Стенографката на "Дондуков" 2 била четири пъти световен шампион. Отдавна е пенсионер, но продължава да работи, защото няма кой да я замести
На 4 февруари, малко преди да започне срещата си с групата на ИТН в рамките на консултациите за служебен премиер, президентът Илияна Йотова взе в ръце красив букет. Но не се насочи към някой от гостите си, а се обърна настрани и го поднесе на... стенографката.
Всички са изненадани, защото не са свикнали на подобни жестове по време на официални срещи. Но пък Йотова вече показа, че ще промени много неща в досега строгата по военному голяма сграда и в начина на работа на институцията.
Най-изненадана от всички обаче е самата рожденичка - Богдана Николова. Тя работи в сградата вече половин век -
още при Тодор Живков,
и е документирала срещите на всички президенти след промените без Петър Младенов. Мило, с внимание и уважение са се държали всички през годините, но никога не се е чувствала толкова специална. “Дори когато внесоха цветята, си казах - сигурно и някой от присъстващите има рожден ден. Въобще не се сетих за себе си”, вълнува се жената, свикнала да е като войник на бойното поле.
Не една важна среща е записвала Николова на рождения си ден през десетилетията на “Дондуков” 2. Но и до днес най-ярко в съзнанието ѝ остава онзи паметен ден през 1997 г., когато Николай Добрев и Георги Първанов връщат мандата на президента Петър Стоянов. “Тъкмо започна разговорът, и навън нещо подпалиха, станаха сблъсъци, викове, всички скочиха на прозорците”, спомня си тя Виденовата зима, когато България бе на ръба на гражданска война. “След това Първанов излезе от залата. Добрев остана и г-н Стоянов му каза нещо, а той се ядоса: “Внимавайте, защото ще си взема обратно папчицата”, спомня си тя.
За Николова смело може да се каже, че е едно от лицата, които “запечатват” историята ни. Като млада всъщност мечтаела да стане фотограф. Сега обаче “заснема” важни срещи и събития с букви и срички на своята машина.
Присъствала е на почти всички консултации на президентите ни с партиите в последните над 30 г. А те никак не бяха малко, особено в двата мандата на Румен Радев и петгодишната политическа криза досега.
На какви заседания да се води запис, се решава от кабинета на президента, протокола или главния секретар. Задължително е на Консултативния съвет по национална сигурност, а заради “участието” си в него стенографката минава и проверки за достъп до класифицирана информация.
Единствените срещи, на които не пише, са тези на 4 очи. Като например последните, които Илияна Йотова проведе с включените в т.нар. домова книга за служебен премиер.
Колкото и да я разпитваме за конкретни ситуации - мълчи. Няма право да разказва какво са си говорили висшите държавници зад затворените врати. А и признава, че се старае и да не се вживява много в това, което чува, за да не запомня и после по-лесно да забрави. Пише повече механично, думите минават през главата ѝ бързо. При нея архив няма - всичко отива в деловодството на институцията - и хартиени носители, и записи. И всички държавни тайни си остават в стенограмите.
"А аз се старая да ги забравя. Много страници са, просто не е възможно да помня всичко. А и трябва някога да изпразвам от главата си абсолютно всичко, за да мога да продължа", споделя тя.
Николова е може би единствената, която стенографира на машина в държавните ни институции. Колежките й в Народното събрание и в Министерския съвет, а и по ведомствата, документират изказванията на ръка, а след това те се дешифрират - на пишеща машина преди, сега на компютър.
На "Дондуков" 2 обаче има стенографска машина. И тя е "наборка" на Николова - през 1976 г. тя участва в екипа, който я тества и година по-късно първа работи на машината. Поканена е да се включи от стенографа и многократен шампион на България в онези години Стоян Стоянов. Именно под негово ръководство
екип от инженери, лингвисти и математици създава българската стенографска машина “Стеноки”
А младата Богдана той си харесал още от училището по стенография и машинопис, където организирал състезание сред завършващите девойки. И когато месеци по-късно се дипломирала с отличие, отишла направо на “Дондуков” 2 - сградата в онези години е част от комплекса на Държавния съвет, и веднага я назначили, макар и по заместване.
Така първа сяда на новата машина, въпреки че имало екип от стенографи. Още помни възхитата на Тодор Живков, когато му демонстрирала пулта - докато той разсъждавал на глас колко е интересна машината, тя бързо написала и му предоставила лист с импровизираното му слово. “Е, това е най-хубавото нещо, което съм виждал”, възкликнал бившият Първи.
Машината е по-различна и от обикновената пишеща машина, и от клавиатурата на компютъра. Има два блока клавиши - единият е на гласните, другият на съгласните и всички се комбинират в срички. В тези 20 клавиша е събрана цялата азбука, всички препинателни знаци. А машината работи на принципа на сричковото въвеждане на езиковата информация.
За да е все пак спокойна, че всичко е точно, Николова винаги прослушва записите от срещите, но изключително рядко й се налага да редактира вече написаното от нея в стенографския протокол. Случва се само, когато дойде гост от провинцията и говори на силен диалект, или пък когато темите са по-специфични и има термини, които не познава.
Понякога ръцете й работят механично. Случват се дори куриозни ситуации, в които да погледне клавиатурата и да не може да се сети кой клавиш за какво е. Но вдигне ли поглед, ръцете й сами намират верния клавиш. А и когато стенографира, се опитва да гледа говорещите, защото може да чете и по устните, което й помага, когато не чува добре или не е включена уредбата.
Избрала стенографията сама, въпреки че като ученичка освен за фотография мечтаела и за сцената като музикант. Баща ѝ свирел на тромпет в правителствения музикален оркестър, а малката Богдана наследила неговия талант.
Свирела на китара, флейта, акордеон, пеела много хубаво
И до днес си пее за удоволствие. А по стенографията я запалила приятелка.
Четири пъти е световен шампион по машинна стенография. През 1985 г. печели световно състезание по стенография на пет езика. Има и много отличия за работата си - от МВР, от Държавния съвет, медал от Тодор Живков за 1300 г. България.
На състезанията винаги я следели под лупа - нашата машина била по-добра от италианските, френските. По соцвреме я доставяли и в Съветския съюз. Пак в онези години изработили 200 пулта, но за незрящи, които заминали за Испания.
Днес такива машини отдавна не се произвеждат. За щастие на Николова, тя не се чупи. А когато от време на време хвръкне някой клавиш, тя бързо го връща на мястото му. Ненапразно е завършила и фина механика и оптика - искала да има и технически познания.
Двете с машината са неразделни. И тъй като първо е назначена по заместване, когато през 1980 г. колегата ѝ се връща от болнични, двете “минават” към МВР. 10 г. работи в Главно следствено управление. Там ужасно много й се зарадвали, защото благодарение на машината й можело да вадят бързо стенографските протоколи. Преди това практиката била свитеделите от провинцията да остават в София поне 2 дни, да им се осигурява хотел за преспиване, защото трябвало да разписват показанията си, а те се дешифрирали чак на другия ден. С нейната машина излизали веднага.
В края на 1990 г. влиза отново в президентството, вече при Желю Желев. В институцията я връща първият му вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев, с когото работила като вътрешен министър. Той много диктуваше, обичаше да говори, спомня си Николова.
След това като вицепрезидент на Желев идва Блага Димитрова. Тя пък я молела да ѝ набира стиховете, които пишела. По времето на Маргарита Попова пък веднъж й се случило на работна среща високопоставена дама да поиска да не се води запис. Вицепрезидентът отказала да се съобрази и Николова останала, но след това изчистила пикантните моменти от разговора.
Освен този случай, когато действала с разрешението на вицепрезидента, никога не си е и помисляла да цензурира изказвания в стенограма. Но не се е и налагало. Много редки са случаите като грозното поведение на Радостин Василев по време на срещата с президента Йотова преди дни. Хората, които идват в тази институция, се съобразяват и спазват добрия тон, казва Николова.
По-остри думи е чувала само от Веселин Марешки, който като лидер на "Воля" се опитал да захапе президента на една от поредните консултации. "Г-н Радев обаче никога и по никакъв повод не е повишавал тон", спомня си стенографката.
Свикнала е да води записки и да не коментира. Но не скрива наблюденията си върху хората, които са минавали през залите в президентството. “За да си политик, трябва да си дипломат, да имаш език, изказ, дори и да искаш да обидиш опонента, да намериш точните думи, а не с просташки подмятания”, казва тя.
Не е имала проблем с езика на президентите, повечето от които са доста внимателни и обрани в изказа си. Единствено Желев бил по-народен човек с доста по-естествени реакции.
Толкова много разговори е “отразила” през годините, че точна бройка не може да каже. Най-дългата среща, която е стенографирала, продължила над 6 часа - заседание на КСНС при Росен Плевнелиев. Помни и един много дълъг разпит в следствието по делото за корупция срещу зам.-министъра на външните работи Живко Попов. “Почти цяла нощ разпитваха негов сътрудник. И аз
даже съм леко задрямала на машината, но ръцете ми пишат ли, пишат. Като проверих после - и буквена грешка нямах дори”,
разказва Богдана. А един от инфрактните ѝ случаи е, когато трябва да предаде още на следващия ден 120 стр. стенограма от среща при Георги Първанов. Работила почти цяла нощ.
Николова винаги съобразява отпуските си с ангажиментите на държавния глава. А когато не дай си боже е в болнични, както се случило миналата година, ѝ правят записи, които после дешифрира.
Отдавна е пенсионер (на 4 февруари навърши 76 г.), но обича работата си. “Бях си казала, че ще остана до края на мандата на Радев и след това ще се отдам на почивка и на семейството си. Съпругът ми иска да пътуваме”, казва Николова. И могат да си го позволят, след като той е прехвърлил бизнеса на сина им, а внукът вече е студент първа година.
Проблемът обаче е, че стенографската професия днес не е модерна, и училища няма вече, а за да излезе от институцията, тя трябва да си намери и обучи заместник.
