани с родния край.
Родената преди 35 г. в Бургас Десислава Кондова, която от години живее и твори в Римини, подхожда към произведението с уважение, но и със смелост. След лична среща с Рикарда Казадей, дъщеря на композитора, и посещение на музея, посветен на неговото дело, тя решава да създаде своя версия на песента.
Оригиналът е валс в размер 3/4, типичен за стила “лишо”. Кондова обаче променя ритмичната структура в 4/4 и изгражда аранжимент, вдъхновен от хабанера, ритъм с латиноамерикански корени, близък до тангото. Така се ражда версия, която звучи едновременно носталгично и модерно, интимно и космополитно.
“Това беше лично пътуване - обяснява Деси. - Просто почувствах вътрешна необходимост да го направя.” В проекта тя поема изцяло продукцията и аранжимента, като записва всички инструментални партии сама - рядко срещано артистично решение, което подчертава личния ѝ почерк.
Кондова е музикант с впечатляваща международна биография. Още на 9 г. тя се изявява с филхармонията към Софийската опера, а по-късно свири и в други престижни формации като Нов симфоничен оркестър. Работи с артисти от световна величина, сред които групата “Чикаго”, Лара Фабиан, Брус Гейч, който пише за Мадона. Особено силно впечатление прави сътрудничеството ѝ с “Чикаго” в последния им албум, където нейно авторско соло се откроява с емоционална дълбочина.
