- През 1947 г. комунистите разграбват имотите на Борис III. Филмът "Цар и генерал" е сниман изцяло с тези вещи
- Музеи, монаси и артисти си поделят ценностите - любимият фотьойл на Фердинанд е в НИМ заедно с негова златна чаша, собственост на Емил Хърсев
- По нещо от двореца имали Емил Димитров, Лили Иванова и наследниците на Парцалев
Позлатени порцеланови сервизи, лични тоалетни вещи, дрехи и обувки, скъпи килими, изключителни мебели, картини на именити художници, автомобили.
Всички тези ценни реликви на царското семейство са конфискувани и разграбени през 1947 г. от комунистите, след като семейството година по-рано напуска България, за да отиде в изгнание.
Всичко е отчуждено по силата на Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд I, Борис III и техните наследници. Прави се подробен опис на всеки отделен предмет. В двореца "Врана" се настанява Георги Димитров, като заедно с другите членове на правителството решават съдбата на царското имущество. Много от покъщнината се прехвърля в административните сгради и партийните домове на комунистическата власт.
Друга част Държавна сигурност продава на българския елит, за да набави средства за дейността на партията. Трета се изпраща за съхранение в Рилския манастир.
Но има и една част, която се дава на Киноцентъра и Народния театър като реквизит за филми и представления. А това всъщност е малко известна информация, която легендарният Тодор Колев разкрива случайно в книгата си "Варненското софиянче от Шумен": "Не зная по какви глупави причини навремето на театрите са раздавани вещи, конфискувани от царския дворец и от други хора. В Народния театър съм виждал цели сервизи на цар Борис III, а във филма "Цар и генерал" реквизитът беше пълен с оригинали, собственост на неговото семейство - и кърпи, и прибори, и посуда, страхотни неща, които така се пропиляха. А от Народния театър бяха прехвърлени дрехи в театър "София".
Историческите хроники също са оскъдни по тази тема, но от архивни материали все пак става ясно, че след една кинопродукция пищният кристален сервиз на цар Борис III бил бракуван, а след това се появил ненадейно в дома на известен кинодеец.
Оцеляла посуда имало и в царския влак. 160 чинии, супници, сосиери, салатиери и плата с образа на цар Фердинанд галели окото на членове на Политбюро, които се возели във влака. С някои от царските мебели бил обзаведен и кабинетът на Вълко Червенков. В Народното събрание пък трябва да се пази тронът на Борис III, изработен през 1929 г. от орехово дърво. Отделни негови орнаменти са с покритие от златен варак.
Екипът ни отиде в Народния театър, за да разбере дали там все още може да се види част от царския реквизит. За съжаление, липсва каквато и да е вещ, носеща духа на историята на семейството на Борис III, както и няма живи свидетели, които да разкажат как предметите са оживявали в различни представления.
"Този реквизит мисля, че изчезва преди повече от 40 г. от Народния театър – поясни пред "24 часа – 168 истории" главният реквизитор Хубавена Кирякова. - Носят се само легенди. Аз съм тук от 17 г. и смятах, че той е прибран някъде. Оказа се, че изобщо го няма. По принцип има личен и основен реквизит. Първият се разнася по гримьорните на актьорите, а вторият се зарежда на сцената. Вероятно така актьорите в онези години са се докоснали до тези вещи."
И въпреки това историята помни, че няколко десетилетия актьори се превъплъщавали в царе сред декори от истинските мебели на нашите монарси.
Повече за тези вещи се разбира през 1972 г., когато е взето решение цялото имущество на цар Борис III и семейството му да бъде събрано и разпределено по софийските музеи, тъй като представлява изключителна историческа ценност. Мебели и сервизи, пазени в "Бояна", Народния и театър "София", огромни полилеи с висулки от бохемски кристал отиват в Рилския манастир. В Националния исторически музей са прехвърлени някои интересни части от дворцовия интериор, които първо са се съхранявали на друго място, защото той е създаден по-късно. Между експонатите там са детски столчета със сини възглавници, вероятно използвани от престолонаследника Симеон II, сервизи на царица Йоанна, богато украсени шкафове.
Запазен е и прочутият фотьойл на цар Фердинанд от черна кожа, описан като любовно ложе в мемоарите на дворцовата фаворитка Султана Рачо Петрова. "За съжаление, големият сребърен сервиз на цар Борис III беше откраднат от вагона му преди няколко години – припомня бившият зам.-директор на НИМ Николай Марков. - Оценихме загубата на 800 хил. лв., после разбрахме, че са се опитвали да продадат среброто в чужбина за 1 милион."
В този период част от антиките в "Бояна" са повредени, тъй като покривите на двете бараки, в които се съхранявал царският реквизит, протичат, други са счупени при снимането на филмите, трети са откраднати. Истината е, че много от екипите на продукциите си вземат за вкъщи част от тези предмети, които дори днес може да се видят по антикварните магазини.
Тъй като НИМ е основан през 1973 г., първоначално в Политехническия музей са поставени официалният сервиз на Фердинанд, който се състои от 475 предмета, съдове, подарени за сватбата на цар Борис III и царица Йоанна, сервизи от майсенски порцелан и дори един бронзов лавров венец, който вероятно е поднесен на войнишкия паметник. Там са отнесени за съхранение и 17 часовника, уреди за научни опити, оборудване за камини, два морзови предавателя, барометър, телефон, далекогледи, които били иззети от Киноцентъра и Народния театър. За техния произход и история обаче се знае малко. Известно е и че Фердинанд е започнал да събира настолни часовници, а синът му продължава традицията. Но как са придобити, остава неизвестно. Не е установено и дали намиращите се в нашите музеи предмети са цялата или дори най-ценната колекция на дядото на Симеон II, дали и каква част от нея е изнесена, след като той напуска страната на 3 октомври 1918 г. Това, което историците сега могат да кажат, е, че Фердинанд е получил разрешение да натовари каквото желае от имуществото си на 4 железопътни вагона, но никой не е проверявал какво точно има в тях. Затова и бе огромна изненада, когато част от ордените на първия владетел от Третото царство се появиха на аукцион в Лондон, а няколко години по-късно към тях се прибави и една златна чаша, подарена от премиера Стамболов за сватбата му с Мария Луиза. Тя е собственост на финансовия експерт Емил Хърсев, който почина през 2025 г. Той я бе предоставил на НИМ, който имаше право да я показва в постоянната експозиция на царското семейство.
Сред най-ценните експонати в Политехническия музей са още часовник от началото на XVIII век във вид на сфера, без стрелки, с подвижни циферблати по линията на въображаемия екватор. Предполага се, че той е бил притежание на цар Борис III, който имал склонност към техническите новости. Специално внимание в музея отделят на часовника на бог Хефес, който се раздвижва на всеки час и удря с чук върху наковалня. С лаконичното "от двореца" са маркирани и два часовника в тиролски стил, изработени от майсенски порцелан, стояли над камини. Не е ясно обаче къде са били тези украшения, преди да се озоват в галерията.
Много предмети и картини изчезват и от къщата в Чамкория, дадена за почивна станция на Съюза на писателите. "Разказвали са ми за колекции, събирани от артисти – споделя бившият зам.-директор на НИМ Николай Марков. - Говори се, че Емил Димитров притежавал писалище от двореца, Лили Иванова имала някакви царски вещи, а Георги Парцалев - часовници от сбирката на цар Борис III."
Със сигурност немалко хора от българския елит притежават вещи от царските дворци, придобити по един или друг начин, които винаги ще пазят тайната на тези предмети. Но и много от тях са изпочупени и безвъзвратно загубени.
А вече и забравени...
