В новата си книга „Ароматът на тамян, ароматът на печено“ (Profumo d’incenso, profumo d’arrosto) авторите Марианжела Чианти Риналди и Лавиния Риналди описват кулинарните вкусове на дванадесет римски папи, съобщава италианският ежедневникът La Repubblica, цитиран от католическата информационна агенция Катпрес и БТА.
Бонифаций Осми например (1294-1303), папата на първата Света година през 1300 г., ценял пастет, фазан в гроздов сок и агнешко месо, придружени от пресни зеленчуци и плодове от провинцията. Храната се сервирала със златни прибори за хранене и копринени покривки от град Лука или парижки лен.
Роденият във Франция Климент Шести (1342-1352) ценил пилешката кремообразна супа "а ла Авиньон", супата от яребици с кестени и печеното свинско филе с десерт от портокалови кори в мед, придружени от чаша "Шатоньоф-дю-Пап" (Châteauneuf-du-Pape), а Мартин Пети (1417-1431) предпочитал пълнени гълъби с бяло вино от Орвието, Италия.
Лъв Тринадесети (1878-1903), от друга страна, в чиято традиция настоящият папа Лъв Четиринадесети изрично се нарежда чрез избора си на име, не бил лакомник. Предпочитал малко месо по обяд, шницел или пилешко крилце и зеленчуци, а вечерта разчитал на това, което е останало от обяд, дори без да се притопля. За големи поводи обаче имало и по-сложни менюта с печени птици на шиш или риба с бадеми, както и шоколадови десерти, които да красят трапезата. Той се наслаждавал на козе мляко и шоколадови гевреци за закуска. Любимото му вино "Бордо" също било задължително на трапезата. Иначе ястията на този папа, известен като „социален“, били доста скромни - за разлика от тези на някои други римски първосвещеници, пишат историците.
Последният папа, описан в книгата, Йоан Двадесет и трети (1958-1963), е и най-умереният. Папата от периода на Втория ватикански събор (1962-1965) е обичал проста полента от родния си град Бергамо.
Марианжела Чианти Риналди, историк и експерт по кулинарна култура, и Лавиния Риналди от културната фондация „Палацо Строци“ допълват разказите си за папите с описания на кулинарните традиции от съответните им епохи.
Въпреки че лакомията е посочена в католическия катехизис като един от седемте смъртни гряха, наред с гордостта, завистта, гнева, леността, алчността и похотта, авторите твърдят, че доброто или дори донякъде екстравагантно хранене е било един от най-толерираните „пороци“ на папите.
