Пее "Без страх" за болката, любовта и всичко останало, преподава в световни артакадемии, бил е на страниците на "Ню Йорк таймс"
20 години и една много коментирана национална селекция на БНТ за избор на изпълнител, когото да пратим на “Евровизия” - толкова отне на българските зрители да забележат и оценят таланта на Иво Димчев.
Доста от родените в демокрацията познават този много различен като сценичен (и не само) образ певец, но и сред тях невинаги творчеството му среща разбиране. Когато обаче се появи в ефир като гост във втория етап на селекцията, след края на предаването - о, чудо!, заваляха положителни коментари. И признание, че може би той е точният човек за европейската сцена.
Иво Димчев е автентичен, неподправен и истински артист - това признават дори противниците му. Заради тези си качества той беше поканен от БНТ да участва в първия етап на подбора. Но поканата дошла, след като за същата дата вече имал
разпродадена зала за спектакъла си в Гент
В Европа и по света той има доста почитатели. Пътува постоянно и всъщност основната си дейност развива в чужбина - може би защото масовата българска публика още няма чак толкова опит, любопитство и вкус към различни търсения, за да аплодира таланта му.
На 31 януари като гост на организираната от БНТ селекция той изпя новата си песен No fear (“Без страх”). Написал я е сам - както почти всичките си песни, през есента.
Реших, че никога не съм писал песен за моето трудно детство, за тежките моменти, за
насилието срещу мен като дете и подрастващ,
за любовта и прошката към тези, които са били жестоки към мен. Това е много актуална тема напоследък, затова мисля, че е подходяща песен - колкото и да е болезнена, на мен ми дава много утеха и ме лекува всеки път, когато я пея. Надявам се да излекува и някого в публиката, обясни той пред обществената телевизия часове преди конкурса. Вечерта излезе сам на сцената без бенд, без пищни светлинни ефекти, без хореография, репетирана седмици, и трогна всички. Веднага след това получи покана от БНТ да участва в селекцията догодина.
Иво Димчев дава интервюта, има клубни участия, прави спектакли, миналата година излезе и биографичен филм за него, който се въртя по кината. Песента му “Баница” с рапъра 100 Кила от ноември 2020 г. веднага стана хит в мрежата. Така че навярно не е бил ново лице за мнозина от зрителите. Но със сигурност част от тях досега не са му обръщали внимание поради други съображения - не харесват екстравагантната му визия, че е гей, че има ХИВ, че говори за домашно насилие и въобще, че си позволява да прави много неща, от които много българи (и не само) просто ги е срам.
Само преди четири месеца - на 4 октомври, Димчев направи голям концерт в зала 1 на НДК по повод 20 г. на сцената и едва я напълни дни преди датата. Аз лично си купих билет през лятото, разбрах, че няма да мога да отида, но не опитах да го препродам, защото се опасявах, че може и никой да не го вземе.
Затова и вълната от преимуществено положителни коментари за представянето му е новина. Може би причината е, че излезе след цяла върволица други изпълнители, също талантливи, но просто беше най-отличаващ се и запомнящ се. При звездите преди него имаше куп повтарящи се елементи: народни мотиви в няколко песни, две еднакви имена, участници от една и съща музикална компания...
Различният Димчев пее за живота във всичките му аспекти - за болката (Overrated, Traveling light), за родния си град (“Песен за София”), раздялата (“Леден дъжд”), самотата (“Отварям очи”), за секса (Erotic star, Slut, “Чукам на поразия”), за старостта (“Старост нерадост”), за превъзмогването (Diamod heart), за любовта (“Моя”, “Пушкин”) и платената любов (“Pay for love), за феромоните, за Ганка, за водката...
Освен концерти изнася и спектакли, в които публиката не е просто зрител, а пряк участник -
кани хората на сцената, задава им въпроси, танцува с тях, снимат се, пеят, понякога им раздава и подаръци
На концерта в НДК всеки получи флашка с новия му албум “ОФ!20”.
В Гент представи Di/STRAUSS Technique, вдъхновен от краля на валса Йохан Щраус-син. Написал десет лековити песни, както ги нарича, в които засяга теми като сексуалната свобода, емоционалната издръжливост, любовта към себе си, финансовите притеснения, божествената абсурдност. Влизайки, всеки зрител намира на мястото си торба със златни помпони и ленти, които да размахва заедно с него.
На 13-14 февруари пък ще е в Женева със своя “Селфи концерт” - интерактивно музикално изпълнение, което прави в бели помещения, в които той пее и свири, а хората около него подскачат на воля и се снимат с него. А на 12 март ще представи METCH в Хамбург, където рисува на живо, реди картини, стативи, скача, пее, контактува с публиката, после разпродава нарисуваното. Измежду тези дати има и концерти и спектакли в Хелзинки, Харлем, Милано, Брюксел, Берн, Лондон, Кемниц, София.
Биографичният филм за Иво Димчев “В Ада с Иво”, който излезе миналата година, е на режисьора Кристина Николова. Сниман е в продължение на няколко години от 2020 г. В него допуска публиката изключително близо до личния си свят: показва пътуванията си, как се подготвя за концерти, части от връзките си с различни мъже, дома си, участват и родителите му, сестра му и племенникът. Лентата спечели няколко награди, сред които Специалната награда на журито на кинофестивала в Сараево, Голямата награда на фестивала Dok'n'Ritam в Белград, Наградата на публиката на SofiaDocumental, Best LGBTQ Film на California Women Film Festival. През 2025 г. самият Димчев пък
спечели втората си награда “Икар” за съвременен танц
По-новите му фенове се надяват един ден да поднови и домашните концерти, които правеше по време на пандемията - стотици го каниха в домовете си, за да споделят в тесен кръг (за да не се разпространи заразата) празник или делник. Димчев стои в отсрещния край на помещението, а зрителите носят маски. Изнесъл е над 400 такива концерта в домове, офиси, гета, коли в България, Истанбул, Ню Йорк, Лос Анджелис. И ако в спектаклите му повече личи устремът да вдъхне кураж на публиката си за себеизразяване, то в домашните концерти се показва вторият му основен мотив - да лекува душите. В интервютата му няма да чуете лоша дума за колеги, струи доброта по детски.
Димчев е бил на страниците на “Ню Йорк Таймс” и “Ню Йоркър”, преподавал е в Националната театрална академия в Будапеща, Кралската танцова консерватория в Белгия, Hochschule der Kunste в Берн, Амстердамския университет по изкуствата, DanceWeb във Виена. През 2018 г. се класира на кастингите за британския X-Factor с 3 пъти “да”. Талантът се лее в различни посоки - създал е 40 пърформънса, три книги, четири албума и над 20 изложби. Имаше и специално участие в игралния филм на Тео Ушев “Ф1.618”. А през ноември тази година навършва 50 г.
Новооткрилите таланта на Иво Димчев може да го чуят на живо в столичен клуб в края на февруари. Вероятно ще се изненадат, че публиката основно е от “обикновени” семейства, често водят и децата си. Хомосексуални не ходят много на концертите ми, шегува се самият артист. А тези, които още се колебаят, може да чуят една от новите му балади - “Сънувах те до мен”. Тя е по текст на Асен Разцветников и я изпълнява заедно с бенда си, с който пътува из Европа.
